КОГАТО СМЕ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕКРАНИТЕ

Александрина Георгиева

(с втория родител, баба, дядо или други близки…)

Малките деца нямат все още умение за самоконтрол. Когато им дадем екранно устройство, не можем да очакваме след някакво разумно време те да го изключат, оставят настрана и да продължат с полезни занимания. Екранните устройства могат да бъдат силно привличащи за децата. Ако нямаме ясно поставени граници и не следим за спазването им, прекаляването с устройствата е неизбежно.

За да не се получи объркване в детето, е важно родителите и другите хора, които се грижат за него, да имат еднакви граници по отношение на позволеното екранно време. 

Какво да правим обаче, когато с вторият родител сме на различно мнение по отношение на екранното време? 

Преди да пристъпим към практичните съвети

  • Опитайте да се успокоите. Различното мнение за екранното време не бива да е причина взаимоотношенията в семейството да страдат. Ако сложим на везна кое е по-малкото зло – екранното време или семейство на разбити отношения, мисля, че е ясно кое ще спечели. Децата имат нужда от сигурна семейна среда повече от всичко друго, за да се развият добре 🙂 Ако екраните стават повод за големи караници или крахове във взаимоотношенията, може би по-добър вариант би бил да преглътнем ситуацията, да направим ние компромис, и да се борим за връзката ни. Когато това се подобри, можем да потърсим заедно заместител на технологиите. Трудната истина е, че сме се обвързали с партньора с обещанието да се обичаме и уважаваме, а не да се опитваме да го променяме. 
  • Направете всичко възможно да избегнете критиката. Опитайте да погледнете преди всичко гледната точка на другия. Споделете мислите си като нещо, което сте осъзнали, а не натрапване на идеи. Споделете какво ви е довело до тях. 

„При мен сработи това да пусна контрола (след поставяне на граници на бабите и обяснения) и да се успокоя, че дори и да е погледал малко детско, все пак е бил при баба и дядо и аз съм успяла да си почина.“

Б.Я., родител

Да намерим корена на проблема, вместо да лекуваме симптомите

Единственият начин да убедим някой да направи нещо е като му помогнем да пожелае да направи това нещо 🙂 

Понякога нещата са по-дълбоки, отколкото си мислим. Всички знаем, че захарта е вредна, но все пак много от нас я консумираме. Наблюдавайте и се опитайте да разберете причината човекът до вас да се затваря в екрана, да го търси постоянно на заден фон или в отношението с детето. Наблюдавайте кога посяга към устройствата и записвайте предположенията си. Да намерим решение на причината ще даде много по-добър резултат от това да лекуваме симптомите. Преди години се криех зад екрана, защото бягах от мислите и чувствата, които идваха към мен. Когато се справих с тях, вече просто нямах нужда от дигитален свят, в който да се пренеса. 

Дали той/тя има нужда от някакво свободно време, в което да не мисли и прави нищо? 

Някои родители се притесняват, че ограничението на екранното време ще им създаде повече работа или ще отнеме от времето им за почивка. Бихте могли в спокоен момент да изготвите график, в който да е посочено кога е свободното време на всеки от родителите. Добра идея е и да разпределите задачите в семейството, за да не се чувства единият партньор така, сякаш цялата работа е върху него. Когато отговорностите са написани, напрежението спада. 

Възможно ли той/тя е да не осъзнава реално влиянието на екраните върху подрастващите? 

Възможно ли е причината да е нужда от бягство от трудности във взаимоотношенията у дома?

  • Често и неосъзнато телевизорът на заден фон е начинът да “потушим” конфликтите у дома. Бихте могли да потърсите специализирана помощ в областта на семейните взаимоотношения.

Възможно ли е да не може да отстоява границите за екранно време?

  • Понякога се пречупваме пред желанието на детето да получи дадено удоволствие на момента. При по-малките бебета и деца скриване на мобилното устройство/покриване на телевизора и разсейване може да помогне. При по-големи – визуализация на позволеното екранно време, кога и колко може да се гледа, е добра практика, която снема напрежението от детето, показвайки му, че това не е някакъв забранен плод, а нещо, което се случва на определен начин и в определено време. Практични съвети как да поставите граници може да получите тук.

Може би самият втори родител обича видео игри?

