Влиянието на видео игрите върху подрастващите
Защо някои деца са по-привлечени към видео игрите от други?
Ричард Райън и Едуард Дечи в своята теория за самоопределянето заключават, че нашата психика се нуждае от три хранителни вещества, за да процъфтява: самостоятелност, компетентност и свързаност. Когато психиката ни е недохранена, тя поражда тревожност, безпокойство и други симптоми, предизвикани от някаква липса.
Всички ние имаме заложена потребност ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ КОМПЕТЕНТНИ и да преживяваме успех и растеж и това важи с пълна сила и за подрастващите.
Компетентност
Степо е тийнейджър, който не се справя особено добре в училище. Учителите и родителите му постоянно му го показват чрез ниски оценки, критика и преправяне на това, което е направил. Малко по малко неговото самочувствие и мотивация биват смачкани под натиска да се справя по-добре.
Степо има реална необходимост да изпита усещането за компетентност, растеж и развитие. Оказва се, че единственото място, където това се случва, е във видео играта. Бързо и лесно във виртуалното пространство момчето получава така необходимата обратна връзка за успех, която го кара да се чувства добре.
Самостоятелност
Освен това Степо е изморен от полицейския режим в училище и у дома. Навсякъде има правила, но те в повечето случаи са придружени от думите “Защото аз така казах!” или “Защото такива са правилата”. Понеже липсва някакво логично обяснение за тях, Степо ги ненавижда.
Виртуалният свят се явява единственото място, в което тийнейджърът може свободно да взема решения за себе си, без никой да го контролира.
Децата се нуждаят от самостоятелност и право на свобода на избора. Когато един подрастващ расте в силно контролираща среда или получава регулярни сигнали, че не се справя добре, е съвсем разбираемо да иска да се обърне към такава, в която може да почувства свобода на действието и изразяването си. За разлика от физическия свят, децата се радват на огромна свобода онлайн.
Най-уязвимата група
Младежи под 25 годишна възраст са най-уязвимата група, когато говорим за видео игри. Една причина за това е, че техният префронтален кортекс все още не е напълно развит. Това е областта от мозъка, която отговаря за вземането на решения и преценката и се развива напълно до около 25 годишна възраст. Притегателната сила на видео игрите и допамина, който се отделя, могат да бъдат твърде силни за подрастващите да устоят, а и екраните са вече твърде лесно достъпни и навсякъде – можеш да играеш дори в училище.
Защо и как се пристрастяваме към видео игрите?
Допамин е невротрансмитер, част от системата за възнаграждение на мозъка и е отговорен за чувството на удовлетворение, наслада и мотивация. Той се отделя, когато извършваме приятни активности като хранене, спорт, общуване и т.н. Отделя се също в големи количества, когато хора пият, пушат, играят хазартни игри или вземат наркотици и има силно пристрастяващ ефект.
Изследване показва, че когато играем видео игри, мозъкът започва да произвежда допамин. Всеки път, когато приключим мисията в играта, вдигнем нивото на героя, убием врага, отворим кутия с награда, счупим рекорд и т.н., в мозъка ни се освобождава този невротрансмитер, носещ чувство на удовлетворение. Понеже ни е приятно и се чувстваме добре, искаме да го правим отново и отново. Истината е, че получаването на допаминов удар не е бил никога по-лесен от сега – можем да извадим телефона, да включим компютъра или конзолата и ето, чувстваме се по-добре.
Видео игрите са проектирани така, че да искаме да прекарваме повече и повече време в тях , защото именно от това печелят гейминг компаниите. Някои от основните пристрастяващи елементи във видео игрите са мигновеното задоволство, непредстазуемостта, бързата скорост, наградите при игра и наказание, когато не сме в играта. Степо не знае кога точно ще получи възнаграждението и именно затова продължава да играе.
Проблемът е, че с времето развиваме толерантност към високите нива на допамин. Това означава, че нашият мозък започва да реагира по-малко на същите нива допамин и имаме нужда от повече стимулация, за да получим същия ефект на удовлетворение. В контекста на гейминга това означава, че ще изпитваме нужда от по-интензивно и стимулиращо съдържание, по-бърз достъп, както и повече време в играта.
