„Какво правиш, ако децата не слушат?“

Първата ми работа е да опитам да установя защо не ме слушат и след това решавам как да подходя.

Понякога не ме слуша Яни, за да ми привлече вниманието. Тогава му предлагам да играем на нещо. Работи на мига. Ако имам неотложна работа в този момент, му обещавам, че ще си играем, когато приключа. Никога не го подвеждам, така че малкия ми се доверява.

Друг път търся решение чрез игра. Например – Яни не обича да се облича. Много го мързи. Така измислихме игра – краката му са влакове, а крачолите – тунели. Пеем „Пуф паф трака влака“ и забравяме, че е имало проблем.

В други случаи обяснявам причините, поради които искам нещо да се случи. Това ми е важно, за да съм сигурна, че Яни разбира достатъчно добре ситуацията. Много често, когато разясня подробно, детето разбира, доверява ми се и започва да ме слуша. Откакто се е родил му говоря като на зрял човек.

Понякога малкия не ме слуша от инат. Тогава много зависи дали непослушанието застрашава безопасността и здравето на някой. Ако е така, се намесвам веднага. Може да разделя децата в различни стаи, може да накажа по някакъв начин, може без да искам да съм по-груба и рязка, за да предпазя застрашения.

Ако непослушанието не води до кой знае какви последствия, признавам си, че в повечето случаи предпочитам да не се разправям, а да оставя нещата както са. Обяснявам какво ще се случи, ако не бъда послушана със спокоен, но твърд тон, и държа да стане така, за да се научат на последиците от действията си.

Понякога Яни плаче, когато разбере последствията, но няма как, уроците на живота трябва да се учат. Прегръщам го.

В бурното ни ежедневие не винаги се справям перфектно. Случва се да се ядосам, особено когато се чувствам безсилна или преуморена, но като цяло полагам всички усилия да не го правя.

Опитвам да се фокусирам към бъдещето. Защото сега мога да викам, да пердаша, да контролирам, а после какво? Какъв пример съм оставила, на какво съм научила тези деца, какви взаимоотношенията съм изградила? Това са по-важните неща, които се стремя да диктуват държанието ми към малките.