Как екраните въздействат върху мозъка и тялото на детето?
Екранните устройства имитират видове атаки върху сетивата, които нашият мозък свързва с опасност.
Тъй като мозъкът не прави разлика между действителни и възприети заплахи, той реагира с опит за защита. Нервната ни система и хормоните въздействат на това ни състояние и скачат до състояние на хипервъзбуда и стрес. Това се случва независимо от излъчваното съдържание.
Тъй като мозъкът не прави разлика между действителни и възприети заплахи, той реагира с опит за защита. Нервната ни система и хормоните въздействат на това ни състояние и скачат до състояние на хипервъзбуда и стрес. Това се случва независимо от излъчваното съдържание.
Когато това се случва твърде често или интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват затруднения да се върнат в нормалното си състояние. Това води до хроничен стрес. Хроничен стрес се получава също, когато отделената на физиологично ниво енергия за справяне с тази опасност не бъде освободена (по време на екранни занимания тялото ни стои статично).
Когато това се случва твърде често или интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват затруднения да се върнат в нормалното си състояние. Това води до хроничен стрес. Хроничен стрес се получава също, когато отделената на физиологично ниво енергия за справяне с тази опасност не бъде освободена (по време на екранни занимания тялото ни стои статично).
Признаци на хроничен стрес:
- поведенчески проблеми
- понижен успех в училище
- проблеми с общуването
- чести промени в настроението
*Екраните не са единственият източник на стрес, но задълбочават стресовите състояния.
Признаци на хроничен стрес:
- поведенчески проблеми
- понижен успех в училище
- проблеми с общуването
- чести промени в настроението
*Екраните не са единственият източник на стрес, но задълбочават стресовите състояния.
та... Как точно екраните предизвикват стрес?
Електрониката въздейства върху децата чрез три основни канала.
*Всяко въздействие с електронен екран може да възбуди нервната система, независимо от съдържанието.
Очите получават информация от обкръжаващата среда под формата на светлина. Чрез зрителните нерви те си „комуникират“ с епифизата, чиято основна задача е да регулира денонощния цикъл сън/бодърстване, секретирайки хормона мелатонин при сигнализация за тъмнина.
Екраните излъчват неестествено ярка светлина. По този начин изпращат до мозъка информация, която не съответства на реалността и десинхронизират биологичния часовник.
Ниските нива на мелатонин се свързват с депресия и възпалителни състояния, както и рак и аутизъм, с отклонения в хормоналните функции, включително и тези на репродуктивните хормони.
Ниските нива на мелатонин се свързват с депресия и възпалителни състояния, както и рак и аутизъм, с отклонения в хормоналните функции, включително и тези на репродуктивните хормони.
Тези промени водят до понижаване качеството на нощния сън, тъй като тялото не може да навлезе във фазите на дълбок сън, колкото е здравословно.
Резултатите са:
- неправилно функциониране на мозъка
- напрежение в мускулите
- умора
- слаба памет
- раздразнителност
- влошено представяне в училище или работа
- депресия
Тялото отделя повече хормони на стреса, за да ни държи будни, и се завърта един омагьосан кръг.
* Сините нюанси потискат много по-силно производството на мелатонин, но червената светлина и намалената яркост също оказват вредно влияние.
Екраните също така водят до промяна на нормалните движения на очните мускули. Това се отразява на зрителното и вестибуларното развитие, познавателната способност и регулация на настроението.
Неестествената зрителна стимулация въздейства на сетивните възприятия и на вниманието.
Неестествената зрителна стимулация въздейства на сетивните възприятия и на вниманието.
Мозъкът реагира на стимулиращи възприятия (яркост, цвят, контраст и движение). При естествени стимули това ни помага да оценим дадена заплаха, за да реагираме правилно.
При изкуствено създадени стимули предизвиканите химически, електрически и механични промени повишават нивото на възбудимост и мозъкът остава в състояние на повишена готовност.
При изкуствено създадени стимули предизвиканите химически, електрически и механични промени повишават нивото на възбудимост и мозъкът остава в състояние на повишена готовност.
Видеоигрите целенасочено засягат психологическите потребности, предизвиквайки секреция на „хормоните на щастието“ и подхранвайки нуждата ни от незабавно удовлетворение.
При взаимодействие с екран кръвта се оттегля от червата и репродуктивните органи към крайниците и сърцето. В резултат на това сърдечната честота и кръвното налягане се повишават и се освобождават хормони на стреса.
При взаимодействие с екран кръвта се оттегля от червата и репродуктивните органи към крайниците и сърцето. В резултат на това сърдечната честота и кръвното налягане се повишават и се освобождават хормони на стреса.
Изследвания показват, че всяко занимание с екранно устройство предизвиква леки промени в работата на сърдечносъдовата система, които биха могли да доведат до увреждания.
Потребителят се пристрастява към високите нива на стимулация и възбуда и се нуждае от допълнително стимулиране, за да достигне до това усещане.
Какви могат да бъдат последствията от този хроничен стрес?
- Промени в кръвния поток – Кръвта се изпраща към областите на мозъка, свързани с оцеляването. Това се отразява на вземането на решения, организираността, вниманието, контрола над импулсивността, изпълняването на задачи и емоционалната саморегулация.
* Откъсването от електронни устройства пренасочва основния кръвен поток обратно към фронталния лоб и така подхранва здравословното развитие на мозъка.
- Високите нива на кортизол се свързват със затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, метаболитен синдром, хормонален дисбаланс, а когато са хронични – поразяват нервната, сърдечно съдовата, метаболитната и хормоналните системи
- Смущения в съня – невъзстановяващия сън води до свръхвъзбудимост, чувство за умора, напрегнатост, раздразнителност, мускулно напрежение.
- Когнитивна дисфункция – Проблеми със съсредоточаването, способността за възприемане на нова информация, за запаметяване, за изпълнение на различни задачи, слаба краткосрочна памет.
- Нарушена времева перспектива – неспособност за разпределяне на времето, проблеми с отлагане на удовлетворението, импулсивни действия, често повтарящи се грешки.
- Смущения в социалните взаимоотношения – избягване на зрителен контакт, проблеми със сближаването, сприятеляването, тенденция за съперничество, отбранителност, подозрителност.
- Дисрегулация на настроението – в резултат от всички объркани системи и механизми. Характеризира се с ниска толерантност към фрустрация, сълзливост, раздразнителност, чести промени в настроението, нервни сривове, агресия.
- Когнитивна дисфункция – Проблеми със съсредоточаването, способността за възприемане на нова информация, за запаметяване, за изпълнение на различни задачи, слаба краткосрочна памет.
- Нарушена времева перспектива – неспособност за разпределяне на времето, проблеми с отлагане на удовлетворението, импулсивни действия, често повтарящи се грешки.
- Смущения в социалните взаимоотношения – избягване на зрителен контакт, проблеми със сближаването, сприятеляването, тенденция за съперничество, отбранителност, подозрителност.
- Дисрегулация на настроението – в резултат от всички объркани системи и механизми. Характеризира се с ниска толерантност към фрустрация, сълзливост, раздразнителност, чести промени в настроението, нервни сривове, агресия.
До тук добре, а сега какво?
Източници:
- Книгата „Рестарт на детския ум“ от Др Виктория Дънкли, ПАН 2018
- https://www.psychologytoday.com/intl/blog/mental-wealth/201207/electronic-screen-syndrome-unrecognized-disorder
- https://www.psychologytoday.com/us/blog/mental-wealth/201402/gray-matters-too-much-screen-time-damages-the-brain