Работа от вкъщи с малки деца – мисия (не)възможна

Автор: Марина Грибачева

Работата от вкъщи, както и всяко друго нещо има своите плюсове и минуси. По мое мнение обаче плюсовете рязко намаляват, когато вкъщи има и деца. Защо? Защото става трудно и объркаващо както за децата, така и за родителите:

• Няма ясно разграничение между „работа“ и „вкъщи“, тъй като мястото е едно. Изпълнението на две роли едновременно внася напрежение и води до объркване.
• На родителите често се налага рязка смяна на ролите. Например по време на среща да възникне нещо спешно при детето.
• Границите се размиват, което води до усещане за прегряване, хаос и загуба на контрол.

Какво се случва при детето?

• “Мама/тате не ми обръща внимание”, “Не съм важен”, “Чувствам се отхвърлен/а, това ме напряга – имам нужда от внимание на всяка цена, затова прекъсвам, викам, разстройвам се, има инцидент, сбивам се /ако има две деца/”.

При децата реакциите са продиктувани от неразбиране защо съм с мама/тате, а те не ми обръщат внимание. Те знаят, че родителят физически е с тях, виждат го, но той се оказва недостъпен, понякога твърде дълго. Когато децата са ангажирани или не са в дома, понеже са на ясла, градина или училище, за тях е по-ясно, понеже има физическа дистанция. Тогава раздялата е видима, а адаптацията към нея не толкова сложна. Вкъщи, когато привидно сме заедно,  но задачите в работата ни разделят, за тях е объркващо. 

Добре, но какво да правим?

• Да си дадем сметка, че и за нас, и за децата работата от вкъщи, докато сме заедно, е предизвикателство.
• Да знаем, че работата от вкъщи е напрегната и не винаги ще е според очакванията ни.
• Да отделим време за предварителна подготовка на децата – да им покажем колко ще сме заети, да говорим, че сега сме на работа, въпреки че сме вкъщи с тях и ще има време, в което няма да можем да сме на тяхно разположение.
• Да обособим, доколкото е възможно, работен кът/кабинет у дома.
• Да го покажем на децата и да  обясним, че това е работата на мама/тате.
• Да се обличаме, приготвяме, гримираме за работа, според стила ни.
• Да си поиграем «на работа» – да ги запознаем какво правим, докато работим.
• Да говорим – защо когато сме на работа не можем да сме на разположение.
• Да обясним при какви ситуации могат да ни търсят.
• Да има уговорен сигнал – почукване, извикване, бележка под вратата за спешен случай и какво е спешен случай.
• Да покажем по часовника приблизително колко време ще сме заети, т.е. ще сме недостъпни;
• Да им осигурим/да се уверим, че имат подходящи и безопасни занимания, според възрастта, които ще ангажират вниманието им.
• Да не забравяме, че ние като възрастни можем да създаваме и променяме правилата.
• Да обсъдим възможността за допълваща грижа, докато работим – може ли да разчитаме на другия родител, баба/дядо, бавачка, друг възрастен.

Добре е да знаем, че предизвикателството работа от вкъщи е толкова по-голямо, колкото по-малки са децата. 

Времето, за което децата могат да са заети е свързано с възрастта им. В периода 0-3г., концентрацията на вниманието е за около 15 минути. Понякога, ако дейността, с която е заето детето е интересна, времето може и да е по-дълго. При наличието на друго дете, може да се надяваме на около час, но и да сме подготвени за конфликт, особено при по-близка възраст на децата.  

А сега и някои предложения за занимания по възрасти, докато работим:

0-3 години

Тук са интересни всякакви музикални играчки, колички, влакчета. Може да включите и вещи, според интересите на детето, които са безопасни, но не непременно играчки. След 2,6г., може да включите и листове, моливи, пъзели с по-едри части и във всякакви форми, монтесори занимания.

4-6 години

Може да включите всякакви пособия за оцветяване, рисуване, апликиране, моделиране и творчество, конструктори, пъзели, монтесори занимания – да разделят боб, ориз и леща на отделни купчинки, да си сортират, сгъват, подреждат дрехите и вещите и всичко, за което се сещате. Може и настолни игри, ако разликата във възрастта на децата е по-голяма.

Над 7 години

Тук децата са доста по-самостоятелни и въпреки това имат нужда от доста внимание. 

Подходящи занимания: учене и свързаните с него дейности, като домашни и допълнителни задачи, както и занимания с конструктори, пъзели, творчески безопасни дейности, четене, оправяне на стаята, дрехите, настолни игри.

Моят опит

• Спокойствие – когато съм спокойна, мога да си подредя мислите, да успокоя детето, да откликна. Ако не съм – напрежението ескалира, както и хаоса.
• Планиране – да си подредя ангажиментите така, че най-времеемките да съвпадат с моментите, в които тя е ангажирана.
• Организация и възлагане на задачи;
• Съзнанието, че денят може да не протече по план и да се обърка. Странно, но това, когато си дам сметка, ме успокоява.

Съвместяването на две роли на едно място и в един момент е трудно. Нека си го кажем, въпреки, че го знаем. В такива моменти се сещам за  ситуацията, в която министър-председателя на Австралия е в онлайн среща на кабинета, която се предава на живо. В един момент се вижда как в стаята влиза дъщеря й и казва, че има проблем, а майка й прекъсва срещата и отива при нея. Та понякога да си родител е по-важно от всичко

Ако темата за работа от вкъщи с малки деца ви вълнува, насърчаваме ви да прочетете и този материал от Ели Мантовска.