Ден празничен. Очакваме социален контакт у дома. Като една добра домакиня се старая да преведа апартамента в приличен вид. Чистя, оправям, подреждам, а после влизам в детската. Хаоса е пълен, но поне е шарен, поради всички нови придобивки покрай празниците. Все пак ми се искаше да не са по земята.
Отправям молба за помощ с подреждането, а за отговор получавам… нищо.
Както си ме знаете, мързи ме да правя всичко сама (а и не смятам, че е редно!), и допускам в главата си рискова идея.
Казвам му: “Знаеш ли какво? Няма да подреждаш. Това е толкова яко, че само аз мога да го правя.”
След това грабвам кутия за играчки в ръце, започвам да подскачам танцувално и да пея весело “Само аз, само аз мога да подреждам…”
Малкият стои шашардисан (какво, има ли такава дума?!). Започва да се хили, както винаги в подобна ситуация, и няколко секунди се чуди как да реагира.
Виж също: „Какво толкова като гледат всеки ден по час, два?“
А аз не спирам “Хей ти, да не си посмял да вдигнеш някоя играчка, само аз мога да правя това!”. И отново подскачане, пеене, а играчките в кутията ми политат във въздуха и придават ритмичност, докато се блъскат обратно, бутани от гравитацията.
Знаете вече, че той започва да се навежда и да събира. Аз ликувам отвътре, но не смея да спра да подскачам и да се забавлявам (истински се разведрих!), защото не искам да рискувам успеха си.
Малкият събира и се смее, а аз му се “карам” с песента си.
Всичко върви по план. Докато…
Бела не решава да изсипе цяла кутия с играчки обратно на земята, да седне вътре и да повтаря “Бръм… бръм…”. И тук надежда всякаква оставям, защото Яни копира действията й, верен на клуба “Да дразним заедно мама!”.
***
Е, приятели, истината е, че не всички игри са успешни на пръв поглед. Или поне не по начина, който целим. Той изсипа всичко насъбрано до сега и стаята стана по-разхвърляна от преди. Но имаше промяна вътре в мен. Вместо да мрънкам за разхвърляното, си позволих да се повеселим с децата. Потанцувахме, посмяхме се и приех леко факта, че гостът веднага се пошегува с неподредеността ни.
Бих казала, че до голяма степен успеха на една игра се измерва в броя споделени усмивки.
За новата 2021г ви пожелавам от сърце да приемате с усмивка и благодарност онези неща, които по принцип ви побъркват (:
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да ме последваш в Instagram и Facebook.