• Начало
  • Блог
    • OFFLINE Занимания и игри
    • Размисли за родителството и живота
    • Искрено и лично
    • Полезни съвети
  • Идеи
    • Списък идеи
    • За навън
    • У дома
  • За мен
  • Контакти
Offline Kids
За истински игри и пълноценно детство
Бебета Момчета Момичета Промоции
Занимания навън Занимания у дома Полезни статии Направи си сам

Без телефон в спалнята (след 7 години зависимост)

Правя едно признание, че дори когато стартирах Офлайн Кидс, аз...

Към статията
Александрина Георгиевадекември 4, 2020

„Научи се да яде без да гледа телевизора, научихме се да живеем изобщо без него…“

Продължавам да споделям тези истории, защото няма нищо по-насърчително и...

Към статията
Александрина Георгиевадекември 2, 2020

Когато нещо изглежда невъзможно…

Чувствали ли сте се някога безрезервно и безусловно обичани? Любов,...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 30, 2020

Пречат ли технологиите на проговарянето и защо?

Получих специално запитване относно проблема с говоренето, породен от прекаленото...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 26, 2020

#SOSигра – Имам нужда да полегна

Ден. Пореден с две деца. Някъде следобед вече. За час...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 24, 2020

„Но сега се наслаждавам на промяната толкова, че не бих върнала електрониката в живота ни…“

Станислава Николова се включи с много полезен коментар относно промяната,...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 23, 2020

Една история за мокри чорапи…

Майчинство. Обикновена сутрин у дома. Налични – две малки деца....

Към статията
Александрина Георгиеваноември 16, 2020

„Как ще се справиш цяла седмица без телефон?“

Представяш ли си тук и сега да останеш без телефон...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 12, 2020

Оцелях ли 30 дни без социални мрежи?

За втора поредна година се включих в Офлайн Октомври. Може...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 12, 2020

„Какво толкова като гледат всеки ден по час, два?“

Осъзнавам, че да гледаш офлайн деца е много по-уморително и...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 10, 2020
Картинка - как оптимизирам времето на телефона

Как оптимизирам времето си на телефона?

Нуждата от този пост дойде от осъзнаването, че понякога прекарвам...

Към статията
Александрина Георгиеваноември 7, 2020

Защо е необходимо децата да общуват повече лице в лице?

Живях 23 години със знанието, че ако имаш проблем с...

Към статията
Александрина Георгиевасептември 23, 2020
about-me

Аз съм Алекс и...

обичам да обичам. Обичам Природата. Приятелите. Приключенията. Колоезденето. Децата. ОБИЧАМ СЕМЕЙСТВОТО! Като тинейджър прекарвах свободното си време като доброволец с децата на село... Виж още

Последвай ме

Последно в блога

Последни публикации

  • Без телефон в спалнята (след 7 години зависимост)
  • „Научи се да яде без да гледа телевизора, научихме се да живеем изобщо без него…“
  • Когато нещо изглежда невъзможно…
  • Пречат ли технологиите на проговарянето и защо?
  • До връх Половрак с две малки деца. Какво всъщност научих?