Реалният живот на Степо започва да не може да осигури стимулацията, която му е необходима да запали тези неврони и да изпита удовлетворение. Във физическия свят не намира достатъчно възнаграждаващ еквивалент. Вместо да изпитва наслада от ежедневието, Степо започва да изпитва биологичен дефицит под формата на скука, тревожност, раздразнителност, липса на мотивация.
Теорията за допаминова зависимост предполага, че повечето пристрастявания са причинени от неспособността на мозъка да произведе допамин по естествен начин, без наличието на веществото или съдържанието, към което е пристрастена личността.
И именно това се случва със Степо. Високите нива на допамин, от които изпитва нужда, не са по никакъв начин базирани на реалния живот – негови качества или умения, а идват изцяло от виртуална стимулация. На този етап Момчето не е способно да си ги набави бързо и лесно чрез алтернативни дейности, затова естественото му желание е да се върне към дейността, която ще го избави от симптомите на абстиненция, а именно – видео играта.
Как въздействат видео игрите на тялото и мозъка ни?
Видеоигрите имитират видове атаки върху сетивата, на които нашата нервна система и хормони въздействат, скачайки до състояние на хипервъзбуда и задействайки вродения механизъм за защита “Бий се или бягай”.
- Кръвният поток се пренасочва от префронталния лоб към областите на мозъка, свързани с оцеляването.
- Неестествено ярката светлина, излъчвана от екрана, изпраща до мозъка информация, която не съответства на реалността и десинхронизира биологичния часовник.
- Сърдечната честота и кръвното налягане се повишават и се освобождават хормони на стреса.
Създадени сме да оцеляваме в този защитен режим, но не и да живеем постоянно в него. Когато това се случва твърде често и интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват трудност да се върнат в нормалното си състояние и това води до хроничен стрес. Разбира се, видео игрите не са единственият източник на стрес в ежедневието на детето, но задълбочават стресовите състояния.
Повече за начина, по който въздейства екранното време на мозъка и тялото може да научите тук.
Какви могат да бъдат негативните ефекти от видеоигрите в дългосрочен план?
- Малко по малко Степо започва да изостава с уроците и му изглежда все по-невъзможно да навакса с пропуснатия материал.
- Става му все по-трудно да се концентрира върху задачите си, мисълта му блуждае и изпитва невъзможност да разсъждава логично. Развива СДВ (Синдром на дефицит на вниманието). С времето изпитва все по-големи затруднения да вникне в това, което чете, защото мозъкът му е изморен. Има нужда някой да “сдъвче” информацията и да му я поднесе.
- Във видео игрите деца като него често стават свидетели на съдържание, което възхвалява насилието. Това може да довете до различни поведенчески проблеми, като например неуважение към другите, имитация на проявите на неприлично поведение, възприемането на насилието като нещо нормално или форма на забавление. Подрастващите стават по-малко чувствителни към болката и страданието на другите и е по-вероятно да проявят агресия или насилие спрямо други.
- Както вече споменахме, мозъкът на геймъра привиква към високата стимулация и постоянното забавление. Степо бързо развива непоносимост към скуката и постоянно търси любимото забавление.
- При подрастващи, които играят видео игри, се наблюдават също неспособност за управление на емоциите и потискане на импулсите, ниска проява на толерантност и търпение, физически и словесни избухвания, емоционални изблици.
- Продължително седене пред екрана може да доведе до наднормено тегло и различни здравословни проблеми, като диабет и травми на опорно двигателния апарат, болки в гърба, врата и очите. Затлъстяването е три пъти по-често срещано при геймъри, отколкото при останалите. Децата са особено уязвими, защото техните кости и мускули все още се развиват.
- Наличието на собствено мобилно устройство и намалена комуникация между семейството в резултат от дигитализирането, може да доведе до изолация на детето от околния свят. Възможно е то да заживее свой собствен виртуален свят, в който виртуалните приятели са по-важни от реалните. Постепенно започва да прекарват по-малко време с връстниците си и губят умения да общуват. Светът на видеоигрите може да изглежда много по-вълнуващ от реалния и то да започне да изпитва невъзможност за наслада във физическия свят.
