Споделям историята на @pharmapediabg такава, каквато ми я изпрати. Историята е достатъчно красноречива и вярвам, че ще ти подейства мотивиращо 🙂
„Аз съм твърдо за контролиране на екранното време и виждам на по-голямото ми дете колко добре му се отразява. Последната ни случка е от юни месец. С появата на бебето, голямото (5,5 годишен) стана твърде раздразнително. Пренесено с всякакви видове екрани, поведението му започна да ескалира в рамките на дни до върховата точка пред НДК и двучасова сцена, в която нито аз, нито баща му успяхме да овладеем детето. Ние сме спокойни и владеещи се хора, възпитаващи децата си в любов, емпатия и хармония. Е, точно тогава това изобщо не сработи.
Понеже винаги съм контролирала екранното време, точно в онзи момент забелязах промяната при него и бях сигурна, че тази промяна е от това в голяма степен и по-малка появата на бебето.
В онази вечер взехме решение да ограничим до 0 всички устройства.
Няколко дни беше много трудно, дори си мислех ”Леле аз него ли наказвам или себе си”. Той нямаше дори и 15-митуката ПЕС патрул.
Но резултатът не закъсня и може би 10 дни по-късно детето стана различно. Весело, игриво, отново с работещо въображение. Дори родителите ми забелязаха грандиозна положителна промяна.
Изработи толкова много играчки, рисунки и какво ли не. Започна да приготвя сам храната си (криво ляво).
Реших просто да ви разкажа историята си ❤️“
Още подобни истории може да прочетеш тук.