“Чувам само, когато ми говорят спокойно”

Какво правите, когато децата пищят? Ето една история от нашето ежедневие….

Сутрин. Няколко месеца назад във времето е. Опитвам се да си направя кафе, докато главата ме пронизва. Не от друго, ами от писъци, които блъскат в стените и рикушират в главата ми. 

Онези писъци, които детето издава, гледайки те в очите инатливо с желанието да те накара да направиш това, което иска. Изобщо не говоря за някаква негова болка, криза, необходимост от прегръдка. Говоря за нещо абсолютно създадено с цел манипулация, когато детето иска нещо, а ти не го правиш на секундата. Познато ли ви е или е само в нашия зоопарк? 

Това пищене беше чисто ново явление вкъщи, което малкият (4 години) научи от Бела или детската градина. Или и двете, не знам. 

Дишам дълбоко, опитвайки се да запазя самообладание. И тогава обявявам “От сега нататък чувам, само когато ми говорят спокойно”. Повтарям го 1-2 пъти. Пиша го на бял лист и закачам на стената, въпреки че децата не могат да четат (после разбрах, че много добре са запомнили какво пише). 

Правя се, че нищо не се случва при следващите няколко манипулативни писъка и съм доста небрежна. “Мило, ти чу ли нещо? Аз не чух, защото чувам само, когато ми говорят спокойно”. Спокойна съм, дори има мотиви на усмивка.

Малкият разбира, въздиша и спира да пищи. И започва да ми говори с думи. Напълно сме готови да изговорим ситуацията.

Подобна случка се разви още точно веднъж и сложи край на писъците на Яни. Или поне ги разреди на някакво седмично ниво, в което аз само посочвах надписа на стената 🙂 

***

Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.