- Повлиява се качеството и продължителността на съня на геймъра. Сънят му е не достатъчно възстановителен, в следствие на свръхвъзбудимост, объркване на биологичния часовник и хормонални промени. Бавното освобождаване от усещането на хипер възбуда в комбинация с неподходящото съдържание може да доведе до кошмари.
- Допаминовата дисрегулация може да доведе до неудържимо желание, безпокойство, абстиненция под формата на психологически симптоми, смяна на настроенията, разсеяност, раздразнителност, депресивност.
- Пристрастяване. Самата видеоигра не е толкова вредна за нас, колкото синдромът на пристрастяване, който се развива поради високите нива на допамин, докато играем. Леко по леко деца като Степо започват да отделят по-малко време за здравето си, приятелите си, работата и домашните си, хобитата си и в един момент се озовават в положение, в което не могат да спрат да играят. Веднъж пристрастени към нещо ще трябва да се справям цялостно с пристрастяването, а не само към веществото.
- Структурни и функционални изменения на мозъка. Научните изследвания показват, че прекаленият гейминг променя морфологично мозъка. В дългосрочен план се наблюдават структурни и функционални изменения на мозъка, като голяма част от увреждането настъпва във фронталния лоб на мозъка, чието развитие определя успеха във всяка област от живота – от чувството за благополучие, през академичния или кариерния успех до качеството на взаимоотношенията.
Какво като родители можем да направим?
Степо се прибира от вкъщи, оставя раницата на земята и тръгва към компютъра. По пътя чува гласът на баща си “Напиши си домашното, преди да седнеш на компютъра”. Степо пренебрегва думите на баща си и зарежда любимата си видео игра. “Казах да си напишеш домашното” – чува се татко му отново. Но Степо продължава да играе. Татко му нахлува в стаята, възмутен, че е игнориран, и наказва Степо. Степо прекрачва наказанието, затова бива “напердашен” и получава забрана да излиза.
С времето нещата между тях стигат до необходимостта да работят с професионалист, психолог. Когато бащата е извън стаята, Степо споделя на специалиста, че изпитва трудност с домашните по математика, затова не обича и да ги пише. Страхува се да каже на баща си, защото знае, че ще му се карат…
Когато психологът споделя с таткото думите на детето, той признава, че е бил толкова обсебен от своята нужда да го накара да слуша, че е изгубил представа какво всъщност се случва с него.
Преди практичните съвети…
Първото, което е важно да направим, е да се успокоим. Да приемем това, което се случва, независимо, че не ни харесва. Това е единственият начин да можем адекватно да премислим следващите си стъпки.
Важно е да си напомним, че всяко дете е индивидуално, затова не съществува и универсална формула, която да даде отговор на всичките ни проблеми. При по-малки деца прибирането на устройствата може да даде бърз и положителен ефект. При по-големите деца НЕ препоръчваме рязкото им отнемане, а промяна чрез малки стъпки.
Помогнете на детето да се почувства обичано
Независимо, че не харесваме фактът, че детето ни прекарва прекомерно време във видео игрите, е важно да му позволим да се чувства обичано. Да знае, че сме тук за него, готови да го чуем и подкрепим в неговия път. Няма нужда да се съгласим с неговото желание, нито да направим това, което иска, но можем да направим всичко възможно да отправим посланието към детето, че намалянето на времето за видео игри не е наказание, а промяна, за която се надяваме, че ще остави положителен отпечатък върху живота му.
Изградете връзка с детето като попитате за неговите интереси
Едно дете, което не иска да прави нищо друго, освен да стои на компютъра, показва с поведението си как се чувства. Попитайте се дали е възможно то да знае, че думите и плановете му ще бъдат пренебрегнати, затова да бяга от дискомфорта в дигиталното?
