Разходка до хижа Белчински рай

С Бела по зимната пътека

Уикенд. Не ни свърта в София, затова търсим природа далеч от нея.

Отправяме се към донякъде позната, но любима дестинация. Цари Мали град. Разходка на час от София, нали така? Понякога си мисля, че това е най-често търсеното в Гугъл от софиянци с малки деца. 

Та. Нали усетихме за няколко часа вчера първите от много време положителни десет градуса, затова се бяхме настроили за пролет. Добре, че все пак всред багажа ни присъстваха и дрехите за сняг, защото ни се наложи да ги използваме. 

В посока Цари Мали град играхме само една игра по пътя и тя беше да измислим заедно приказка. Редувахме се да измисляме по едно изречение от нея, като дори и малките (4г и 2г) се включиха много добре в съчинението. Яни се забавляваше на небивалиците ни и успяваше да направи историята забавна, а Бела… Бела схвана идеално концепцията на редуването и с викове „Бела ред, Бела ред“ показваше, че държи на него. Включваше се обикновено с една дума, която ние развивахме по пътя на предположенията и логиката в изречение. 

Малко след като магарето Лампа и Мечо от нашата история се качиха на своя самолет, Яни и Бела заспаха. Супер до тук. 

Пътуването вече е скучна тема, затова направо към пристигането. 

Когато се качихме на поляната до крепостта, попаднахме в зимна приказка. Облякохме зимната екипировка на децата и за разнообразие обърнахме гръб на въжения мост и поехме на разузнавателна обиколка. С други думи, решихме да се разходим до хижа Белчински рай. 

Пътя до нея е около километър, в нашия случай заснежен. Всичко точно, но малчуганите отказаха да ходят. Причината на Бела беше, че се изцапа в малкото кална част, а на Яни – видя от сестра си, че може и на конче. 

Ситуацията, умората и гладът бяха такива, че решихме да изминем този славен за снежен баир нагоре с деца на рамене. 

Въпреки че бяхме с допълнително конче, оп, дядо под ръка, димът от коминчето на хижата ни се стори като лъч светлина в края на тунела. 

А там, разкош. От снимките виждате, че мястото е прекрасно, с издялани животни от дърво и вкусна домашна баница. Имаше и боб, но ако отидете там, препоръчвам да наблегнете на баничката 🙃

Опа, забравих за пътя. От поляната до крепостта следвате табелата за хижа Белчински рай и тръгвате по единствения път напред. Просто няма как да го объркате. 

И така. Върнахме се с малко носене на конче, малко вървене, още малко кал, за да е по-цветна картинката, и разбира се все пак разходка по въжения мост. 

Положението обаче беше „твърде много мокри крака“, затова и беше време да потегляме към свежия софийски въздух. 

На връщане в колата имахме една мисия – да не оставим децата да заспят. Не знам дали звучи странно, но имаме обяснение. Искахме децата да се шмугнат рано под завивките, за да си починем и ние, а не да се наспят сега и пристигнат свежи за игра. Защото ние вече не бяхме толкова свежи 😁. 

Затова седнах между тях отзад и се отдадохме на игри. Започнахме като ги учих да играят „Камък, ножица, хартия“. Посмяхме се, но интереса умря още първия път, в който спечелих. Очаквано. 

Яни предложи да играем на играта, в която всеки избира един цвят и наблюдаваме колите в насрещното платно. Всеки, който види кола в своя цвят, печели точка. Само тате се прецака да каже „розово“ 🤷‍♀️

С тази игра всъщност стигнахме почти до София, като правихме малки паузи, за да разказвам истории за загубени в планината хора. Тоест една кака и… мама. Голям интерес предизвика историята ми, в която се загубих до връх Ботев. Btw, ако ще ти е интересна историята, дай ми сигнал и ще я разкажа в някой следващ блог пост 😋

***

Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *