Сутрин у дома. Денят започва със закачки и смях, докато малчо (2г6м) не решава, че ще ни забавлява като включва и изгася лампата. Цък-цък-цък-цък. Светва-изгасва-светва-изгасва. Докато в един момент ситуацията започва да се „нажежава“.
Дали молбата да спре е отразена? Изобщо.
И прилагам знания, които Анита Гергова ни учеше в курса „Как да изградим здрава връзка между братя и сестри“.
Изразявам това, което Бела се опитва да направи. „Белче, май се закачаш нещо, а?“ И шепнейки с усмивка и хитър поглед й давам по-добра идея – „Мисля, че ще е много весело, ако отвиеш краката на тате и започнеш да го гъделичкаш… Мисля, че той нищичко не подозира“ и намигвам на баща й.
Малката започва да хихика и съвсем, ама напълно забравя за лампата…
Ситуацията се връща към режим „закачки и смях“.
Хубав ден от нас (:
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да ни последваш в Instagram и Facebook.