  • Може би му доставя удоволствие и иска да прави това заедно с детето си? Можете да споделите, че осъзнавате какво означават за него компютърните игри. Споделете притесненията си малкото бебе/дете да участва в тях и предложете алтернативи, които знаете, че ще харесат както на партньора, така и на детето. Постарайте се да избегнете критиката. Представете идеята чрез надеждата си това да реши някои проблеми с поведението на детето и да подобри качеството на живот на семейството. Уверете го, че когато детето порасне, ще могат да имат това време заедно. Планирайте заедно кога ще бъде неговото лично време да се отдаде на това забавление без присъствието на детето. 

Възможно ли е таткото да се чувства излишен в отглеждането на детето? 

  • Изследвания потвърждават благоприятния ефект на активното участие на таткото в отглеждането на детето. Когато той участва, детето се справя по-добре в училище, съдава по-надеждни приятелства и се радва на по-добро психично и физическо здраве.
  • Често без да осъзнаваме майките отправяме сигнали, че нямаме нужда от помощ. Възможно е таткото да се почувстваш ненужен и да се оттегли или да намали участието си.  Др Виктория Дънкли пише, че  „при хората и изобщо бозайниците бащите поемат своята роля в отглеждането на малкото, когато знаят, че има нужда от тях, и намаляват участието си или се оттеглят напълно, щом се почувстват ненужни“. Можем да изразим колко важна е неговата роля в отглеждането на детето, колко разчитаме на нея и да опишем начините, по които може да ни съдейства. 

Възможно ли е той/тя да се притеснява, че решението е твърде крайно?

  • Представете ограничаването на екраните като временен експеримент, а не решение за винаги. Определянето на крайна тестова дата (например след месец или когато детето навърши определена възраст) ще снеме притеснението, че това е завинаги. Използвайте случая след няколко седмици да споделите промяната, която забелязвате, и да попитате дали партньорът ви вижда същото. Това би могло да му помогне да осъзнае проблема и сам да пожелае да продължите за по-дълго време. 

Възможно ли е да не знае как да общува с детето и затова да се крие зад телевизора? 

  • Може да го поканите да прекарвате повече време заедно в игри поне в началото, играейки и общувайки с детето, или да подсигурите подходящи игри/играчки, които да послужат като помощно средство. 

Възможно ли е нещо странично да се случва с него/нея (на работа например) и да търси разтоварване/бягство през екрана? 

  • Бихте могли заедно да помислите за начин да разтоварва напрежението. Ако държи да е пред екрана, то можете да помислите за вариант вие да излезете с детето за предварително определено време. 

Обърнем ли внимание на корена на проблема е възможно да открием и колко лесно може да бъде решението. 

Положителни навици

Изграждането на положителни навици е дълготраен начин да изместим негативните. Добра идея за начало е да организираме семейна офлайн вечер с една или няколко игри/активности (настолна игра, разходка, разглеждане на албуми и т.н.) и да поканим семейството да се присъедини. Предложете да го превърнете в традиция, например всяка събота вечер да е отделена за #вечербезекрани. 

Представете идеята си по позитивен начин. Например, чували сте, че семействата, които вечер не гледат екрани, са по-щастливи (има проучвания и, да, 82% от семействата казват, че са по-щастливи, когато не гледат екрани вечер.)

Когато сте в различни домакинства 

  • Ако вторият родител или роднините, при които детето е на гости, са свикнали на постоянно пуснат телевизор и си го търсят, може да предоставите флашка със съдържание, одобрено от вас. Това може да бъде спокойна фонова музика с фон на природа, тъй като в това няма превъзбуда, за бебчетата или бавни и с подходящо съдържание предавания за деца.
  • Ако съвсем нямате контрол, можете да поставите собствени граници за екранно време във вашие дом. “При баба/дядо/тате/мама е така. При мен е друго. За мен е важно и ценно да си общуваме и да правим нещо заедно и няма да заменя това време за нищо на света.” В този случай не пропускайте да обясните на детето защо поставяте тези граници и да го уверите във вярата ви, че това е за негово добро. Споделете му, че правилата се променят според възрастта – когато порасне, ще има своето екранно време. 

За финал

Имайте предвид, че понякога нещата са по-дълбоки, отколкото си мислим, и е необходимо време за промяна. Заредете се с търпение и разбиране. Правим каквото можем и зависи от нас 🙂 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related