Родителите на такова дете могат да работят върху изграждането на връзка с него. Поинтересувайте кои са любимите му видео игри, както и какво харесва в тях. Опитайте се да се въздържите от това да споделяте вашето мнение, а да разберете какви са неговите цели, какво го мотивира. Слушайте и покажете интерес дори да не сте съгласни. Опитайте се да разберете първопричината детето да прекарва прекомерно време във видео игрите (в случая на Степо това е бягство от дискомфорта от писането на трудно домашно). Виждайки, че се показва интерес към него, то може да започне да се отваря за комуникация. Имайте предвид, че изграждането на доверие отнема време и е важно да бъдем внимателни да не подкопаем собствените си усилия.
Изберете подходящо съдържание и устройство
Ако изцяло изключването на видео игри е невъзможно в периода, в който се намирате, помислете за намиране на по-здравословни и подходящи игри.
Избягвайте игри, в които се възхвалява насилието
Любимите игри на Степо са тези, в които избира герой и оръжие, а след това го насочва, намира жертвата и… стреля. Обикновено играта е с перфектни графични детайли и той може да се наслади на смъртоносния изстрел.
При зависими към видео игри младежи учените наблюдават увреждане на инсуларния кортекс. Това е част от мозъчната кора, която се свързва с емпатията. Въпреки че не можем да свържем пряко склонността за извършване на насилие с използването на видеоигри, изглежда, че има ясна връзка с култивирането на безчувственост (десенсибилизацията) от тези виртуални преживявания.
Армията на щатите използва някои видео игри в обучението на новобранците. Основната им цел е да се намали тяхната чувствителност към насилие и видео игрите се справят доста успешно с тази задача.
Знаете ли, че през видео игрите могат да бъдат придобити реални умения? Да, наистина някои виртуалните симулации, като например такива с шофиране, могат да бъдат полезни. Други обаче могат да научат децата как да стрелят, което е притеснителна комбинация с намалената емпатия и десенсибилизирането към насилието.
Мозъкът може да учи чрез виртуалните репетиции и е доста ефективен в способността си да прехвърли от виртуална към реална употреба. Изследване показва, че само 20 минути на ден във видео игра със стрелба може да направи играчите по-точни, когато стрелят с реалистичен пистолет по манекен – и по-вероятно да се прицелят и да се целят в главата.
Страховит факт е, че някои убийци посочват видео игрите като помощно средство в тяхната подготовка. Например масовият убиец Андеш Берин Брайвик казва, че гледа на Modern Warfare 2 повече като тренировъчна симулация, отколкото на нещо друго.
Разбира се, не всеки, който играе видео игри, ще се превърне в сериен убиец. Но е важно е като родители да не отхвърляме видео игрите с насилие като просто забавление във фантастичен свят. Възхваляването на насилието във виртуалния свят може да има ефект върху реалния, когато проповядва, че успехът и насладата са пряко свързани с умението ни да нараняваме другите.
! Запитайте се: Отговаря ли видео играта на моралните ви ценности като семейство? Ако не, то поинтересувайте се за сходна видео игра, която да предложите.
Съществува ли подходяща видео игра, която не изисква връзка с Интернет
Онлайн видео игрите на телефона имат по-пристрастяващ ефект от офлайн версиите, които играхме като деца на компютъра. От една страна влияние оказва нивото на достъп – дали е бързо и лесно в джоба или трябва да се приберем у дома, за да играем. От друга, онлайн версиите се обновяват постоянно, предлагайки ново, непредсказуемо изживяване, в сравнение с офлайн версиите, в които след първата игра имаме реално и адекватно очакване за това, което ще се случи.
Ясни ограничения и граници
Изгответе график с всички задължения и отговорности на детето. Заедно помислете за приемливо за вас време, в което то може да играе видео игри (ако искате то да продължи да играе), по начин, който НЕ влияе негативно на другите му задачи. Помогнете му да види дали и по какъв начин видеоигрите имат място в ежедневието му. Фокусирайте се върху ценностите ви и как тези часове игра се отразяват на неговия сън, здраве, взаимоотношения и образование. Предоставете му необходимата информация.
Определете предварително времето за игра и подсигурете сигнал за приключване
Когато се договорите за време във видео игрите, което е приемливо и за детето и за вас, е добре да автоматизирате ограниченията чрез приложения ( Например Family Link родителски контрол), вместо да разчитате единствено на устни обещания.