Инстаграм

offlinekids.bg
Продължавам да споделям тези истории, защото няма нищо по-насърчително и вдъхновяващо от преживяната промяна. Красимира Гълъбова (@mamanadvamadrama) разказва как всъщност се оказва възможно и дори приятно да изпълняваш домашните си задължения с малчуган „под ръка“. „Когато Борис беше бебе веднъж, пуснах „Baby TV“, за да му видя реакцията и толкова много му харесаха всички песнички и цветни картинки, че детското се превърна в част от нашето ежедневие. И аз, като много други майки ползвах телевизора и детското като извинение и оправдание, че трябва да свърша нещо, че трябва да го нахраня, да си почина за 5 минути, да изпуша една цигара, да изчистя, да сготвя или каквото там се сетите. Пък нали се сещате? Детето зяпа телевизора, а аз си действам задачите, без да съм възпрепятствана. И така ден след ден навлизахме в „дълбокото“ привързване на детето към телефона или телевизора. Детето започна да става нервно и кисело, а в моментите, в които не работеше телевизора или не звучаха детски песнички, се изнервяше. Ние виждахме, че нещата не отиват никак на добре. Винаги сме били наясно, че в някакъв момент той ще гледа детски, ще се интересува от игри и какво ли още не, но правилно ли е този момент да е, когато той е толкова малък (8 месеца)? Отговорът беше ясен. Не, не е! Категорично решихме, че ще прекратим цялото това „пристрастие“, което сами сме предизвикали. Твърдо решена взех телефона (давах му да гледа от стария ми телефон), изключих го и го прибрах в един шкаф. Първия ден беше тежко и за двама ни. Той беше кисел, а аз се чудех с какво да го занимавам, за да си свърша работата. На втория ден вече всичко се нормализира и двамата видяхме, че може и без детско, може без да свирят детски песнички. Научих се, че мога да си свърша цялата домакинска работа и то докато пея песнички на Борис, а в същото време той се занимаваше с това да ми помага. Научи се да яде без да гледа телевизора, научихме се да живеем изобщо без него. Щастливи сме, редим пъзели, играем на различни игри, говорим си и се наслаждаваме на прекараното време заедно. (Продължава ⬇️⬇️⬇️)
Чувствали ли сте се някога безрезервно и безусловно обичани? Любов, която се изразява дори в грижата за малките неща от живота? Миналото и настоящето ми са пълни с такива истории. И днес искам да ви разкажа една от тях. Средата на март бяха първите седмици от живота ми, в които нямах свободата да излизам навън. Всъщност всички бяхме така, знаете за какво говоря. Стоенето у дома винаги ми е било казус, обичам да излизам и това е. Този път обаче наистина се чувствах зле. Освен тревогата, породена от настаналата пандемия, ме измъчваше и факта, че нямах къде да остана сама със себе си. Децата пищяха, лудуваха, а аз имах нужда да се скрия и да поплача. Само за миг да чуя своите мисли. Това обаче беше невъзможно, защото живеехме в твърде малък апартамент, за да мога да си позволя този лукс. Много пъти бяхме говорили с моя съпруг, че имаме нужда от по-голямо жилище. И една от основните причини за това е менталното ми здраве. По ред причини, с които няма да ви занимавам, това изглеждаше невъзможно на този етап. Поплаках си тайно в тоалетната и направих едното нещо, за което имах сили. Предадох тази нужда на Единствения, Който може да направи нещо по въпроса. На Бог. Пиша тези редове от съвсем друго място. Намирам се в различна стая, стоя на друг диван. И аз, отново получила милост, съм със съвсем различна нагласа за живота. Всъщност новото жилище ни връхлетя ей така, без да полагаме повече усилия и размисли за него. Дори бях се отказала се опитвам да нося този товар. Дойде без разходите по брокер. С наем, които не се различава особено от този, които плащахме до сега. Жилище два пъти по-голямо от предишното. Преместване, за което не се налагаше багажа ни да се събира в чували и кашони, защото входа му е всъщност съседната врата. Разказвам ви тази история не защото квартирата е най-важното нещо на света, трябва да сме благодарни, че изобщо имаме покрив над главите си. Споделям я, поради свидетелството на любовта и грижата. Защото ние сме толкова малки, а Бог е толкова голям. И толкова много ни обича. И иска единствено да Му се доверим. #офлайнкидс #throwback
Получих специално запитван Получих специално запитване относно проблема с говоренето, породен от прекаленото използване на таблет от малко дете. По този повод поканих Логопед Моника Ванчурова да ни отговори на няколко въпроса по темата. Надявам се да ви е полезно 🙂 ➡️ Пречат ли технологиите на проговарянето и защо? Парадоксът е, че едно от главните предназначения на технологиите, е реализирането и улесняването на комуникацията, а що се отнася до развиването на комуникативни умения при малките деца, те са една от основните пречки. Още след самото раждане, детският мозък се настройва да възприема външните стимулации и постепенно да се нагажда и изгражда адекватни реакции спрямо тях. Сетивността е в процес на развитие – слухът, допирът, обонянието. Те играят основна роля за адаптацията. По-късно се развива и зрението. Като цяло, това е един изключително сензитивен период, в