Какви могат да бъдат негативните ефекти от прекомерното време в Социалните мрежи?
Когато говорим за социални мрежи, като родители често си казваме “Какво пък толкова, такъв е светът, в който живеем!”. Дали обаче наистина е “какво пък толкова” или социалните мрежи могат да имат реален негативен ефект върху подрастващите.
Нека видим какво се случи с Ани, тийнейджърка, която откри, че онлайн е доста по-лесно да създаваш приятелства, отколкото в реалния живот.
-
- Без да осъзнае, Ани започна да отделя все по-малко време на реалните си приятелки и опити да създаде взаимоотношения, и все по-често се обръщаше към дигиталното.
- Започна да сравнява себе си с това, което вижда онлайн и бавно и неусетно започна да не харесва своя живот и външен вид. Самочувствието й се сриваше, защото в ежедневието си наблюдаваше недостатъците, а онлайн – само хубавата страна на живота на другите. Не си даваше сметка, че всичко в онлайн пространството е добре подбрано, филтрирано, обработено.
- В нуждата си да бъде харесвана и приета, Ани започна да се опитва да прилича на другите, да търси интересни преживявания не толкова, за да ги преживее, а за да ги сподели, жадна да получи повече лайкове.
- В случаите, в които снимките й нямаха толкова много лайкове, Ани се чувстваше отхвърлена, незначителна, не достатъчно красива, не достатъчно забавна… В главата й се въртяха мисли като “значи не ставам, не съм готина, не съм интересна, не си заслужава да ме гледа човек”. Страхове, че ще бъде сама, няма да има повече тази обратна връзка. Казваше си, че трябва да отслабне повече, да се гримира и облича по-добре, просто за да помисли за момент, че “става”.
- На невробиологично ниво мозъкът й познаваше големи дози допамин чрез успешни публикации и си я търсеше. Последната публикация обаче не даде добър резултат, затова тя имаше нужда да получи същите нива на допамин от другаде. В някои случаи младите момичета могат да се обърнат към друг източник на този невротрансмитер – алкохол, наркотици, интимни отношения с неподходящ партньор и дори някой, с който са се запознали наскоро онлайн, само и само да получат търсеното чувство на удовлетворение.
- С времето започна да се затваря все повече в своя виртуален свят. Осъзнаваше, че онлайн може да редактира всяка една дума и снимка до съвършенство, докато в реалния живот се изисква да си доста по-спонтанен, а това означава, че можеш да допуснеш грешка. Затова с времето започна да се страхува от комуникация на живо, защото тези, които виждат преработения й образ и внимателно редактирани думи онлайн, биха могли да останат разочаровани от нейната действителност, а тя да чувства още по-силно… болка и отхвърляне.
- Ани стигна до момент, в който не можеше да заспи без телефонът да е до възглавницата й. Това й даваше някакво чувство за сигурност, за връзка с виртуалните й “приятели/фенове/последователи”. Но в същото време и много силно чувство на вина… Наруши се сънят й, а с това и настроението й, както и способността й да се концентрира, да взема решения, паметта й започна да й изневерява. Започна да не се справя толкова добре в училище.
- Ани отдавна не бе излизала с приятелките си и в един момент не виждаше друг начин за свързване освен през мрежата, затова не губеше надежда и не спираше да полага усилия и да отделя време за профилите си онлайн. Докато един ден Ани не загуби поредното приятелство онлайн. Дори не разбра защо, но написа в чата грешното изречение и приятелката й отсреща спря да й отговаря… Тогава Ани разбра, че и онлайн пристелствата й не бяха стабилни…
- Като сглобим цялостната картинка виждаме, че Ани беше загубила самочувствието си, реалната оценка за себе си, беше повлияна представата й за свързаност, комуникация, страдаше от тежка депресия, самота, безсъние, беше загубила способността си да общува с хора и не можеше да разчита на онлайн приятелствата си. Ани се чувстваше безнадеждна и изпитваше нужда от помощ. Ани действително има нужда от помощ.
- Историята на Ани не се случи за месец, два или три. Стана бавно и неусетно, затова и родителите на Ани не успяха да установят проблем навреме.