Александрина ГеоргиеваДва банана са в началото на нашата история. Един в ръката на Бела и един – в Яни. „Откъде би могла да дойде драмата?“ ще питате.
Ами да, въпреки че са с един и същ предмет в ръка, напрежението се надига, поради разлика в интересите.
Бела иска да остане насаме със своята наслада. Батко й обаче копнее да влезе в ролята на родител и да я нахрани като й подава храна в устата.
Рано е, а на мен не ми се иска да се разправяме, точно преди единия да отиде на градина. Обичам да се разделяме с мир в очите и усмивка.
И както винаги прибягвам към игра. Чиста, непринудена, спонтанна игра.
Започвам да имитирам плачене на бебе и да повтарям „Папуу папуу“. Яни започва да ме храни, а двамата наблюдават пиесата и се заливат от смях. Когато сдъвча, повтарям моя бебешки зов за храна.
С едно заиграване от моя страна постигам няколко цели – Бела е оставена намира, желанието на Яни за игра е задоволено, и двамата остават с усещането, че са разбрани и уважени.
Сега се смеят. Честна дума. Очите им – на полумесец, а гласа им – песен на радост. Моят също.
Защото е приятно.
Защото е красиво.
Защото е безценно.
А на мен не струва нищо, освен минутка посвещение.
И за пореден път го виждам – често ние родителите полагаме толкова усилия да се справим с изнервящи и побъркващи дори ситуации, а всичко, което се иска от нас, е да си позволим да седнем на земята, да чуем децата и да проговорим на техния език.
И това е красотата на успешната игра. „It is not easy, but is simple“. And beautiful ️
П. С. Не ми се смей за Buff-a. Никой не ми каза, че ми стои зле 🙂 🙂 🙂
За пореден път се убеждаваме, че с игра трудните моменти могат винаги да станат по-поносими и дори забавни.
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.