който детският мозък все още не е изградил умението да обработва обемът информация, който едно детско филмче ще му предостави – 24 кадъра в секунда – сами сметнете колко смени на кадъра ще се реализират в рамките на 30 минути. Говорим за силно пренатоварване, което няма как да не окаже негативно влияние върху дейността на мозъка, а оттам да засегне и говорните процеси. ➡️ Какви са твоите препоръки за гледането на филмчета в най-ранна възраст? Далеч съм от мисълта, че трябва да изключим технологиите от живота на нашите деца, след като самите ние ги използваме непрекъснато. За мен истината се крие в баланса. Препоръката ми е да се избягват максимално такъв вид стимули поне до 12 месечна възраст, тъй като, както казахме по-рано, периодът е много сензитивен и трябва да пазим структурата и дейността на детския мозък от пренатоварване и увреда. ➡️ Ако все пак родителите вземат решение да пускат филмчета извън тези ограничения? Да обърнат внимание на занимания, свързани с развитието и упражняването на ВСИЧКИ сетива, които са от решаващо значение за усъвършенстването на когнитивните процеси на децата. (Виж снимка 3) (Продължава в коментар ⬇️⬇️⬇️)
Ден вкъщи. Пореден с две дец Ден вкъщи. Пореден с две деца. Някъде следобед вече. За час не питам, искам само да легна. Но, о, на децата така им се играе. А гъба ми, ех, така има нужда от хоризонтално положение. Само за 5 минутки.  И тогава я видях. Светлината в тунела. Идеята, която ще ми позволи да комбинирам двете. Нарича се… МАШИНА ЗА ГАЛЕНЕ (ТА ДА ДА ДАААААА). Покрай Яни редовно има някакви машини. Машина за ананаси или машина за памперси. Машина за изстрелване на топки и… мръсни гащи.  Затова се насочих към спалнята, провъзгласявайки: “Ехооо, тук има една машина за галенееееее. Трябва само да дойдете при нея и да легнете наблиииизоооо”.  Около 10 секунди мълчание. И после тежки стъпки, препускащи из коридора.  “Татееееее, отивам на галенеееее, отивам на галенееее!”. А аз…. Аз си полежах с доволна усмивка на лицето и гръб, прилепнал към кревата. Само ръката ми извършваше някакво движение, което, е, си е по същество достатъчно приятно.  #SOSигра #офлайнкидс #офлайн #офлайнфън #възпитаниечрезигри #осъзнатородителство #днесиграемна #идеизаигривкъщи #заниманиязадеца #забавниигри #забавнамама #инстамайка #мамаблогър #майчинство #родители #блогъритенабългария #блогърисофия #родителство
Станислава Николова (@stany_nik) Станислава Николова (@stany_nik) се включи с много полезен коментар относно промяната, която настъпва в нейния син след ограничаването на технологиите в ежедневието му. Помолих я да ни разкаже повече и ето какво споделя тя: „Синът ми, факт, никога не е бил без контрол в това отношение, но е важно да разберем, че под електронен пост, за който се говори в книгата, която препоръчах („Рестарт на детския ум“ от Д-р Виктория Л. Дънкли), се има предвид лишаване от всичко – Вайбър, четци, телефони, конзоли, всякакви електронни устройства, телевизия (особено анимация) и прочее. И като я прочетеш си даваш сметка, че детето ти е изложено на много повече електронно облъчване, отколкото ти калкулираш, смятайки само игрите. Като прибавим и дистанционното обучение миналата година, както и едно счупено краче, с невъзможност за стъпване първите 3 седмици, изведнъж се оказахме в мрежите на електрониката. Та така, книгата мина през нас, двамата му родители. Всъщност баща му беше попаднал на нея, прочетох я и аз, и дружно се убедихме колко е важно да прекратим нещата радикално. Ефектът е поразителен – имаме едно много по-съдейсъващо и разбрано дете. Освен, че прекарваме много повече качествено време заедно, се лишихме и от един от главните проблеми в отношенията ни – необходимостта от ограничение на това „удоволствие“. Книгата много помогна с това, че по един силно аргументиран начин ти дава информация какво, аджеба, се случва с детския мозък под влияние на синята светлина. Сигурна съм, че в момента, в който това стане ясно, няма родител, който да каже – аз искам това да се случва с детето ми и мотивацията да наложи ограничението става много силна и категорична, а такива граници се приемат лесно от децата. Синът ни не е играл игри от месеци, както и не гледа видеа, дори записани от нас, пък камо ли YouTube. Телефон ползва само за пускане на музика от Spotify, два пъти в седмицата гледаме домашно кино, игрален филм, телевизия не се гледа у дома. Срещаме затруднения понякога при съвместни почивки с други деца, които свободно ползват устройства, няма как да контролираме тяхното екранно време, но истината е, че Иво проявява все по-слаб интерес към това какво правят те. (⬇️⬇️⬇️)
Честит празник на християнското семейство ❤️ Не забравяйте, че тук на земята нямаме нищо по-ценно от хората, които ни обичат :) И най-вече, бъдете здрави ❤️ #офлайнкидс #деннахристиянскотосемейство
