Александрина Георгиева„Жизнерадостен, любознателен, активен физически, с богат за възрастта му речник, креативен… Такъв беше нашият син, до времето, в което малко по малко, в изтощението си и копнежа за миг тишина, допуснахме той да се пристрасти към екрана.
Минутите се превърнаха в часове, а часовете в дни и месеци. Престана да си играе, не искаше да излиза, денят му започваше и свършваше с дистанционото.
Трудно съдействаше, когато го помолиш за нещо, не се хранеше добре и често изпадаше в нервни състояния, понякога съпроводени с гняв.
Още помня как ми каза в колата: “Аз обичам само да гледам детски, може ли да гледам като се приберем? Не съм уморен, изобщо, няма да спя, а цяла нощ ще гледам филмчета”. Това ме ужаси…
Със съпруга ми взехме решение да спрем екранното му време ( временно ). Страхувахме се ще устоим ли, но бяхме длъжни да опитаме.
12-ти ден без време пред екрана промяната е видима и впечатляваща. Виждаме я ние като родители и учителите в градинката.
Всички истории на родители може да намерите тук
Детето ни е по-спокойно, отново любознателно, активно комуникиращо и играещо.
Знам какво е да си изтощен… Но не мога да позволя на чужди хора със съмнителни мотиви и ценности, да рисуват върху “белия лист” вместо мен, докато мия чинии…“
***
Споделете ни и вашата история в коментарите или чрез формата за контакт.
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram, Facebook, Youtube и Spotify.