Александрина ГеоргиеваОт момента, в който разбрахме, че чакаме второ дете, ме глождеше един въпрос: “Наистина ли второто раждане е по-бързо, по-лесно и по-безболезнено?”. Все пак спомените от първото не бяха толкова избледнели. По-лесно и без болка определено не беше, но за времето не мога да се оплача. Ето какво се случи при нас.
Деветия месец мина много бавно. С огромно нетърпение чаках бебка да излезе на бял свят, броях дните и си правех планове за датата, на която да се появи. Тъй като Яни излезе три седмици по-рано, бях абсолютно сигурна, че и този път ще е така. От една страна ми се искаше отново да родя на Възкресение Христово, но от друга празника се падаше 10 дена преди термин и не можех да приема мисълта да нося бебето толкова дълго. Все пак Яни е динамично дете и трябваше да поддържам семейното темпо.
Броях дните, бебка не излизаше и така очаквания празник дойде. За мен започна в 3:00ч сутринта, но не защото усетих, че малката излиза, а защото не можех да си намеря място в леглото. Станах и реших да хапна. След закуската “случайно” ми се допи кафенце и реших да поработя малко. Все пак рядко ми се отдава такава тиха и спокойна възможност.
В 5:30 ме заболя силно корема за няколко секунди. Дали беше контракция това? Преживяла съм вече едно раждане, но толкова безкрайна ми се струваше тази бременност, че някак си не вярвах да родя скоро (на моменти дори ИЗОБЩО). Седнах си на компютъра и продължих да работя. Леле, отново! Погледнах часовника. Лошо. Около 5-6 минути от предния “спазъм”. Започнах леко да се надявам да не са контракции, защото започват твърде на често. Малко се шашнах и реших да събудя моя спокойно спящ красавец. Горкия едва отлепи от леглото, домъкна се до хола, изслуша ме и се върна да спи със заръката да го събудя, ако има нещо.
Много много лошо…
Последваха 5 контракции за 15 минути. Вече бях сигурна какво се случва – ОГРОМНО ЗАКЪСНЕНИЕ ЗА БОЛНИЦАТА. Обикновено хората тръгват натам, когато контракциите са на 10-15 минути максимум. Събудих бързо моя мъж и се обадихме на дядото на Яни, за да организираме неговото вземане.
В следващите 15 минути бяхме готови и Яни беше натоварен в колата на дядо, а ние – в нашата. Сега идва другия проблем – болницата е далеч, а все пак сме в София. Никой не очакваше толкова да бързаме, когато решавахме къде ще раждам. Но и все тая, от нашия адрес всички болници са на прилично разстояние. Контракциите са вече на минута и 40-50 секунди. Единственото облекчение и надежда идваха от това, че са празници и столицата е “празна”.
Тръгнахме бавно и славно, спазвахме всички правила за движения по пътищата и пристигнахме в Майчин дом, когато контракциите бяха вече на минута. Истински кошмар преживяхме, когато охраната ни каза
“Трябва да изчакате, приемат друга жена”.
“Не, не, не разбирате. Не мога да изчакам, ще родя тук!”. Вече бях почти отчаяна, признавам си. Но човека се оказа разбран. Притесни се и започна да звъни отново.
Няма да разказвам за отношението на персонала в болницата. Просто се радвам, че въпреки раздразнението, че ги притискаме с времето, решиха да ни обърнат внимание. Приеха ме по ГОЛЯМА СПЕШНОСТ. Една от най-големите грешки в този момент беше, че изгониха съпруга ми заедно с моя телефон. Но за това малко по-късно.
Прегледаха ме и видяха, че грам не се шегувам. Попълних документите с изключителна трудност, защото контракциите вече бяха твърде на често. Когато видях тези подписани от мен хартийки в деня на изписването, се хванах за главата. Това изобщо чете ли се???
Директно ме качиха в родилното. Вече много ме болеше и питах дали има шанс да ми сложат упойка. Твърде пресни бяха спомените от раждането на Яни.
“Каква упойка? Няма време, бебето излиза!” и след по-малко от 2 минути раждането започна. Не мисля, че нямаше сила на света, която да го спре.
* * *
Благодаря на Бог всеки път, когато си спомня за този момент. Осъзнавам и се плаща от мисълта на колко тънък косъм бяхме от това да родя в колата, фоайето или асансьора на болницата. Всичко това се случи без грам забавяне, мотане или колебание. В 5:30ч беше първата контракция, а в 7:44ч родих.
Със сигурност мога да потвърдя, че втория път е по-добре. Никое раждане не е приятно, не е лесно (не знам как някои разказват колко прекрасно и романтично изживяване е раждането им), но след това идват невероятни моменти и емоции. Първата прегръдка, първата бебешка усмивка и цял живот, изпълнен с любов.
П.С. Един безценен съвет. Каквото и да забравите влизайки в родилното, моля ви – не забравяйте да си вземете телефона. Тази грешка беше причината моя съпруг да преживее раждането ми твърде тежко. Около 7:15ч се наложи да се разделим и до 9:49ч не знаеше нищо за мен. Някакво чудо доведе едно (единствено) мило момиче, което се съгласи да ни помогне да се свържем. До този скъп момент той почти се беше поболял от притеснение…