В тази възраст детето тръгва на училище, има повече отговорности. Промяната на средата поставя детето в ситуация на адаптация към завишени очаквания към него – да знае, да учи, да задържа вниманието си за по-дълъг период от време, да изпълнява отговорностите си и т.н.
Това повишава нивата на стрес и създава нуждата от спокойствие и дейности, които да му помогнат да разтовари напрежението от изминалия ден.
Прекомерното екранно време може да доведе до появата на:
Повишена раздразнителност и трудна емоционална саморегулация
Влошено училищно представяне
Нарушена концентрация и внимание от бързо сменящо се съдържание
Нарушения в развитието на социалните умения и компетенции
Привикване към заспиване с екран и лош сън
Нездравословни хранителни навици и намалена физическа активност
Риск от свръхстимулация и достъп до неподходящо съдържание
Проблеми с вниманието и фокусирането с по-слаби академични резултати на по-късен етап, дори проява на аутистични симптоми
За забавление:
До 60 минути / ден, 2 часа в почивните дни
За учене:
Дейности, които насърчават креативността, мисленето, развитието на дигитална грамотност и компетентност.
Важно да вземаме предвид и възрастовите ограничения за дигиталното съдържание. Всички социални платформи например са предназначени за лица 13+ години.
Времето, прекарано пред екрана, е от значение и в тази възраст, но е още по-важно да обръщаме внимание на съдържанието, което консумират децата.
Да не забравяме
Важно е да правим разлика между различните видове екранно време – образователно, което помага за домашните, или забавление, което развива други интереси на детето, е различно от безцелното гледане на видеа, прекаляването с видео игри, както и продължителното скролване в социални мрежи без умисъл в процеса.
С порастването си децата все още имат нужда от нашите ясни, недвусмислени правила, които им дават чувство за сигурност и структура. Затова е важно у дома да имаме заедно с втория родител ясно поставени граници за позволеното екранно време:
За времетраене: Екранното време за забавление да се ограничи до час, най-много два на ден;
По кое време на деня: след дейностите, които изискват мотивация и концентрация, като например подреждане на стаята, писането на домашни и т.н.
От какво устройство: В тази възраст се препоръчва детето все още да няма собствен смартфон. Ако имаме нужда от връзка с него, е по-добре да му предоставим обикновен телефон с копчета.
Кога и къде прибираме екраните:
Какво съдържание:
Важно е да проверяваме възрастовите ограничения за всяко приложение (не са случайни).
Очаквано е детето да има емоционална реакция /викане, тръшкане, недоволство, плач/ – по-силна или по-слаба, поради въведените от нас правила или ограничения. Това е ситуативно поведение, което при последователно отношение от страна на родителите с времето ще изчезне. Важно е да отговаряме с любов и емпатия – разбиране, че на детето му е трудно, но в същото време с твърда увереност в необходимостта на тези граници.
Визуализирането на правилата помага на детето да ги разбере, запомни и нормализира, което намалява напрежението у дома.
Да разговаряме с детето при всяка удобна възможност за необходимостта от здравословно и балансирано използване на дигиталните устройства.
Да включим в ежедневието на детето възможности за разнообразни офлайн активности, включително и спорт, особено когато се опитвате да намалите времето пред устройствата.
Ако все пак решим да подарим на детето смартфон в този период, е по-добре да инсталираме и необходимите приложения и настройки за родителски контрол. Малките ученици все още нямат необходимия самоконтрол и имат нужда от нашата подкрепа в изграждането му.
Има изключително много ползи от нашето активно участие в екранното време на детето, превръщайки го от изолирано в споделено преживяване. От една страна можем да го научим как да използва технологиите по полезен начин, а от друга – да обсъждаме всичко, което се случва там и предаваме нашите морални ценности в различни ситуации.
Да помагаме на детето да развива своите умения и компетентности в реалния живот, за да може да използва дигиталните технологии като полезен инструмент, а не като бягство от реалността си – емоционална интелигентност, социални умения, академично представяне и т.н.
Може би най-важно от всичко е да създаваме връзка на сигурност и доверие у дома, така че детето да може спокойно да споделя своите онлайн и офлайн преживявания, знаейки че няма да бъде осъдено. Това ще му помогне както да бъде по-отворено да изслушва нас, така и да ни се довери, когато има нужда от подкрепа. В разговорите също можем да го учим да мисли критично за съдържанието, което достига до него.
"Спрях екраните от раз, без преход. Детето „разцъфтя“! Започна да разглежда много по-често книжките си, играе си с играчки и предмети, търси много повече комуникация с околните."
“Със съпруга ми взехме решение да спрем екранното му време. 12-ти ден без време пред екрана промяната е видима и впечатляваща. Виждаме я ние като родители и учителите в градинката.”
“Но резултатът не закъсня и може би 10 дни по-късно детето стана различно. Весело, игриво, отново с работещо въображение. Дори родителите ми забелязаха грандиозна положителна промяна.”
“Преди два месеца прибрахме всички таблети, телефони, конзоли и т.н. за неопределено време. В резултат на това сънят му стана по-дълъг и спокоен, през деня не е изнервен, започна да твори с ръцете си”.
Не пропускайте да прочетете още: