Връзката между агресията и екранното време

От много години е установена връзката между враждебността и агресията в детска възраст и количеството време, прекарано пред телевизора. 

От една страна влияние оказва способността ни да възпроизведем и повторим поведение, което сме наблюдавали и запаметили (дори 18 месечни бебета могат да повторят действие, което са видели преди 4 месеца). 

От друга страна, децата се оказват неспособни да контролират импулсите си. 

Екранното време може да повиши нивата на кортизол, хормона на стреса. За да се справим със стресовата ситуация, тялото ни влиза в режим “Бий се, замръзни или бягай” и се отделя енергия, която да ни помогне да оцелеем заплахата.  

Създадени сме сред дивото и в случай на опасност, например от мечка в гората, тази отделена енергия ни помага. 

Тъй като мозъкът ни не прави разлика между мечка в гората и имитация на заплаха, която сме видели на екрана, той отново освобождава енергия, но тъй като стоим удобно на дивана, тя не се изразходва. 

Когато това се случва твърде често или интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват затруднения да се върнат в нормалното си състояние. Това води до хроничен стрес. 

Едно от следствията от хроничния стрес е дисрегулацията на настроението, която се характеризира с: 

  • Ниска толерантност към фрустрация
  • Сълзливост
  • Раздразнителност
  • Чести промени на настроението
  • И разбира се, агресия

КАКВО ДА ПРАВИМ? 

  • За съжаление няма формула, която да ни помогне да предпазим децата от този хроничен стрес, тъй като факторите са много и някои от тях се простират далеч извън екранното време. Като родители е важно да наблюдаваме децата си и да вземаме решения на база индивидуалните им нужди. 
  • Ако детето показва изблици на агресия по на пръв поглед незначителни поводи, можем да помислим как да дадем на нервната му система няколко дни почивка от екранно време, поне от интерактивните занимания в устройствата. Семейна почивка сред природата би бил идеален вариант.
  • Можем да обърнем внимание на съдържанието, което достига до него, чрез екрана – какви видеа гледа, както и дали има насилие в играта. Избирането на по-бавни предавания, в които на фокус са моралните ценности, са по-добър вариант.
  • Можем да му помогнем да разтовари напрежението като включим повече време за свободна игра навън, повече физическо движение и, ако ни е възможно, природа. 

Източници: 

Книгата „Рестарт на детския ум“ от Др Виктория Дънкли, ПАН 2018

Книгата „Правилата на бебешкия мозък“ от Джон Медина

Способността ни на отложена имитация: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4137879/ 

Връзка между агресия и ТВ: https://www.apa.org/topics/video-games/violence-harmful-effects 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *