Когато изясните границите на екранното време, продължете към следващата стъпка, върнете се към началото или ни пишете, независимо дали търсите съвет, насърчение или просто да споделите през какво преминавате.
Стъпка 2 - Участието на втория родител
За да поставим ясни граници за екранното време на децата, ще ни бъде необходимо да изясним точно какви ще бъдат те. Важно е да въвлечем всички хора, които са грижат за малките, но повече от всичко ще ни е нужна подкрепата на втория родител.
Вашата задача:
Вземете окончателно семейно решение дали детето ще има екранно време, колко да бъде то и по кое време на деня.
Какво да правим, ако вторият родител все още не е убеден да намалим/премахнем екранното време?
Вземането на съвместно семейно решение е може би една от най-трудните ни задачи. В тази страница събрахме няколко практични идеи, които вярваме, че ще Ви бъдат полезни за справяне със ситуацията, без да се стигне до конфликт.
Можем да споделим на втория родител и останалите възрастни, които се грижат за детето, информация за влиянието на екраните върху детето (тук сме събрали полезна информация по темата);
Можем да споделим по положителен начин мотивите си за промяната: надяваме се това да ни помогне да се справим с проблеми (изброяваме ги), с които се сблъскваме, и да подобри качеството на живот на цялото семейство.
Можем заедно с втория родител да отделим време за отговори на въпросите от стъпка 1. Подобно споделено време ще ни помогне да обмислим различни варианти за подход, отговаряйки на нуждите на нашето семейство.
Можем да обединим сили в разглеждане на причината вторият родител да не иска да се включи в начинанието и да му помогнем да намери решение.
- Ако притесненията му са, че няма да има никакво свободно време, можем да планираме време за почивка за нас и за него и да направим списък с разпределение на задачите.
- Ако споделя, че с премахване на екранното време ще бъде отнето и любимото му занимание с детето, можем да му предложим алтернативи – активност, която ще хареса както на детето, така и на него. Това могат да бъдат настолни игри, спорт, музикален инструмент, outdoor хоби и т.н.
- Ако проблемът е зависимост или просто навик към пуснатия телевизор, може да помогне предлагането на слтернатива – някакво общо семейно занимание/хоби, с което да изместите фокуса от екраните.
Можем да му предложим да опитаме за 3 седмици и „да видим какво ще се получи“. През това време записвайте положителните резултати, които виждате – в съня на детето, играта, комуникацията и т.н. Това може да бъде достатъчно мотивиращо за удължаване на периода.
Нека не забравяме, че убеждаването на втория родител може да отнеме време, а може и никога да не се случи. В тези случаи можем да потърсим компромисно решение – екранно време, но във възможно най-здравословната мярка.