КОГАТО С ВТОРИЯ РОДИТЕЛ СМЕ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕКРАНИТЕ

Малките деца нямат изградено умение за самоконтрол. Когато им дадем екранно устройство, не можем да очакваме след някакво разумно време те да го изключат, оставят настрана и да продължат с полезни занимания. Ако нямаме ясно поставени граници и не следим за спазването им, прекаляването с устройствата е неизбежно.

Какво да правим обаче, когато с вторият родител имаме различно мнение по отношение на екраните? 

В следващите редове предлагаме някои важни въпроси, на които да си отговорим, както и работеща стратегия за намиране на решение на трудни предизвикателства (Solution Talk).

Защо е важно да имаме еднакви граници?

Необходимо е в семейството да имаме еднакви граници по отношение на позволеното екранно време, за да не се получи объркване в детето или конфликт в семейството. Обединяването по темата ще ни направи много по-уверени в поставените граници и по този начин значително ще подкрепи тяхното отстояване.

Обединяването около границите е много по-важно от това те да са идеалните от наша гледна точка.

Необходимо е да се обединим за това:

  • Дали детето ще има екранно време в дадения период?
  • Какво да бъде то като време и съдържание, на какво устройство, по кое време на деня и в кое помещение?

Да се подготвим за справяне с предизвикателството

Необходимо е в преди да се опитаме да направим каквато и да е промяна да опитаме да се успокоим. Различното мнение за екранното време не бива да е причина взаимоотношенията в семейството да страдат. Децата имат нужда от сигурна семейна среда повече от всичко друго, за да се развият в пълния си потенциал. Ако екраните стават повод за домашни войни, е по-добре да позволим на ситуацията да се успокои и взаимоотношенията да се балансират, а след това да потърсим позитивно решение.

Важно е и да помислим и за нагласата си. Вместо да воюваме срещу партньора, можем да се обединим и заедно да се борим ЗА доброто на детето ни. Да работим в екип и намерим нашето съвместно решение.

В този период можем да отделим малко повече време за себе си – да се наспим, да разтоварим стреса, да си подарим приятно преживяване. 

Да разберем по-добре гледната точка на партньора ни

Следващата ни стъпка е да наблюдаваме и размишляваме върху причините за нашите разногласия. 

Каква е гледната точка на партньора и неговата причина да настоява за различно екранно време? Когато разберем по-добре корена на предизвикателството, ще можем и по-лесно да предложим работеща стратегия за преодоляването му. 

Да се замислим: 

  • Дали партньорът се притеснява, че ограничаването на екраните ще отнеме от личното му време за почивка?
    • Можем ли да снемем това напрежение чрез изготвяне на график, в който е посочено свободното време на всеки родител, както и разпределянето на домашните задължения, така че да не се чувства, сякаш цялата работа е върху него?
  • Възможно ли той/тя е да не осъзнава реално влиянието на екраните върху подрастващите? 
    • Има ли нужда от полезни материали по темата? Можем ли да му разкажем истории на родители и специалисти, които да го вдъхновят да направим промяна и в нашето семейство?
  • Възможно ли е да изпитва трудност в отстояването на граници? 
    • Къде можем да намерим практични насоки за въвеждане на граници в съответната възраст?
  • Възможно ли е причината да е, че самият ни партньор обича видео игри и иска да ги сподели с детето?
  • Може би се притеснява, че решението е твърде крайно и може да предизвика твърде бурна негативна реакция?
  • Възможно ли е да вижда конкретни ползи, от които не иска да се лиши?

Как да се справим с трудната ситуация чрез Разговор за решение (Solution talk)?

Да се опитваме да убедим партньора да приеме изцяло нашата гледна точка може и никога да не се случи, а вместо това да създадем сериозно и излишно напрежение у дома. 

Вместо това можем да намерим компромисно решение, което ни събира “по средата” чрез Solution Talk, така че и двамата родители да сме удовлетворени. Решение, което стъпва на ценностите и на двамата, но отстъпва за по-малките и незначителни неща. 

!Този подход може да се използва за всяка трудна ситуация, но е важно да следваме стриктните му правила: 

1. Заделяме 15 минути от деня (не по-малко, не повече).

Важно е да си заделим това време без разсейвания (екрани, деца около нас и др.) и в момент, в който сме спокойни, отпочинали и основните ни физиологични нужди са посрещнати).

2. Единият от родителите назовава проблема, на който търсим решение, и го записва на хартия.

Проблемът се назовава с едно единствено изречение, без да се влиза в подробности или обвинение. Ако си позволим да влезем в детайли, лесно можем да се разстроим или скараме, а това би направило намирането на позитивно решение твърде трудно или невъзможно. 

Примери:  

  • Снощи видях детето да гледа телефона под чаршафите, вместо да спи. 
  • Не искам децата да гледат телевизия, докато вечерят. 

3. След това се редуваме да предлагаме решение на проблема, отново само с едно изречение. 

Записваме всяко предложение едно под друго, точно с думите, с които е било изказано. На този етап не коментираме чуждите идеи. 

4. Когато не харесваме предложението на партньора ни, нямаме право да го отричаме, а вместо това трябва да направим по-добро предложение: 

Например:

    • Родител 1: “Нека премахнем телевизора от дневната”
    • Родител 2: “Вместо това можем да го покрием с чаршаф, за да не привлича вниманието”

5. Продължаваме да изброяваме идеи, докато не достигнем до решение, което е приемливо и за двете страни, или докато не изтече времето. 

Най-вероятно ще се срещнем преди изтичането на 15 минути. Ако обаче времето не ни достигне, можем да продължим на следващия ден от мястото, където сме приключили. 

Не се препоръчва удължаването на дискусията повече от 15 минути, за да можем да запазим позитивния тон. 

Можем да правим това упражнение всеки ден, независимо дали сме заедно физически или ситуацията предполага онлайн включване. Редовната практика на Solution Talk може да доведе до един по-спокоен и щастлив дом!

Във всеки случай, ако партньорът настоява, че няма нужда от промяна в екранните навици, можем да отправим поканата си като молба за съдействие във временен експеримент, например през следващите 3 седмици. 

Можем да споделим вярата си, че това ще ни помогне да се справим с определени предизвикателства (изброяваме ги) и че не е нужно промяната да е за винаги. Целта е да опитаме, да наблюдаваме и записваме какви са ефектите. Преживяването само по себе си може да бъде най-добрият учител и да ни помогне да настроим вътрешния си компас.