Закусваше, обядваше и вечеряше САМО и единствено с телефон

„Дъщеря ми е на 3 години, възпитавана с позитивно родителство, ние самите практикуваме осъзнато родителство и сме съвременни, образовани, смятам и интелигентни хора и все пак – тя до преди няколко месеца закусваше, обядваше и вечеряше САМО и единствено с телефон. Наясно съм с вредата, тя няма екранно време, наясно съм с всичко за храненето, културата на масата и дори консултанти по хранене следя, за да черпя информация и въпреки всичко – паднах в капанът на „лесното“.

Тя беше злоядо бебе, много трудно я захраних, после някак неусетно, за да хапва все пак нещо, бутнах телефон и така, без да осъзнавам, пристрастих детето си към екраните. Мислех, че няма екранно време, но сутрин, обяд, следобяд и вечер, тя си получаваше по едни двадесет минути екран. Сумарно е много. И се отрази на поведението на детето в негативен аспект. Иначе аз продължавах да твърдя, че тя екранно време няма, само защото не гледа, ако не се храни. Ако не я храня аз. Отваря уста, дори забравяше да дъвче. Като зомби.

Говорим за напълно самостоятелно дете, проговорило на година и половина с изречения, способно от тогава да се храни с вилица и лъжица. Тя не изпитваше никакъв интерес към храната, нищичко. Не изпитваше глад, а желание за песнички. Не сядаше на масата с нас, не си взимаше нищо, в магазините нямаше интерес към храната.

Един ден просто ми писна, след като за пореден път се задави, защото забравя да дъвче и махнах телефона от раз. Обясних, че се храним на масата и че вече телефон няма и детето ми, слава Богу, бе разбрано и протестираше само три дни. Издържахме и след тези три дни, тя започна да проявява желание да се храни, осъзнаваше, че е гладна, започна да избира какво да хапва, малко по малко интересът й към храната се засили и вече сама избира какво харесва и какво – не. Количеството, което изяжда, го определя сама, не колкото я натъпча аз. Постепенно разбрах, че буквално съм я тъпкала, тя хапва много по-малко, но достатъчно за възрастта си. Интересът към храните се върна.

Вече пазаруваме и се храним заедно. Да, тръшкане и истерии пак има, те са абсолютно нормални за тази възраст, но има разлика в самото дете и нервните изблици.

С тази си история искам да кажа, че не сте сами и вината, която изпитвате, е напълно оправдана, защото ако и вие като мен сте в капанът, в който аз сама паднах – надежда и излизане има. И начинът е само един. Обещавам ви, заслужава си. Дори на ресторант да седнем, детето има интерес, избира, комуникира и се радвам, че между нас вече не стои телефон.“


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *