“Здравейте! Казвам се Мила и съм майка на момиче почти на 7 години. Към днешна дата имам едно прекрасно дете, което говори правилно, любопитно е, може да задържа вниманието си повече от 5 минути, общува с деца свободно и постоянно търси как да свърши някоя пакост. И да, на 4 години се научи самостоятелно да чете. Но не си мислете, че съм поредният амбициозен родител, който иска да възпитава гений. Напротив, единственото, което съм искала за нея, е едно нормално детство, изпълнено с радост и безгрижие.
Именно това беше причината да търся още от самото начало отговор на въпроса: защо при повечето съвременни деца това някак трудно се получава. Мислех, че е от времето, в което живеем, забързаното ежедневие и технологиите около нас. Мои близки ме съветваха: „Ами, това е положението, не можем да избягаме от новата реалност, трябва да я приемем.“
И от този момент в мен се зароди идеята за баланса. Прецених, че след като самата аз не съм напълно зависима от този начин на живот, въпреки, че работата ми е изцяло пред компютъра, навярно затова си има причина. И тя се нарича алтернатива.
И да, започнах да предлагам интересни и забавни начини, чрез които детето ми да се забавлява и без екран. Също така, с неголямо учудване научих, че скуката е полезна за децата. Тя им създава възможност да станат по-самостоятелни и креативни, като сами си търсят занимания. Помня как самата аз прекарвах часове наред изработвайки какви ли не приспособления за самоделната си куклена къща – дивани от кухненски гъби, чаен сервиз от капачки от паста за зъби и други.
Поинтересувах се също по какъв начин неизбежните екрани да бъдат включени в ежедневието на детето ми, здравословно и балансирано, защото все пак ние сме част от този свят. А и не е нужно да лишаваме детето от седмото изкуство. Анимацията може да бъде полезна, когато е подходяща за съответната възраст и се предлага умерено.
И така, конкретните стъпки в тази посока бяха:
✅ Ограничено време само и единствено пред телевизора.
✅ Подходящи програми и филми, съобразени с възрастта и съдържанието.
✅ Употреба на телефон само при необходимост, когато се намираме в ресторант, заведение или болница и няма друг начин детето да се укроти. Тук обръщам внимание, че телефонът не се оставяше в ръцете на детето, а подпрян и на по-голямо разстояние. Целта – да не свиква с навика телефонът постоянно да бъде в ръката, както и да ограничим неправилната стойка.
✅ Осигуряване на повече игра на открито с други деца, забавления, към които проявява интерес, самостоятелни игри като изработване, строене, творчество и други.
✅ Всяко използване на екранно средство се случваше след позволение. Детето не взимаше свободно телефона от масата, не включваше дистанционното на телевизора. Това се превърна в естествен навик и то не го приемаше рестриктивно. Представете си, че просто Ви пита дали трябва да си измие ръцете преди ядене.
✅ Всеки уикенд след 5 годишна възраст приканвах дъщеря ми да си избира цяла приказка, която да гледа и тя изпитваше истинско удоволствие от преживяването. Започнахме да ходим и на кино, но отново без да прекаляваме.
Не съм учен, но мога да ви споделя, че има достатъчно научни доказателства за вредата от екраните в ранна детска възраст. Някои последствия дори са необратими. Сериозността на ситуацията не е за подценяване и не си мислете, че след като съседката Ви си отглежда децата с „дигитална бавачка“ и към момента не е споделила с Вас, че имат проблеми, значи и Вие можете да последвате примера ѝ безкритично. Всеки сам решава кое е най-добро за детето му, но моята позиция е в подкрепа на осъзнатото родителство. Затова, информирайте се и вземете своето решение осъзнато!
И не забравяйте, че балансът може да се открие във всичко, дори и в детството на вашите любими същества!”