С голямо удоволствие поставям началото на едно смело и мечтателско предизвикателство с награди. Това време от годината винаги е пълно с равносметки и планиране, нали? 2020 беше трудна, неясна, дори плашеща. На пук на всичко това обаче, със @zoobuka гледаме смело напред, вярвайки че идва нещо по-светло и по-добро. И те каним, помечтай с нас! Нека нашарим Инстаграм с нещо зареждащо, позитивно и смело! Просто, защото го можем! Как да се включиш? ➡️ Опиши с една дума най-съкровеното си желание за новата година. ➡️ Изобрази първата буква на твоята мечта с тяло, с природа, с шоколад или с КАКВОТО изобщо ти дойде наум. ➡️ Качи снимката в стори или пост, предизвикай един или повече приятели да направят същото и не забравяй да ни тагнеш (@zoobuka и @offlinekids.bg), за да видим и да споделим :) (Ако профила ти е заключен, изпрати ни скрийншот). За мен това е "Н като наслада". Защото вярвам, че след всичко, през което минахме, ще се научим да се наслаждаваме по-дълбоко и по-истински на малките неща в живота - на разходката в парка, на детската усмивка, на нежното докосване, на ръката, която винаги ще е до нас да ни държи. Разбира се, приготвили сме и награди. Трима от вас, избрани на случаен принцип, ще спечелят подарък, предоставен от @zoobuka - първия изтеглен ще спечели Карти Зообука, втория - Книжка за оцветяване, а третия - Плакат Зообука. Участвай в играта до 20.12.2020г. и най-важното - не спирай да мечтаеш! Сподели предизвикателството в стори, за да достигне зареждането до повече хора! С този пост предизвиквам @cvety_mitova, @creative_moms, @radostna, @mom_camera_by_kami_veselinova, @kristina_orsova, @motheradventureblog, @kid.creative.journey, @mommys_s_world, @slv.nikolova, @youngmommydessy :) С много поздрави и усмивки, Алекс
Като цяло не съм от хората, които прекарват часове в социалните мрежи, но има доста хора тук, които ми е интересно да следвам. Когато през Офлайн Октомври замених времето си в Инстаргам със спокойно време за размисли, осъзнах някои неща. От една страна започнах да се чувствам по-добре, усетих предишния си вихър от идеи, желание за творчество, свежест, удоволствието на тишината (с две малки деца!). Заместител на телефона умишлено не потърсих. Но едно нещо ме удари много силно. И то беше сблъсъка с илюзията, която ни носят социалните мрежи, че сме вечно "свързани". Постоянно сме "ъпдейтнати" с живота на хората, които следваме, и в постоянна връзка с някои от тях. Публикуваме постове и сторита и имаме някаква представа кой ги е видял. Създава се едно усещане за споделяне и се чувстваме “чути”. Във всеки момент, в който усетим полъха на некомфортно чувство, можем да потърсим "общение" с някой, за да изпитаме утеха и разбиране. Започваме да пишем на няколко човека и понякога дори след първия отговор започва да ни става по-добре. И всъщност, загубвайки тази форма на комуникация, още след първата седмица на октомври аз осъзнах, че съм доста по-самотна, отколкото съм си мислела. Самота, която няма нищо общо със съпруга или децата ми, а онази нужда от разнообразни хора, с които толкова много обичам да общувам. При мен е важен разбира се фактора, че поради четвъртата година майчинство и изолацията покрай КОВИД нямам постоянни контакти на живо с много хора. Срещите ми са предимно с майки, но покрай различния ни режим и търчащите деца без чувство за самосъхранение, разговорите често не влизат в онази дълбочина, за която винаги съм копняла. И въпреки че това осъзнаване ме натъжи, съм благодарна за него. Защото роди в мен желанието да се обаждам повече, вместо да пиша, и да се опитвам да излизам повече с приятелки, когато е възможно, да прибягвам по-малко към телефона за утеха и повече към хората около мен. И тук искам да ви оставя с поле за размисъл. Позволявате ли социалните мрежи да бъдат основния (или единствения) източник на контакти в живота ви? Защото там дълбоко, сърцата ни копнеят за човешка близост, която никоя технология не може да запълни.
Майчинство. Обикновена сутрин у дома. Налични - две малки деца. Телефона звъни, а аз толкова силно искам да вдигна. И да говоря спокойно. Защото вчера опитах, но ситуацията с малките не позволи. Днес съм решена, ще говоря. Ще си позволя този каприз. Облягам се на кухненския плот и просто ги гледам. Той, с хитър поглед, знаещ, че иде време за анархия. Тя, малка и наивна, готова да повтаря всичко, което той й нареди. Действие 1. Пренасят пред мен бяла кутия за играчки. Действие 2. Вземат бутилките за вода и започват да изливат в кутията. “Окей, до тук добре - водата е в кутията” си викам аз. Действие 3. Той изчезва, а тя влиза в кутията с вода и… си посядва вътре. Явно мисли, че е вана. Действие 4. Той носи чорап. Оп, не един, а цели два. “Ох, така ми се говори… ” Действие 5. Чорапите се “киснат”, изваждат, изтръскват на посоки и после той изчезва. Връща се. Спирам да броя, а се фокусирам да слушам какво ми говорят и да осъзная какво се случва. Подгизналите чорапи ги няма, а на тяхно място има нови два. Те пък са сухи. Хм. И тук се завътра един цикъл. Безкраен. Или по-скоро, докато свършат сухите детски чорапи. Не, няма да припадам. Няма и да се ядосвам. Сега ще се наслаждавам на мига. На разговора, на усмивките, на тяхното единство (срещу мен), а после…. После ще чистим… ❤ *** И това, скъпи хора, е истината за родителството... #офлайнкидс #истинатазародителството
Load More... Follow on Instagram

