Александрина ГеоргиеваНа пръв поглед можем да си помислим това, но нека си зададем няколко въпроса:
1️⃣ Щом си спомняме, че сме “израснали пред екран”, дали не сме били малко по-големи, а не точно в бебешка/ранна детска възраст?
2️⃣ Имахме ли сходен дори неограничен достъп до всякакъв тип съдържание чрез “умен” телефон в ръцете си или до нас достигаше съдържание, върху което нямаме особен контрол и то преминало одобрението на регулиращи органи?
3️⃣ Разнасяхме ли големия телевизор навсякъде с нас, докато общуваме с приятели, търкахме кецове из улиците и изследвахме света около нас, така че да има постоянен поток на информация към нас?
4️⃣ Имаме ли достатъчно осъзнатост, че зад голяма част от приложенията, които използваме днес, стоят екипи от най-добрите специалисти в целия свят, търсейки всяка възможност да ги направят неустоимо привлекателни, за да инвестираме все повече от времето и парите си в тях?
5️⃣ Дали съдържанието, което е достигнало до нас чрез детските филмчета, изобщо може да бъде съпоставено с това, което достига сега до децата чрез социални мрежи като TikTok и други?
И всъщност като се замислим, има ли изобщо нещо общо между екранното време от нашето детство и това сега?
⚠️ Можем и е важно да поставим здравословни граници на екранното време на детето ⚠️
Важо е като родители да:
🔰 Установим здравословни граници за това колко дълго и колко често детето да стои пред устройствата;
🔰 Проверяваме препоръчителната възраст за всяко съдържание;
🔰 Превърнем екранното време в споделено преживяване, като бъдем активни участници и учим детето да мисли критично за всичко, което вижда;
🔰 Да подсигурим добър баланс между офлайн и онлайн реалността, включвайки разнообразни безекранни активности, възможности да общува с връстници и достатъчно време за почивка, бавност и сън.
Още полезна информация може да намерите на нашия сайт https://offlinekids.bg/
#офлайнкидс #осъзнатиродители