Как екраните въздействат върху мозъка и тялото на детето?

Екранните устройства имитират видове атаки върху сетивата, които нашият мозък свързва с опасност.

Тъй като мозъкът не прави разлика между действителни и възприети заплахи, той реагира с опит за защита. Нервната ни система и хормоните въздействат на това ни състояние и скачат до състояние на хипервъзбуда и стрес. Това се случва независимо от излъчваното съдържание.

Тъй като мозъкът не прави разлика между действителни и възприети заплахи, той реагира с опит за защита. Нервната ни система и хормоните въздействат на това ни състояние и скачат до състояние на хипервъзбуда и стрес. Това се случва независимо от излъчваното съдържание.

Когато това се случва твърде често или интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват затруднения да се върнат в нормалното си състояние. Това води до хроничен стрес. Хроничен стрес се получава също, когато отделената на физиологично ниво енергия за справяне с тази опасност не бъде освободена (по време на екранни занимания тялото ни стои статично).

Когато това се случва твърде често или интензивно, мозъкът и тялото ни изпитват затруднения да се върнат в нормалното си състояние. Това води до хроничен стрес. Хроничен стрес се получава също, когато отделената на физиологично ниво енергия за справяне с тази опасност не бъде освободена (по време на екранни занимания тялото ни стои статично).

Признаци на хроничен стрес:

  • поведенчески проблеми
  • понижен успех в училище
  • проблеми с общуването
  • чести промени в настроението

*Екраните не са единственият източник на стрес, но задълбочават стресовите състояния.

Признаци на хроничен стрес:

  • поведенчески проблеми
  • понижен успех в училище
  • проблеми с общуването
  • чести промени в настроението

*Екраните не са единственият източник на стрес, но задълбочават стресовите състояния.

та... Как точно екраните предизвикват стрес?

Електрониката въздейства върху децата чрез три основни канала.

*Всяко въздействие с електронен екран може да възбуди нервната система, независимо от съдържанието.

Очите получават информация от обкръжаващата среда под формата на светлина. Чрез зрителните нерви те си „комуникират“ с епифизата, чиято основна задача е да регулира денонощния цикъл сън/бодърстване, секретирайки хормона мелатонин при сигнализация за тъмнина.

Екраните излъчват неестествено ярка светлина. По този начин изпращат до мозъка информация, която не съответства на реалността и десинхронизират биологичния часовник.

Ниските нива на мелатонин се свързват с депресия и възпалителни състояния, както и рак и аутизъм, с отклонения в хормоналните функции, включително и тези на репродуктивните хормони.

Ниските нива на мелатонин се свързват с депресия и възпалителни състояния, както и рак и аутизъм, с отклонения в хормоналните функции, включително и тези на репродуктивните хормони.

Тези промени водят до понижаване качеството на нощния сън, тъй като тялото не може да навлезе във фазите на дълбок сън, колкото е здравословно.

Резултатите са:

  • неправилно функциониране на мозъка
  • напрежение в мускулите
  • умора
  • слаба памет
  • раздразнителност
  • влошено представяне в училище или работа
  • депресия

Тялото отделя повече хормони на стреса, за да ни държи будни, и се завърта един омагьосан кръг.

* Сините нюанси потискат много по-силно производството на мелатонин, но червената светлина и намалената яркост също оказват вредно влияние.

Екраните също така водят до промяна на нормалните движения на очните мускули. Това се отразява на зрителното и вестибуларното развитие, познавателната способност и регулация на настроението.

Неестествената зрителна стимулация въздейства на сетивните възприятия и на вниманието.

Неестествената зрителна стимулация въздейства на сетивните възприятия и на вниманието.

Мозъкът реагира на стимулиращи възприятия (яркост, цвят,  контраст и движение). При естествени стимули това ни помага да оценим дадена заплаха, за да реагираме правилно.

