Александрина ГеоргиеваААП насърчава родителите да предлагат предварително планирано екранно време. Те предупреждават, че използването на технологии като средство за успокояване може да доведе до проблеми с поставянето на ограничения или неспособността на детето да развие емоционалната си регулация.
Как обаче да успокоим малкото дете без екран? Наскоро попаднах на информация от книгата на Джон Медина, молекулярен биолог с интереси в развитието на мозъка, който споделя нещо много важно, интересно и полезно по темата.
Той споделя, че само някои от предизвикателствата, с които се сблъскваме като родители, ще се отразят на целия живот на децата. Как откликваме на техните силни емоционални състояния е едно от тях.
Джон Медина обяснява, че вербалната и невербалната комуникация са като две свързани неврологични системи. Малките деца преживяват на физиологично ниво чувствата, но мозъците им все още не са развити до там да ги идентифицират.
Силните чувства често са плашещи за децата и епизодите на тръшкане могат да се обяснят с този страх. Учените вярват, че научаването как да назоваваме емоциите, осигурява връзката между двете неврологични системи. Пропастта се запълва, децата могат да идентифицират тези чувства и те вече не са толкова плашещи.
Ето затова е толкова важно да не игнорираме емоциите, да не се караме на децата, че ги имат, а да им помогнем да се научат да ги разпознават и с времето – овладяват.
Та, как да успокоим малкото дете без екран?
Първото, което трябва да правим, е да наблюдаваме емоциите на децата си. Да ги наблюдаваме така, както следим известията на нашия телефон. Внимание, изпълнено с обич. Когато преценим, че е необходимо, да се намесим.
Да назовем чувството, което мислим, че изпитва детето, и да изразим с думи причината да се чувства по този начин.
Да помогнем на детето да се научи да идентифицира това чувство – да споделим кога ние се чувстваме така.
Аз от скоро започнах да отговарям точно по този начин в критични ситуации и виждам моментално промяната. Започнах да споделям на Бела, която сега е на 3 години, например “Белче, ти си ядосана.” Протягам се към простора с емоциите, вземам съответната карта и й я показвам. Тук вече вниманието й е привлечено и започва да намаля хлиповете. Ти си точно като това момиченце. Аз също се чувствам така много често, когато…. (и описах ситуация подобна на причината, за която тя беше ядосана).
Същото работи и при Яни, който е на 5 и половина. Преди няколко дни още със събуждането си започна да се заяжда за всичко с Бела. Видимо беше раздразнен поради самото й присъствие. Останахме насаме и го попитах “Дразни ли те много Бела?” Да. “Всичко, което тя прави те дразни?” Да. И тук вече исках да му помогна да разпознае кога се чувства по този начин – “Знаеш ли кога хората започват да ни дразнят? Когато дълго време не сме се сдобрявали. Когато имаме много неща да прощаваме. Когато простим, започваме да изпитваме радост. Искаш ли да се сдобрите с Бела?” Да. И когато тя дойде, той се извини и започнаха да се прегръщат. Не за дълго, но си беше победа 🙂
Показваме на детето, че разбираме неговото поведение, и това не означава, че го одобряваме. Емпатията са единственият отклик, който по устойчив начин успокоява силните емоции и намалява честотата им в дългосточен план.
Потушаването, игнорирането на емоциите не е добро решение за децата. Нашето участие е важно. Да не осъждаме децата за това, че изпитват дадена емоция. Няма такова нещо като лоша или добра емоция. Тя е там. Няма проблем да се чувстваме по даден начин, има само неприемливо поведение. Възпитаваме, но спокойни и с емпатия.
Необходимо е разбира се да запазим спокойствие – емоциите са заразни.
Когато отговаряме регулярно по този начин на емоционалното състояние на детето, то започва да се самоуспокоявам по-успешно. Това умение се отразява пряко на взаимоотношенията и приятелствата му, а от там и на цялостното му благосъстояние.
Това може да звучи много трудно, но авторът споделя, че дори в 30% от случаите да успяваме да откликнем с емпатия, ще можем да отгледаме щастливи деца.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.