Наскоро разговарях с ученици за екраните и приложенията за родителски контрол. Направи ми впечатление на отговора на някои от тях: “На нашите НЕ ИМ ПУКА и не следят колко време прекарвам на телефона”. Всъщност в почти всеки етап от развитието си детето може да тълкува правилата като “Те всъщност се вълнуват от мен”.
***
НО КАК ТОЧНО ДА ПОСТАВИМ ГРАНИЦИ НА ЕКРАННОТО ВРЕМЕ?
🎯 Цел: да култивираме в детето вътрешен компас, който да му подсказва кога излиза от границите на разумното, а не просто да контролираме процеса.
1️⃣ Ясни правила – Вземаме твърдо и постижимо решение кога, какво и за колко време ще гледа детето и го отстояваме без да показваме колебание.
2️⃣ Визуализираме правилата – на видимо място, ясно и точно.
Например: Плакат със седмичен или дневен режим или календар, който показва кога е позволеното екранно време.
3️⃣ При необходимост напомняме за правилата с топлина в гласа.
Например: “Трудно е, разбирам. И на мен ми е трудно понякога. Еди кога си ще можем да гледаме. Искаш ли сега да … (алтернатива)?”.
4️⃣ Похвала, когато детето спазва правилата. Да обръщаме внимание на всеки опит, както и на отсъствието на лошо поведение.
Пример: “Изключи сама екрана, когато позволеното време приключи! Браво на теб!”
Ако на детето му е трудно, да насърчим дори и малките крачки, малките опити. Пример: “Днес успя да хапнеш няколко хапки без екран! Справяш се чудесно!”
5️⃣ Обяснение – Без да обясним защо поставяме граници, има риск резултатът да бъде поведение, ръководено от страх от външна заплаха или авторитет. Когато обясняваме за причините на поставените правила, възпитаваме реакции, породени от вътрешния морален компас.
Например:
❌ “Няма да гледаш филмче, точка по въпроса.”
✅ “Сега не мога да ти пусна филмче. Вече гледа достатъчно и, ако изглеждаш още едно, ще превишим препоръките за твоята възраст. Възможно е да те заболят очите или да не можеш да спиш добре. Утре ще гледаме отново.”
❌ “Остави телефона или ще те накажа!”
✅ “Остави телефона или ще трябва да го вдигна. Сега се храним/играем/общуваме и не искаме нещо да ни разсейва.”
*Това са общи, работещи практики, които можем да адаптираме според нашите и на детето нужди и индивидуалност.