При изкуствено създадени стимули предизвиканите химически, електрически и механични промени повишават нивото на възбудимост и мозъкът остава в състояние на повишена готовност.

При изкуствено създадени стимули предизвиканите химически, електрически и механични промени повишават нивото на възбудимост и мозъкът остава в състояние на повишена готовност.

Видеоигрите целенасочено засягат психологическите потребности, предизвиквайки секреция на „хормоните на щастието“ и подхранвайки нуждата ни от незабавно удовлетворение.

При взаимодействие с екран кръвта се оттегля от червата и репродуктивните органи към крайниците и сърцето. В резултат на това сърдечната честота и кръвното налягане се повишават и се освобождават хормони на стреса.

При взаимодействие с екран кръвта се оттегля от червата и репродуктивните органи към крайниците и сърцето. В резултат на това сърдечната честота и кръвното налягане се повишават и се освобождават хормони на стреса.

Изследвания показват, че всяко занимание с екранно устройство предизвиква леки промени в работата на сърдечносъдовата система, които биха могли да доведат до увреждания.

Потребителят се пристрастява към високите нива на стимулация и възбуда и се нуждае от допълнително стимулиране, за да достигне до това усещане.

Какви могат да бъдат последствията от този хроничен стрес?​

  • Промени в кръвния поток – Кръвта се изпраща към областите на мозъка, свързани с оцеляването. Това се отразява на вземането на решения, организираността, вниманието, контрола над импулсивността, изпълняването на задачи и емоционалната саморегулация.

* Откъсването от електронни устройства пренасочва основния кръвен поток обратно към фронталния лоб и така подхранва здравословното развитие на мозъка.

  • Високите нива на кортизол се свързват със затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, метаболитен синдром, хормонален дисбаланс, а когато са хронични – поразяват нервната, сърдечно съдовата, метаболитната и хормоналните системи
  • Смущения в съня – невъзстановяващия сън води до свръхвъзбудимост, чувство за умора, напрегнатост, раздразнителност, мускулно напрежение.
  • Когнитивна дисфункция – Проблеми със съсредоточаването, способността за възприемане на нова информация, за запаметяване, за изпълнение на различни задачи, слаба краткосрочна памет.
  • Нарушена времева перспектива – неспособност за разпределяне на времето, проблеми с отлагане на удовлетворението, импулсивни действия, често повтарящи се грешки.
  • Смущения в социалните взаимоотношения – избягване на зрителен контакт, проблеми със сближаването, сприятеляването, тенденция за съперничество, отбранителност, подозрителност.
  • Дисрегулация на настроението – в резултат от всички объркани системи и механизми. Характеризира се с ниска толерантност към фрустрация, сълзливост, раздразнителност, чести промени в настроението, нервни сривове, агресия.
  • Когнитивна дисфункция – Проблеми със съсредоточаването, способността за възприемане на нова информация, за запаметяване, за изпълнение на различни задачи, слаба краткосрочна памет.
  • Нарушена времева перспектива – неспособност за разпределяне на времето, проблеми с отлагане на удовлетворението, импулсивни действия, често повтарящи се грешки.
  • Смущения в социалните взаимоотношения – избягване на зрителен контакт, проблеми със сближаването, сприятеляването, тенденция за съперничество, отбранителност, подозрителност.
  • Дисрегулация на настроението – в резултат от всички объркани системи и механизми. Характеризира се с ниска толерантност към фрустрация, сълзливост, раздразнителност, чести промени в настроението, нервни сривове, агресия.

До тук добре, а сега какво?

Източници:

  • Книгата „Рестарт на детския ум“ от Др Виктория Дънкли, ПАН 2018
  • https://www.psychologytoday.com/intl/blog/mental-wealth/201207/electronic-screen-syndrome-unrecognized-disorder
  • https://www.psychologytoday.com/us/blog/mental-wealth/201402/gray-matters-too-much-screen-time-damages-the-brain