Когато бяхме малки и гледахме телевизия, рекламите и края на предаването се явяваха като превключвател, който прекъсва потока от информация. Колкото и да сме били зомбирани, прекъсването ни позволяваше да излезем от това състояние и да правим нещо друго. Тъй като приложенията и видеоигрите са направени така, че да нямат край, имаме нужда сами да си поставим тригер, който да ни помогне да превключим. Бихме могли да използваме таймер (например този на печката). Той не се изключва сам, а предизвиква да смениш позицията на тялото, да станеш, да се раздвижиш, да излезеш от това състояние и да си напомниш, че е време за нещо друго.
Направете детето участник в решението
Когато детето НЕ е прекалено зависимо, един разговор по темата и включването му в решението колко време във видео игри е добре за него, може да бъде достатъчен. По-малко вероятно е да прекрачим ограниченията, когато сме си ги поставили сами.
Ако времето за видео игри е включено в плана за деня на детето и не повлиява на изпълнението на другите важни активности и отговорности, проблем няма. Проблемът е, когато екранното време е за сметка на други важни области от живота, като например здравето, взаимоотношенията или образованието.
- Можем да започнем разговора с това, че разполагаме само с определено време за нещата, които искаме да правим. Повече време за видео игри означава по-малко време за семейството, приятелите, образованието, здравето ни и нашите хобита.
- Поговорете и с детето за това какви цели си поставя в живота и как технологиите биха могли или да го отдалечат от тези цели или да го приближат към тях. Какви са последствията от загърбване на образованието например в краткосрочен и дългосрочен план? Готово ли е да живее с тях, ако посвети ежедневието си на видео игри?
- Можем да обясним, че приложенията са така проектирани, че да изградят в нас навици, поради които да прекарваме все повече време пред екрана. Наша е задачата да решим кога да спрем, защото не можем да разчитаме на производителите на приложения да ни кажат кога е достатъчно.
- Можем да го попитаме колко екранно време за забавление мисли, че е добре за него и как планира да подсигури изключването на играта след това (например с таймер).
- Можем да насърчим детето да изключи известията на игрите на телефона си. Известията са лесен начин приложенията да напомнят за себе си и да отвлекат вниманието ни от друго важно занимание.
- Можем да оставим детето и да наблюдаваме дали може да се справи със собствената си уговорка. При необходимост можем да му предложим съдействие за справяне с трудната задача.
Чести, но малки разговори
Вместо да разчитаме на един “голям разговор”, с който да променим нещата, можем да опитаме с чести, по-малки разговори при всяка удобна възможност. Например, когато станем свидетели на употреба, която не е приемлива за нас, независимо дали сред наши познати или случайни минувачи в метрото, можем да попитаме подрастващия за мнението му за тази ситуация, а след това да изразим нашето мнение.
Детокс
Когато тийнейджърът е съгласен, да се подложи на “детокс” от видео игри в рамките на 90 дни. Не препоръчваме насилственото отнемане на игрите, тъй като това може да има негативни последствия върху него. Първите две седмици ще бъдат трудни. Възможно е детето да изпитва тревога, раздразнение и дори депресия. Това е съвсем нормално. След първоначалния период, нещата постепенно ще започнат да се оправят. Тялото ще започне да отделя достатъчно допамин чрез други активности и вече няма да има нужда да играе видео игри, за да изпита удоволствие. Малко по малко ще започне отново да живее живота си.
Нашите програми
Източници:
Early television exposure and subsequent attentional problems in children
Video game playing, attention problems, and impulsiveness
Evidence for striatal dopamine release during a video game
Prefrontal Cortex Deactivation During Video Game Play
gamequitters.com
Книги:
- Indistractable: How to Control Your Attention and Choose Your Life
- Out of Control: Why Disciplining Your Child Doesn’t Work and What Will
- Overcoming Internet Addiction For Dummies
- Reset Your Child’s Brain
- Brain Rules for Baby: How to Raise a Smart and Happy Child from Zero to Five