Александрина Георгиева„Синът ми не е имал екранно време до тригодишен. Лека полека започнахме да му пускаме доста контролирано стари рисувани анимации по книжки, които харесва. С времето забелязахме, че става много по-склонен да се тръшка, да посяга и способността му да се справя с фрустрации намаля. Решихме да спрем екранното време като последствие на недоброто му поведение. Първите няколко дни минаха тежко, но след това свикна и сам спря да търси телевизия. Около два месеца по-късно започна отново да гледа и резултатът беше същия – изнервено и нетърпеливо дете. В този момент с баща му направихме връзката и решихме, че трябва да ограничим детските за постоянно. След като си преминахме абстиненцията и детето отново спря да търси и да проявява интерес, с баща му обсъдихме ситуацията. Дадохме си сметка, че екранното време на синът ни не е било, за да му е приятно на него, а за да осигурим няколко минути тишина и спокойствие на себе си. Това, което всъщност се получаваше – истерии, тръшкане и куп ситуации, в които ние самите губим търпение и му се караме. А всъщност вината е наша. Та – тези 30 минути тишина на ден никак не си заслужават.“
Споделете ни и вашата история в коментарите или чрез формата за контакт.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.