Марина БохороваФевруари е месецът, в който традиционно пътуваме до любимия ни Петрич. От години живеем в Германия, където се родиха и двете ни деца. Подготвихме багажа за дългоочакваното пътуване, но остана най-големият въпрос: Как се изминават 1600 километра с 7-годишно дете и бебе на 4 месеца?
Честно казано, мисълта за близо 20-часово пътуване с деца на различна възраст ме изправи на нокти. Трябваше да бъда адекватно подготвена за подобно предизвикателство. Знаех, че предлагането на телефон, таблет или друго смарт устройство не е дългосрочно решение и би превъзбудило и раздразнило, иначе така крехката нервна система на едно дете в предучилищна възраст.
Затова се заредих с търпение и списък с боеприпаси, тактики и стратегии без използването на електронни устройства, за да има повече детски усмивки и смях и, не на последно място, запазване на добрия тон с половинката.
Как да направим дълго пътуване с деца приятно и спокойно?
Като за начало направих списък на игрите, с които можех да ангажирам по-голямото дете, а именно:
⦁ Игра на буквички – Избираме буква от азбуката и измисляме животни, предмети, цветове и имена, започващи с нея.
⦁ „Опаковах куфара и взех…” – Подобна на играта „Мемори“, развива паметта и вниманието. Всеки играч казва какво слага в куфара като трябва в правилния ред да каже и останалите предмети, които преди това са изброени от участниците.
⦁ Познай песничката – Тананикаме мелодия на песнички, а останалите трябва да я разпознаят.
⦁ Стоп „Апчих!“ – пускаме любима песен, а при стоп на музиката, всеки трябва да изимитира кихане (АПЧИХ), като целта е да не си последен. Забавно и шумно!
⦁ „Познай звука“ – слушаме записи с различни звуци (клипове под името Guess the sound) и отгатваме източника им.
⦁ „Саймън каза“ – Саймън каза „Вдигни дясната си ръка“. Саймън каза: „Вдигни левия си крак“. Извикай „УРА“. Да, обаче това не го каза Саймън. Със сигурност сте чували или сте играли тази игра. Трябва да изпълняваме командата, само ако е изречена от Саймън.
⦁ „Тишина в тунела“ – Кой ще издържи най-дълго на „Мълчанка“ при влизане в тунел?
⦁ Цветно бинго – Избираме цвят и търсим предмети или обекти с него през прозореца.
⦁ Кой/какво съм аз? – Измисляме какви сме, а останалите отгатват чрез въпроси, на които може да се отговори с „Да“ или „Не“.
⦁ Измисляне на приказки – Страхотен начин да ангажираме въображението.
⦁ Поправи грешната приказка – Разказвачът умишлено допуска грешка и останалите трябва да я открият и поправят. Например, Снежанка живее в къщичката на осемте джуджета.
⦁ Пакетчета с изненади – Когато усетим, че на детето му доскучава, можем да подадем пакетче с малка нова книжка, книжка за оцветяване и моливи или образователни такива с интересни за възрастта задачи и загадки, които заедно да отгатваме.
Настолни игри в колата? Защо не!
Ако единият възрастен е на задната седалка, можем да включим и:
⦁ „Не се сърди човече“
⦁ „Домино“
⦁ Магнитна дъска за писане и лепене на букви и цифри
⦁ Игри с ръце като „Бабо, дай ми огънче“, „Развален телефон“, „Нашата тиква родила“ и др.
Пътуване с бебе – как се справихме?
За да си осигурим необходимото спокойствие и да ни бъде позволено да играем игрите, за малкия принц сме подготвили удобен “трон” (столче за кола), така че да спи спокойно и безопасно. Към заниманията за малчугана съм подготвила черно-бели карти, залъгалки и обичайните за тази възраст играчки, с които да ангажирам вниманието му в периода на будуване.
Чести почивки
Не бива да забравяме, че по препоръка на детските лекари на всеки два часа пътуване е необходима кратка почивка от около 20 минути. Какво по-хубаво от това да си направим пикник на някоя поляна с красив изглед към планината?
Истинският тест – нашето 1600-километрово пътуване
И така часът на истината настъпи – всички бяхме в колата, включително и количката. За щастие не след дълго задната седалка потъна в мълчание…всички спяха. Затова и избираме да преминаваме по-голяма част от пътя през нощта, по-спокойно е за всички ни.
След изгрева започнаха и въпросите, включително онова първо „Скучно ми е“. Казах си „Започва се“.
Започнахме с игрите и използвахме повечето от списъка по-горе. В един момент нуждата от физическа активност надделя. Спряхме на бензиностанция с детска площадка. Студено, но не и неприятно за игра и раздвижване. Последва аудио приказка с обедна дрямка и не след дълго имах възможност отново да си поема дъх и да отпия глътка студено кафе.
Малко преди град София бяха отново будни и готови за приключения, но умората и адреналинът от срещата с близките ни не позволяваше на съзнанието и концентрацията да играем. Тогава казах на дъщеричката ми да направим план какво ще правим в следващите дни, с кого и къде да се срещнем.
Не след дълго пристигнахме в чудното ни южно градче Петрич с големи усмивки, сърца пълни с любов и очакване.
Пътуване с деца = реалност, не съвършенство
В разказа си съм спестила плачът, спречкванията между нас и не на последно място как изглеждаше колата ни в края на пътуването. Всичко това, обаче, е част от играта „Родителство“. Няма нищо перфектно организирано и планувано, особено когато в него има замесени деца, но пък и няма нищо по-прекрасно от безценните мигове на смях, обич и споделеност с тях.
БОНУС СЪВЕТ – Вземете един кашон и го разрежете на две половини, за да направите преграда между децата, за да ограничим физическия контакт. Шегата настрана – изпробван метод от близка приятелка с породени деца.
За финал
Нека направим пътуването споделено и запомнящо се изживяване за децата ни, пълноценно прекарано заедно време в иначе така ангажираното и забързано ежедневие, да затвърдим връзката помежду си и да се радваме на положителна обратна такава след години. Защото песничките, които пеем, игрите, които играем и ценностите, които предаваме ще живеят и след нас в лицата на нашите внуци и правнуци.