Фейсбук страница

Тагове

майчинство здравословно използване на технологии спорт карти експерименти crafts 4 години групови игри направи си сам у дома 6 години полезни съвети семейство DIY обучителни игри творчество забавни парти Carrot въображение вода 7 години навън възпитание всички възрасти офлайн дни за родители игри истории технологии родителство природа занимания градина бебета тераса пътеписи възпитание без викове свободно време 2 години рисуване 5 години мацаница 3 години SOSигра
Последвай ме в Instagram

offlinekids.bg
Продължавам да споделям тези истории, защото няма нищо по-насърчително и вдъхновяващо от преживяната промяна. Красимира Гълъбова (@mamanadvamadrama) разказва как всъщност се оказва възможно и дори приятно да изпълняваш домашните си задължения с малчуган „под ръка“. „Когато Борис беше бебе веднъж, пуснах „Baby TV“, за да му видя реакцията и толкова много му харесаха всички песнички и цветни картинки, че детското се превърна в част от нашето ежедневие. И аз, като много други майки ползвах телевизора и детското като извинение и оправдание, че трябва да свърша нещо, че трябва да го нахраня, да си почина за 5 минути, да изпуша една цигара, да изчистя, да сготвя или каквото там се сетите. Пък нали се сещате? Детето зяпа телевизора, а аз си действам задачите, без да съм възпрепятствана. И така ден след ден навлизахме в „дълбокото“ привързване на детето към телефона или телевизора. Детето започна да става нервно и кисело, а в моментите, в които не работеше телевизора или не звучаха детски песнички, се изнервяше. Ние виждахме, че нещата не отиват никак на добре. Винаги сме били наясно, че в някакъв момент той ще гледа детски, ще се интересува от игри и какво ли още не, но правилно ли е този момент да е, когато той е толкова малък (8 месеца)? Отговорът беше ясен. Не, не е! Категорично решихме, че ще прекратим цялото това „пристрастие“, което сами сме предизвикали. Твърдо решена взех телефона (давах му да гледа от стария ми телефон), изключих го и го прибрах в един шкаф. Първия ден беше тежко и за двама ни. Той беше кисел, а аз се чудех с какво да го занимавам, за да си свърша работата. На втория ден вече всичко се нормализира и двамата видяхме, че може и без детско, може без да свирят детски песнички. Научих се, че мога да си свърша цялата домакинска работа и то докато пея песнички на Борис, а в същото време той се занимаваше с това да ми помага. Научи се да яде без да гледа телевизора, научихме се да живеем изобщо без него. Щастливи сме, редим пъзели, играем на различни игри, говорим си и се наслаждаваме на прекараното време заедно. (Продължава ⬇️⬇️⬇️)
Чувствали ли сте се някога безрезервно и безусловно обичани? Любов, която се изразява дори в грижата за малките неща от живота? Миналото и настоящето ми са пълни с такива истории. И днес искам да ви разкажа една от тях. Средата на март бяха първите седмици от живота ми, в които нямах свободата да излизам навън. Всъщност всички бяхме така, знаете за какво говоря. Стоенето у дома винаги ми е било казус, обичам да излизам и това е. Този път обаче наистина се чувствах зле. Освен тревогата, породена от настаналата пандемия, ме измъчваше и факта, че нямах къде да остана сама със себе си. Децата пищяха, лудуваха, а аз имах нужда да се скрия и да поплача. Само за миг да чуя своите мисли. Това обаче беше невъзможно, защото живеехме в твърде малък апартамент, за да мога да си позволя този лукс. Много пъти бяхме говорили с моя съпруг, че имаме нужда от по-голямо жилище. И една от основните причини за това е менталното ми здраве. По ред причини, с които няма да ви занимавам, това изглеждаше невъзможно на този етап. Поплаках си тайно в тоалетната и направих едното нещо, за което имах сили. Предадох тази нужда на Единствения, Който може да направи нещо по въпроса. На Бог. Пиша тези редове от съвсем друго място. Намирам се в различна стая, стоя на друг диван. И аз, отново получила милост, съм със съвсем различна нагласа за живота. Всъщност новото жилище ни връхлетя ей така, без да полагаме повече усилия и размисли за него. Дори бях се отказала се опитвам да нося този товар. Дойде без разходите по брокер. С наем, които не се различава особено от този, които плащахме до сега. Жилище два пъти по-голямо от предишното. Преместване, за което не се налагаше багажа ни да се събира в чували и кашони, защото входа му е всъщност съседната врата. Разказвам ви тази история не защото квартирата е най-важното нещо на света, трябва да сме благодарни, че изобщо имаме покрив над главите си. Споделям я, поради свидетелството на любовта и грижата. Защото ние сме толкова малки, а Бог е толкова голям. И толкова много ни обича. И иска единствено да Му се доверим. #офлайнкидс #throwback
