Какъв е проблемът?
Гошко е на четири и в желанието си да го зарадва неговата майка му купува собствен умен телефон. Гошко е безкрайно щастлив. Понеже е умно дете, бързо се научава как да го използва.
Неговата майка е още по-щастлива. Тя се радва на неговата усмивка и свободата, която получава, докато детенцето е пред екрана.
Времето лети бързо и Гошко вече е на шест. Сутрин става, закусва, играе. Във всеки един момент Гошко е със своя телефон. Дали е щастлив, трудно е да се каже.
За майка му обаче този отговор е ясен. Тя е притеснена. Започнала е да осъзнава, че Гошко прекарва твърде много време пред екрана. Повече, отколкото препоръчва Световната Здравна Организация. Тя знае, че не е добре за синът й да заспива с устройство в ръка. Нито да се храни само с него.
Майката на Гошко желае той да започне да прекарва повече време навън, с приятели, с книжка в ръка. Опитва се да му отнеме устройството за малко.
И тогава настава истинският ужас. Истерия. Агресия. Нервна криза. Истинска реална нервна криза. Тя изпитва силно притеснение от това, което вижда, примесено със силна доза безсилие.
Започва да си мисли, че не е било добра идея да му купи собствен телефон на толкова ранна възраст. Ах, да имаше кой да й каже навреме…
***
Тази история е съвсем реална, само името на детето е сменено. И за съжаление е доста често срещана в съвременния дигитализиран свят. Все по-често телефонът става заместител на родителите като помага на деца да се хранят, приспива ги, забавлява ги, учи ги на език и общува с тях, когато възрастният не може или не счита за необходимо.
Християнин, съпруга, майка, създател съм на „Офлайн кидс“, Сертифициран обучител по дигитално благосъстояние.
Вярвам, че животът ТУК И СЕГА може да е хубав и не е необходимо да бягаме от него в дигиталния свят.
Посветила съм се да насърчавам и помагам по пътя към здравословното и балансирано използване на технологиите, както на деца, така и на техните родители.
Организирам събития за родители и деца с цел да възстановим това, което технологиите несъзнателно ни отнемат.
Аз съм Марина Грибачева – омъжена и майка на момиченце на 8 години. По професия съм психолог, завършила съм в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, със специалност клинична психология. Интересите ми са както в областта на психичното здраве, усещането за успех и благополучие, така и върху травмата и факторите, които са в основата на психичните заболявания и разстройства. От работата си ежедневно разбирам, че ролята, примера и отношението на родителите спрямо децата са в основата на чувството им за успех, щастие, благополучие като възрастни и това не е клише, а неоспорим факт.
Марина Грибачева
Психолог
Галина Рушева
Графичен дизайнер
Здравейте! Аз съм Галина. Щастлива съпруга и майка на момиченце, което тази година навършва три. Завършила съм журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, а съвсем скоро предстои да завърша и магистърската си степен по „Реклама и медийни комуникации“ в ИУ-Варна. А пресечната точка на тези две направления се оказа графичният дизайн, който ме спечели за себе си през 2014 и до днес ме вълнува и предизвиква да раста, да се развивам и да поставям нови цели пред себе си. С отворено сърце се впускам в това да стана част от екипа на Offline kids, защото вярвам в каузата, смисъла и добрите плодове, които носи смелостта да отглеждаш offline дете.
Кристина Попова
Посланик
Тони Иванова
Автор в „Деца пред обектива“
Тони Иванова, на 33г. майка на две деца. С появата на децата, дойде и натрапчивата мисъл да допринеса в обществото ни с времето и труда си за благото на децата. Пиша по темата за презентацията на децата в родителските профили в социалните мрежи. Това е много наболял въпрос, по който всички имаме нужда от повече и информираност и ангажираност.
Десислава Гунчева
Детски психолог, автор
Казвам се Десислава Гунчева, децата ме наричат Деси и съм детски психолог. Обичам децата с всичките им чудатости. През 2013г. завърших бакалаварска степен по Психология в Биркбек, колеж в Лондон. Винаги съм знаела, че искам да работя с малките хора.От 2016г терапевтирам в гр. Пловдив деца от аутистичния спектър. Впечатлена съм от техния странен свят, колорита на индивидуалностите им, силата и отдадеността на техните родители и близки. Преминала съм през редица обучения свързани с детското психическо и физическо развитие. Към момента ми предстои дипломиране към Бургаски свободен университет със специалност ‚Детска и юношеска психология‘ магистърска степен. Имам прекрасна дъщеря на 12 години, която не спира да ме учи на търпение.