Все повече специалисти алармират за необходимостта от ограничаване на екранното време в първите години от живота на детето. Но влизат ли в това число видео разговорите с роднини и приятели, с които срещите на живо са невъзможни или силно затруднени?
Какво казва науката?
2017 година Лорън Майерс и екип започват проучвания, с които да установят дали деца между 12 и 25 месеца могат да създадат взаимоотношения и действително да учат през екрана. Малките са били въвлечени във видео разговори в реално време или в предварително записани видеа на лице, което преподава нови думи и действия. Децата са внимавали и били въвлечени и в двете състояния, но само по време на видео разговора отговаряли синхронизирано. Една седмица по-късно единствено децата, участвали във видео разговор, разпознавали своя партньор, а по-големите от тях са успели и да научат нови думи и модели.
2020 година Елизабер МакКлър и екип сравняват емоционалната ангажираност на бебето при взаимодействие на живо и в дигитална среда (видео разговор). Бебета между 6 и 12 месеца играят със своите майки на “Peek-a-boo” в три състояния – на живо, във видео разговор и чрез видео запис. Резултатите показват сходни нива на ангажираност и в трите състояния (индексират се усмивки, продължителност на задържане на погледа, физиологичната активност). Разликата е, че при общуване лице в лице усмивките се появяват малко по-бързо. По-голяма роля в предизвикването на положителни реакции от бебетата играе чувствителността на майката, отколкото средата, чрез която те взаимодействат.
Вижте нашите Предстоящи събития
2021 година по време на Ковид-19 Габриел Страуз и екип решават да тестват дали видео разговорите могат да развиват и поддържат семейните връзки във време, когато виждането на живо не е възможно. Участват различни по възраст роднини (родители, баби и дядовци) и деца между 0 и 5 години и се разглеждат множество фактори на влияние (възраст, степен на образование, географското разстояние и дали участниците са се виждали на живо или не, честотата на видео разговорите, както и какво се прави по тяхно време). Честотата на разговорите и разнообразието от активности, които се правят по време на тези епизоди, действително повлияват на чувството на свързаност между роднините, както и на удоволствието, което изпитват участниците.
Тези изследвания показват, че…
Дори малки бебета реагират по различен начин на видео разговорите
и нямат същия негативен ефект, както други форми на екранното време за забавление, тъй като това не е просто пасивно гледане без умисъл, а общуване.
Няколко неща, които е добре да имаме предвид:
- Препоръчително е да се използва статично устройство, отдалечено минимум 2 пъти размера на дисплея, върху което бебето няма контрол;
- По-добре е да проведем видео разговора в светлата част от деня, минимум 1 час преди съня на детето.
- Добра практика е да отделим фокусирано време за видео връзката, вместо да позволяваме да отвлича вниманието на детето от други важни активности, като например храненето или самостоятелната игра;
- Можем да редуваме видео с аудио връзка, за да бъде акцентът върху човека отсреща, а не върху екрана.
- Все пак когато е възможно, да избираме срещите и общуването в реалността. Това, че имаме в джоба си една по-удобна и лесна алтернатива, не означава, че тя е по-добра 😉
Свързването с другите може да бъде чудесен начин да покажем на децата възможността на технологиите да използваме технологиите по позитивен в дългосрочен план начин.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram, Facebook, Youtube и Spotify.
***
Референции:
- „Baby FaceTime: can toddlers learn from online video chat?“, Lauren J. Myers, Rachel B. LeWitt, Renee E. Gallo, Nicole M. Maselli, 14 July 2016
- „Zooming through development: Using video chat to support family connections“, Gabrielle A. Strouse, Elisabeth McClure, Lauren J. Myers, Jennifer M. Zosh, 2021
- „Infant emotional engagement in face-to-face and video chat interactions with their mothers“, Elisabeth McClure, Yulia Chentsova-Dutton, 2020
- „“Facetime doesn’t count”: Video chat as an exception to media restrictions for infants and toddlers“, International Journal of Child-Computer Interaction, December 2015