Получих специално запитван Получих специално запитване относно проблема с говоренето, породен от прекаленото използване на таблет от малко дете. По този повод поканих Логопед Моника Ванчурова да ни отговори на няколко въпроса по темата. Надявам се да ви е полезно 🙂 ➡️ Пречат ли технологиите на проговарянето и защо? Парадоксът е, че едно от главните предназначения на технологиите, е реализирането и улесняването на комуникацията, а що се отнася до развиването на комуникативни умения при малките деца, те са една от основните пречки. Още след самото раждане, детският мозък се настройва да възприема външните стимулации и постепенно да се нагажда и изгражда адекватни реакции спрямо тях. Сетивността е в процес на развитие – слухът, допирът, обонянието. Те играят основна роля за адаптацията. По-късно се развива и зрението. Като цяло, това е един изключително сензитивен период, в който детският мозък все още не е изградил умението да обработва обемът информация, който едно детско филмче ще му предостави – 24 кадъра в секунда – сами сметнете колко смени на кадъра ще се реализират в рамките на 30 минути. Говорим за силно пренатоварване, което няма как да не окаже негативно влияние върху дейността на мозъка, а оттам да засегне и говорните процеси. ➡️ Какви са твоите препоръки за гледането на филмчета в най-ранна възраст? Далеч съм от мисълта, че трябва да изключим технологиите от живота на нашите деца, след като самите ние ги използваме непрекъснато. За мен истината се крие в баланса. Препоръката ми е да се избягват максимално такъв вид стимули поне до 12 месечна възраст, тъй като, както казахме по-рано, периодът е много сензитивен и трябва да пазим структурата и дейността на детския мозък от пренатоварване и увреда. ➡️ Ако все пак родителите вземат решение да пускат филмчета извън тези ограничения? Да обърнат внимание на занимания, свързани с развитието и упражняването на ВСИЧКИ сетива, които са от решаващо значение за усъвършенстването на когнитивните процеси на децата. (Виж снимка 3) (Продължава в коментар ⬇️⬇️⬇️)
Ден вкъщи. Пореден с две дец Ден вкъщи. Пореден с две деца. Някъде следобед вече. За час не питам, искам само да легна. Но, о, на децата така им се играе. А гъба ми, ех, така има нужда от хоризонтално положение. Само за 5 минутки.  И тогава я видях. Светлината в тунела. Идеята, която ще ми позволи да комбинирам двете. Нарича се… МАШИНА ЗА ГАЛЕНЕ (ТА ДА ДА ДАААААА). Покрай Яни редовно има някакви машини. Машина за ананаси или машина за памперси. Машина за изстрелване на топки и… мръсни гащи.  Затова се насочих към спалнята, провъзгласявайки: “Ехооо, тук има една машина за галенееееее. Трябва само да дойдете при нея и да легнете наблиииизоооо”.  Около 10 секунди мълчание. И после тежки стъпки, препускащи из коридора.  “Татееееее, отивам на галенеееее, отивам на галенееее!”. А аз…. Аз си полежах с доволна усмивка на лицето и гръб, прилепнал към кревата. Само ръката ми извършваше някакво движение, което, е, си е по същество достатъчно приятно.  #SOSигра #офлайнкидс #офлайн #офлайнфън #възпитаниечрезигри #осъзнатородителство #днесиграемна #идеизаигривкъщи #заниманиязадеца #забавниигри #забавнамама #инстамайка #мамаблогър #майчинство #родители #блогъритенабългария #блогърисофия #родителство
Станислава Николова (@stany_nik) Станислава Николова (@stany_nik) се включи с много полезен коментар относно промяната, която настъпва в нейния син след ограничаването на технологиите в ежедневието му. Помолих я да ни разкаже повече и ето какво споделя тя: „Синът ми, факт, никога не е бил без контрол в това отношение, но е важно да разберем, че под електронен пост, за който се говори в книгата, която препоръчах („Рестарт на детския ум“ от Д-р Виктория Л. Дънкли), се има предвид лишаване от всичко – Вайбър, четци, телефони, конзоли, всякакви електронни устройства, телевизия (особено анимация) и прочее. И като я прочетеш си даваш сметка, че детето ти е изложено на много повече електронно облъчване, отколкото ти калкулираш, смятайки само игрите. Като прибавим и дистанционното обучение миналата година, както и едно счупено краче, с невъзможност за стъпване първите 3 седмици, изведнъж се оказахме в мрежите на електрониката. Та така, книгата мина през нас, двамата му родители. Всъщност баща му беше попаднал на нея, прочетох я и аз, и дружно се убедихме колко е важно да прекратим нещата радикално. Ефектът е поразителен – имаме едно много по-съдейсъващо и разбрано дете. Освен, че прекарваме много повече качествено време заедно, се лишихме и от един от главните проблеми в отношенията ни – необходимостта от ограничение на това „удоволствие“. Книгата много помогна с това, че по един силно аргументиран начин ти дава информация какво, аджеба, се случва с детския мозък под влияние на синята светлина. Сигурна съм, че в момента, в който това стане ясно, няма родител, който да каже – аз искам това да се случва с детето ми и мотивацията да наложи ограничението става много силна и категорична, а такива граници се приемат лесно от децата. Синът ни не е играл игри от месеци, както и не гледа видеа, дори записани от нас, пък камо ли YouTube. Телефон ползва само за пускане на музика от Spotify, два пъти в седмицата гледаме домашно кино, игрален филм, телевизия не се гледа у дома. Срещаме затруднения понякога при съвместни почивки с други деца, които свободно ползват устройства, няма как да контролираме тяхното екранно време, но истината е, че Иво проявява все по-слаб интерес към това какво правят те. (⬇️⬇️⬇️)
