Александрина ГеоргиеваБлагодаря на Ваня (@funwithmykids.bg), че сподели тази история (: Приятно четене (:
„Годината е 2020, месец януари – върнах се от дълго майчинство (2 години и 8 месеца) в офиса. Седях на бюрото и се ослушвах постоянно. Странно ми беше, че никой не пищи, реве и мрънка. Общо взето се чувствах като на спа. Нужно ми беше време да се освестя и да свикна, че ще работя, ще разговарям с големи хора, ще ходя до тоалетна сама, ще се храня нормално, а децата ще ходят на градина. Мечти. Безплатни.
Дори не успях да свикна с работата в офиса и боледуването на децата, когато стана 13 март 2020г. Вярвам, че всеки помни тази дата. Озовах се отново вкъщи с две деца на 2 години и 9 месеца, този път работеща. Хоум офис. Гледане на деца. Домакинска работа. Ковид. Пандемия. Зараза. Брифинги. След поредната истерия мъжът ми ме нарече ‚генералът‘, а аз се чувствах като премазана от валяк.
Завъртях се в омагьосан кръг. Кръг, в който телевизорът започна да се превръща в част от режима на децата. Не помня как се случи. Помня само, че в един момент осъзнах как гледането на телевизия в определено време за децата е станало като закуската, обяда и вечерята. Дойдеше ли време за вечеря те казваха: „Сега ще хапнем и после ще гледаме, нали?“ (Нека тук вметна, че съм много против всякакви електронни устройства и преди никога не бяхме пускали никаква медия на децата –телефони, таблети и т.н.).
След няколко дни тази реплика ‚ще гледаме‘ ми се заби като пирон в мозъка. Една вечер, пускайки им телевизор, си сипах (едно от любимите неща на майките) и казах ‚Край‘. Край на този телевизор. Край на този режим. Край на навика, че след еди какво си следва ‚ще гледаме‘.
Поговорих с мъжа ми и решихме да направим тест: 1 седмица без телвизор. Доводите ми бяха: вредно за очите, децата започнаха да стават неспокойни, да плачат или пищят на сън. Зомбираха се. Кофти режим.
Първата вечер беше трудна. ‚Мамо, нали ще гледаме?‘ Аз: ‘Не, тази вечер ще играем игра’. Рев. Някак си избутахме вечерта, с мъжа ми се редувахме кой да играе с тях и кой да пие вино.
Втората вечер също беше трудна, но реагирах преди репликата ‚Нали ще гледаме‘ и направих предложение: Искате ли днес като хапнем ще се разходим в тъмното с фенерите да видим дали има къртици по двора. Страхотна разходка си направихме, поизмръзнахме, децата бяха въодушевени и щастливи.
Виж също: Как да свърша домакинската си работа без да предлагам екран?
Третата вечер играха един час в банята с вода. За малко да се наводним, но не пуснахме телевизора.
Четвъртата вечер вече бяха забравили въпросът ‚ще гледаме ли?‘ Искаха да се разхождат в тъмното, да играят с вода. Тогава им измислих една игра, нарекох я ‚Играта на маймунките‘. Наредих различни столове и табуретки в кръг и те скачаха от един на друг, като накрая падаха посредата въху куп възглавници – в камината.
Не помня вече как протекоха следващите вечери. Но започнахме да играем ‚Не се сърди човече‘, шах, табла, да играем на криеница, да се гоним. И не на последно място, да четем книжки – всяка вечер преди лягаме четем. И винаги се редувахме с мъжа ми кой да пие вино и кой да играе. Разбира се, понякога бяхме всички заедно.
Успяхме да се измъкнем от ‚режима телевизор‘. Разбира се, от време на време пак го пускаме, но вече не е задължителна част от ежедневието ни.
А през деня – понякога се разхождам с лаптопа навън. Работя от детските площадки, от плажа, от колата или докато те играят някъде в парка. Другите майки са с чаша кафе в ръката. Аз съм с лаптоп. Работата ми го позволява. Хоум офис. Но не си мислете, че е толкова лесно. Напрежението е на макс, очите ми са на 200, а вечер в 20:30 мога да заспя преди децата!
Работя официално 6 часа на ден, но разпокъсано. Денят ми започва в 7ч. Понякога свършва в 23ч. Работя. Готвя. Излизам. Работя. Чистя. Пазарувам. Работя. Играя. Работя. Гладя. … Когато се наложи работя вечер, когато те заспят. Понякога някой (мама, баба, леля) ми помага и гледа децата. Тогава работя от 8 до 18ч. Понякога си вземам отпуска, ‚само‘ за да ги гледам и да се изкъпя ☺ – факт, време за себе си нямам. Но имам време за тях. А те имат нужда от мен сега.
Едно разбрах: понякога те имат нужда от мен само 5 минути, докато се заиграят с нещо и след това 1 час все едно нямам деца. Тоест, отделям им 5 минути и печеля един час.
Също така ги ангажирам все повече с домакинската работа. Оправят миалнята. Пускат пералня. Изваждат дрехите. Проскат. Сгъват чорапи, дрехи. За тях това е игра. За мен – време. Време без телевизор!“
***
Тук можеш да откриеш вдъхновяващи разкази на родители, взели решение да ограничат екранното време на децата си.
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.