Какъв е проблемът?
Гошко е на четири и в желанието си да го зарадва неговата майка му купува собствен умен телефон. Гошко е безкрайно щастлив. Понеже е умно дете, бързо се научава как да го използва.
Неговата майка е още по-щастлива. Тя се радва на неговата усмивка и свободата, която получава, докато детенцето е пред екрана.
Времето лети бързо и Гошко вече е на шест. Сутрин става, закусва, играе. Във всеки един момент Гошко е със своя телефон. Дали е щастлив, трудно е да се каже.
За майка му обаче този отговор е ясен. Тя е притеснена. Започнала е да осъзнава, че Гошко прекарва твърде много време пред екрана. Повече, отколкото препоръчва Световната Здравна Организация. Тя знае, че не е добре за синът й да заспива с устройство в ръка. Нито да се храни само с него.
Майката на Гошко желае той да започне да прекарва повече време навън, с приятели, с книжка в ръка. Опитва се да му отнеме устройството за малко.
И тогава настава истинският ужас. Истерия. Агресия. Нервна криза. Истинска реална нервна криза. Тя изпитва силно притеснение от това, което вижда, примесено със силна доза безсилие.
Започва да си мисли, че не е било добра идея да му купи собствен телефон на толкова ранна възраст. Ах, да имаше кой да й каже навреме…
***
Тази история е съвсем реална, само името на детето е сменено. И за съжаление е доста често срещана в съвременния дигитализиран свят. Все по-често телефонът става заместител на родителите като помага на деца да се хранят, приспива ги, забавлява ги, учи ги на език и общува с тях, когато възрастният не може или не счита за необходимо.