Честит празник на християнското семейство ❤️ Не забравяйте, че тук на земята нямаме нищо по-ценно от хората, които ни обичат :) И най-вече, бъдете здрави ❤️ #офлайнкидс #деннахристиянскотосемейство
С голямо удоволствие поставям началото на едно смело и мечтателско предизвикателство с награди. Това време от годината винаги е пълно с равносметки и планиране, нали? 2020 беше трудна, неясна, дори плашеща. На пук на всичко това обаче, със @zoobuka гледаме смело напред, вярвайки че идва нещо по-светло и по-добро. И те каним, помечтай с нас! Нека нашарим Инстаграм с нещо зареждащо, позитивно и смело! Просто, защото го можем! Как да се включиш? ➡️ Опиши с една дума най-съкровеното си желание за новата година. ➡️ Изобрази първата буква на твоята мечта с тяло, с природа, с шоколад или с КАКВОТО изобщо ти дойде наум. ➡️ Качи снимката в стори или пост, предизвикай един или повече приятели да направят същото и не забравяй да ни тагнеш (@zoobuka и @offlinekids.bg), за да видим и да споделим :) (Ако профила ти е заключен, изпрати ни скрийншот). За мен това е "Н като наслада". Защото вярвам, че след всичко, през което минахме, ще се научим да се наслаждаваме по-дълбоко и по-истински на малките неща в живота - на разходката в парка, на детската усмивка, на нежното докосване, на ръката, която винаги ще е до нас да ни държи. Разбира се, приготвили сме и награди. Трима от вас, избрани на случаен принцип, ще спечелят подарък, предоставен от @zoobuka - първия изтеглен ще спечели Карти Зообука, втория - Книжка за оцветяване, а третия - Плакат Зообука. Участвай в играта до 20.12.2020г. и най-важното - не спирай да мечтаеш! Сподели предизвикателството в стори, за да достигне зареждането до повече хора! С този пост предизвиквам @cvety_mitova, @creative_moms, @radostna, @mom_camera_by_kami_veselinova, @kristina_orsova, @motheradventureblog, @kid.creative.journey, @mommys_s_world, @slv.nikolova, @youngmommydessy :) С много поздрави и усмивки, Алекс
Като цяло не съм от хората, които прекарват часове в социалните мрежи, но има доста хора тук, които ми е интересно да следвам. Когато през Офлайн Октомври замених времето си в Инстаргам със спокойно време за размисли, осъзнах някои неща. От една страна започнах да се чувствам по-добре, усетих предишния си вихър от идеи, желание за творчество, свежест, удоволствието на тишината (с две малки деца!). Заместител на телефона умишлено не потърсих. Но едно нещо ме удари много силно. И то беше сблъсъка с илюзията, която ни носят социалните мрежи, че сме вечно "свързани". Постоянно сме "ъпдейтнати" с живота на хората, които следваме, и в постоянна връзка с някои от тях. Публикуваме постове и сторита и имаме някаква представа кой ги е видял. Създава се едно усещане за споделяне и се чувстваме “чути”. Във всеки момент, в който усетим полъха на некомфортно чувство, можем да потърсим "общение" с някой, за да изпитаме утеха и разбиране. Започваме да пишем на няколко човека и понякога дори след първия отговор започва да ни става по-добре. И всъщност, загубвайки тази форма на комуникация, още след първата седмица на октомври аз осъзнах, че съм доста по-самотна, отколкото съм си мислела. Самота, която няма нищо общо със съпруга или децата ми, а онази нужда от разнообразни хора, с които толкова много обичам да общувам. При мен е важен разбира се фактора, че поради четвъртата година майчинство и изолацията покрай КОВИД нямам постоянни контакти на живо с много хора. Срещите ми са предимно с майки, но покрай различния ни режим и търчащите деца без чувство за самосъхранение, разговорите често не влизат в онази дълбочина, за която винаги съм копняла. И въпреки че това осъзнаване ме натъжи, съм благодарна за него. Защото роди в мен желанието да се обаждам повече, вместо да пиша, и да се опитвам да излизам повече с приятелки, когато е възможно, да прибягвам по-малко към телефона за утеха и повече към хората около мен. И тук искам да ви оставя с поле за размисъл. Позволявате ли социалните мрежи да бъдат основния (или единствения) източник на контакти в живота ви? Защото там дълбоко, сърцата ни копнеят за човешка близост, която никоя технология не може да запълни.
Майчинство. Обикновена сутрин у дома. Налични - две малки деца. Телефона звъни, а аз толкова силно искам да вдигна. И да говоря спокойно. Защото вчера опитах, но ситуацията с малките не позволи. Днес съм решена, ще говоря. Ще си позволя този каприз. Облягам се на кухненския плот и просто ги гледам. Той, с хитър поглед, знаещ, че иде време за анархия. Тя, малка и наивна, готова да повтаря всичко, което той й нареди. Действие 1. Пренасят пред мен бяла кутия за играчки. Действие 2. Вземат бутилките за вода и започват да изливат в кутията. “Окей, до тук добре - водата е в кутията” си викам аз. Действие 3. Той изчезва, а тя влиза в кутията с вода и… си посядва вътре. Явно мисли, че е вана. Действие 4. Той носи чорап. Оп, не един, а цели два. “Ох, така ми се говори… ” Действие 5. Чорапите се “киснат”, изваждат, изтръскват на посоки и после той изчезва. Връща се. Спирам да броя, а се фокусирам да слушам какво ми говорят и да осъзная какво се случва. Подгизналите чорапи ги няма, а на тяхно място има нови два. Те пък са сухи. Хм. И тук се завътра един цикъл. Безкраен. Или по-скоро, докато свършат сухите детски чорапи. Не, няма да припадам. Няма и да се ядосвам. Сега ще се наслаждавам на мига. На разговора, на усмивките, на тяхното единство (срещу мен), а после…. После ще чистим… ❤ *** И това, скъпи хора, е истината за родителството... #офлайнкидс #истинатазародителството
