Защо говорим за баланс?

Повечето от нас сме си мечтали като деца за дигитализирания свят, изобразен на фантастичните филми, които сме гледали. Спомням си еуфорията, която изпитвах, само докато мечтаех за часовник, чрез който да се обадя на приятел. 

А днес сме надминали това. Дори много. 

Защо тогава говорим изобщо за баланс? 

Наскоро си говорих с моя приятелка за пристрастяването на децата към екраните. Тя ми сподели, че познава майка, която е купила собствен телефон за детето си. Това разбира се не е нещо лошо, стига детето да не беше на 4 години и да не беше оставено без никакъв контрол над устройството. 

Две години по-късно детето не може да съществува далеч от телефона, буквално, родителите не могат да се справят с истериите, когато опитват да го вземат, и са в ситуация на пълна безпомощност. 

Това, което повече ме притеснява, е че тази история не е единичен случай. Все повече започва да се възприема като нещо нормално малките деца да се с часове пред екрана. Не само деца – бебета. И се случва да чувам, че бебетата били имали нужда от екранно време, за да се развиват. Как е оцеляла баба ми без това, нямам идея, чудо ще да е било. Извинявам се, отклоних се… Повече за това защо бебета под 18 месеца не бива да гледат екрани можеш да прочетеш тук

Знам за детенце, което на три години работи чудесно с таблет. Не само. То знае, че трябва да си сложи слушалките, за да не притеснява родителите си. А това е тъжно, преди всичко, защото не говоря за родители, които имат важна работна среща от вкъщи, а защото… обичат да им е тихо. 

Чела съм истории на деца във втори клас, които ИСКАТ да общуват с връстниците си, но отсреща получават само негативни коментари и “наставления” да си вземе и то телефон, за да не му е скучно. И за съжаление съм сигурна, че към тези деца са се отнасяли по подобен начин у дома. 

Знам за младежи и тийнейджъри, които изпитват нужда да говорят с родителите си за важните неща в живота, но вторите са твърде често онлайн. Затова децата прибягват до това да търсят съвет в единственото място, която е винаги отворено за тях – социалните мрежи. 

Била съм много дълго далеч от умен телефон. Придобих такъв на много късен етап като подарък. Поживях с него, пристрастих се, използвах го като утеха и решение за скуката. Дори не можех да спя далеч от него. А след това преживях свобода и се почувствах като болен, който е бил изцелен и продължава свободен. Не преувеличавам, разказвам за това тук

Говорим за баланс, защото технологиите, макар и полезни в много отношения, имат способността да ни поглъщат и да ни помагат да забравим най-човешките ни качества и ценности. И най-много страда от това необходимостта ни да общуваме. Помисли си, познаваш ли човек, който не вдига поглед от телефона, докато някой друг се опитва да проведе разговор с него? Сигурна съм, че да… И тъжното е, че това се приема за нормално… 

Всички знаем, че когато прекарваме време пред екрана, се отделя хормона на удоволствието и пристрастяването, наречен допамин. Знаем и, че това е същия хормон, който се отделя при консумиране на алкохол, цигари и хазарт? И замисляме ли се защо в световен план се насърчава ограничението им, особено в детска възраст, но считаме ограничението на децата от технологиите за крайност? 

В ушите на някои хора всичко това звучи като свободни съчинения. Затова тук споделям полезни връзки с научни изследвания, статии и учени, които говорят за проблемите от пристрастяването към технологиите. 

Има много изследвания, които доказват вредите на технологиите в живота ни. 

Доказано е, че пристрастяването към телефона влияе негативно на нашите мисли, чувства и благосъстояние. Може да породи депресия, чувство на самота, тревожност, проблеми със съня. Според Mental Health Foundation хората, страдащи от депресия, се чувстват нещастни, губят интерес или удоволствие, чувстват вина или ниско самочувствие, имат проблеми със синя или апетита, концентрират се трудно и т.н. 

Доказано е също, че гледането на екран непосредствено преди сън нарушава неговото качество. В края на 2020г попитах в стори последователите си дали гледат в екран непосредствено преди сън. 87% от тях (362 от 416 души) отговориха “Почти винаги”. 83% от хората (391 от 470 души) отговориха, че телефона е точно до тях, докато спят. 

Доказано е, че самото присъствие на телефон до теб влияе негативно на качеството на общуване. А ние почти винаги държим да се уверим, че той е на по-малко от ръка разстояние.

Примери могат да се дадат много. Ако ти е интересно, върни се на страницата с полезни връзки. Ако можеш да споделиш още истории, които биха били полезни за някой, не забравяй да ни ги споделиш – team@offlinekids.bg. Ако имаш нужда да поговориш с някой по темата, пиши ми мейл или ме намери в социалните мрежи. 

Технологиите са нещо полезно, безспорно. Но е изключително важно да се научим да ги използваме по-осъзнато, здравословно и балансирано. Самите ние, когато преживеем разликата, ще започнем да се чувстваме по-добре, гарантирам. 
А ако сега изпитваш желание да започнеш да използваш технологиите по по-добър начин, можеш да започнеш оттук.