Представяш ли си тук и сега Представяш ли си тук и сега да останеш без телефон за една седмица? Точно от този момент нататък? Каква ще е първата ти мисъл? Тази история беше планирана за днес, без да знам, че в този ден и аз самата ще остана без телефон за няколко дни. Интересно нещо е живота, нали така? И се чудя наистина ли сме толкова зависими от телефона, колкото често си мислим? Много скоро ще мога да споделя своя отговор на въпроса, а сега те оставям с този на Симона (@creative_moms ). *** „Лятото поради внезапен ремонт на дисплея (не бяха децата! 😄), ми се наложи да изкарам една седмица без апарат. Всички покрай мен цъкаха как ще се справя при положение, че той ми е дясната ръка. Освен ангажиментите ми в социалните мрежи, по цял ден говоря, търся занимания или слушаме музика. Буквално по цял ден ми помага за всичко! Подготовката ми предния ден, преди да го занеса, беше лист със занимания за седмицата. И резултатът ме изуми. Нямах никакъв проблем с липсата му. Всичко си вървя нормално. Ето какво се случи За съжаление не съм от най-сръчните и след поредното падане на телефона на плочките, на дисплея се появи мрежата на Спайдърмен! 😄 Имах две възможности: да го занеса в Telenor и да ми дадат резервен апарат или да го занеса в друг, по-евтин сервиз, и да остана за 4 дни без телефон. (тогава си мислех, че ще бъдат 4 🤭). Без колебания избрах сервиза, официално заради цената, но вътрешно знаех какво искам – да изпитам себе си. Да проверя доколко съм зависима, защото често го проверявам дори и нощем, когато ставам да завивам децата… Какво направих предния ден? Обадих се и предупредих близките си и си харесах седмична програма със занимания за момчетата (беше карантина 🤷‍♀️). Прерисувах и преписах каквото ми трябваше и смело се разлогнах от всичките си приложения. Предадох го и си тръгнах съвсем нормално, всичко беше наред. След няколко дни ме уведомиха, че ще трябват още 3 дни и за моя изненада бях ОК с това, напълно. Сега като се замисля, беше супер, че се случи така и с удоволствие признах пред себе си, че беше съзнателно мое решение да остана без апарат. Нещо, покрай което се въртеше животът ми денонощно от години, не ми липсваше. (Продължава в коментар 🔽🔽🔽)
Приятели, минавам само да ви хвърля някоя усмивка и да кажа, че най-после успях да кача в Youtube видео с отговори на въпросите относно Офлайн Октомври 😊 Ще го намерите в линка в био :) Благодаря за търпението 😊 #офлайнкидс #офлайн #офлайнфън #офлайноктомври #безтехнологии #безобхват #майчинство #мамаблогър #въпросииотговори #бгмама #инстамайка
Осъзнавам, че да гледаш офлайн деца е много по-уморително и ангажиращо, отколкото с технология в ръка. Но няма да спирам да твърдя, че истински си заслужава ❤️ ️Днес получих едно съобщение, което свидетелства за това, и бързам да го споделя с вас. Изпращам ви го неподправено и се надявам споделеното от тази майка да загори в сърцата ви ❤️ „Здравей, Алекс, имам признание и благодарност. Признанието е, че много дълго време мислех идеите ти за това децата да са офлайн, са леко фанатични. Гледах постовете и си казвах „Браво, но това не работи при нас“. Мисля си, че това е било просто моето нежелание да си призная, че гледането на детско е нещо, което наистина не се отразява добре на децата и ги ограбва от това да учат и опознават света по естествен начин. Все си казвах „Какво толкова като гледат всеки ден по час, два?“, докато не започна агресията, викането, караниците и просто казахме КРАЙ. Помолих съпруга ми да скрие таблета и от мен, и от децата. Беше ужасно, сигурно така се чувстват хората, които се отказват от цигарите. Но мина месец откакто детското е нещо, което се случва 3 пъти в седмицата, а резултатите са едни по-спокойни, щастливи и активни деца. Имам чувството, че за този месец с научили повече неща, отколкото през последната година. Пишат букви, цифри, смятат, учим, редим пъзели, четем книжки, ходим на разходки… И със срам си признавам, че до месец не познавах децата си. Аз изобщо не мислех, че е проблем, докато не го осъзнах. И така, не мога да върна времето назад, но все още не е късно да поправим нещата. Има тоооолкова неща, които можем да правим, да учим, да видим и сме се съсредоточили върху това. Наистина не ни е толкова комфортно колкото преди, но поне имаме истински взаимоотношения с децата си.“ *** Благодаря от сърце за това искрено съобщение ❤️ Ако го намирате за полезно, ще се радвам да го споделите, за да достигне повече родители ❤️ Поздрави, Алекс
Load More... Follow on Instagram