Как сами да направим обективна оценка на отношението на децата ни с екраните и някои жокери как да се справим с проблема
Прекалява ли детето ми с екраните? Прекалявам ли аз с ограниченията и забраните? Понякога е много трудно сами да си отговорим на този въпрос. Това е най-вече така, защото всяко семейство има собствено понятие за “нормално” и “достатъчно” или “прекалено”. Във вашия приятелски кръг може повечето семейства да имат строги и категорични ограничения по отношение на технологиите и тогава ви се струва, че либералният ви подход като че ли дава твърде много време за екрани. Или обратното – имате чувството, че чуждите деца постоянно са пред екран, а само за вашето има правила и ограничения. Тогава започвате да се чудите дали не прекалявате с контрола.
Да си дадем реална оценка за това дали детето ни прекалява с екраните или ги използва в разумни граници е важно, за да вземем навременни мерки. Разбира се, може да се окаже, че детето ни не проявява никакви признаци за проблем с екраните или пък има съвсем леки и безобидни залитания. Тогава може да се поздравим за доброто справяне до тук и да продължим в същия дух. Когато децата са в предучилищна възраст, все още е лесно да налагаме здравословните правила. Дори понякога е трудно да повярваме, че може да дойде момент, в който детето ни истински ще страда от зависимост към екраните.
За съжаление статистиката показва, че този момент рано или късно идва за все повече семейства. Особено в комбинация с паралелната тенденция за притежание на все повече устройства с екран от едно семейство. Ние вярваме, че с правилния подход и изграждането на добри навици всяко дете може да има здравословни отношения с технологиите.
Може да се обръщате към тази статия в различните периоди на растеж на вашето дете. Тя е като своеобразен компас, по който да се ориентирате и да помага в придвижването към вашата цел – да имате щастливо и здраво дете.
Изберете възрастовата група на вашето дете
На този етап е най-лесно да си отговорим. Ако бебето ни гледа екрани под каквато и да е форма, значи отговорът е ДА – то гледа прекалено много. Световната здравна организация препоръчва да отложим използването на екрани поне до 2 годишна възраст. А още по-добре и до 3. Подробна информация за тази възрастова група можете да намерите и тук .
Пример за екранно време, което е важно да се научим да избягваме
Гледане на видео от телефон или таблет по време на хранене или преди сън.
Гледане на телевизионно детско предаване с ярки и бързо сменящи се кадри, които детският мозък трудно обработва и които го учат да поема “бърза информация”
Самостоятелно време пред екран – за вашето бебе е от изключителна важност, ако прекарва някакво време пред екран, то това време да бъде под вашето наблюдение и с ваша помощ
Как можем да използваме технологии без да прекаляваме с бебето си?
Можем да слушаме музика от телефона, но без да покзваме видео
Можем да слушаме аудио книга
Можем понякога да провеждаме кратък видео разговор с роднини в далечна държава
Специалистите казват, че в този възрастов период вече можем да въведем кратко екранно време. Тук генералната насока е за интервал от 30 до 60 минути. Можете да прочетете по подробно защо това е така тук.
Сигнали, че нашето дете прекарва твърде много време пред екран
Детето има очакването, че винаги, когато сте на опашка пред лекарския кабинет, в ресторант или в колата, ще получава телефон или таблет.
Нежелание и липса на мотивация за различни дейности от гледане на телевизия/таблет – трудност при включване в съвместни игри с други деца, нежелание за довършване на вече започнати задачи, нежелание за участие в “бавни дейности” като четене на книга и редене на пъзели
Използвате екран, за да успеете да го преоблечете по-бързо за излизане.
Резки и чести промени в настроението. Проява на неприемливо или агресивно поведение.
Силна негативна реакция при премахване на екрана – детето крещи и проявява агресия, за да го получи обратно.
Ефекти върху физическото състояние – болки в главата, дразнене на очите, затлъстяване, забавяне в развитието на фината и грубата моторика, говора и обогатяване на речниковия запас.
Как можем да противодействаме?
Можем да премахнем екраните от и да не ги вкарваме в детската стая.
Можем да балансираме екранното време с достатъчно време за физически дейности.
Можем да избягваме да използваме екраните като средство за успокояване, за да не създадем нездравословно отношение към тях.
Тук препоръките са за до два часа на ден, включително за училищни задачи и проекти. От все по-голяма важност стават семейните правила, създадената среда у дома и личния пример на родителите и по-големите деца в семейството. Всеки от сигналите за проблем в предучилищна възраст важи и за тази, като ще добавим още няколко. Много е важно да имаме предвид, че характерно за този период на растеж е склонността на детето да проверява и тества нашите граници.
Сигнали, че нашето дете прекарва твърде много време пред екран
Нереална преценка на времето – детето има чувството, че е гледало едва 10 минути, макар че е от два часа пред екрана.
Налага се много пъти да му се повтори, че е време за изключване на телевизора, влиза в спорове и караници в този момент макар да знае правилата.
Депресиране при липса на екран – детето изпитва силни негативни емоции, когато не получи екранно време.Рязка смяна в настроението или нервен срив при наглед незначителни случки
Нужда от екран, за да заспи вечер.
Детето си позволява само да бръкне в чанта или шкаф, за да вземе телефон/таблет без да попита.
Когато му бъде взет един екран, то отива и използва само без разрешение друга медия (например изключвате телевизора, а то отива в другата стая с таблета).
Как можем да противодействаме?
Можем да напишем заедно семейни правила, които да важат за всички у дома. Така детето ще се чувства равно в този аспект с вас, а не ощетено.
Можем да му осигурим достатъчно офлайн дейности, които да “отнемат” от времето за гледане на телевизия
Можем да опитаме да включим детето в домакински дейности и готвене, защото децата обичат да усещат, че допринасят и са полезни.
Това е най-трудоемкият момент по отношение на екраните. Етапът, в който ни се налага да употребяваме най-много усилия и влизаме в най-много сблъсъци и то особено ако до този момент не сме налагали системно правила и ограничения. Но дори и в този случай, нашето дете ще прехвърли голяма част от общуването си онлайн. Нашата цел като родители е да осигурим на детето си баланс между сън, време за учене, време за социализация, време за двигателна активност и екранно време. Понеже в този период имаме най-висок риск от проблеми и пристрастяване, тук разделяме сигналите на сигнали за умерени или типични проблеми и на такива за тежки проблеми.
Сигнали за типични проблеми
- Детето е толкова “потопено” в това, което гледа, че не отговаря, когато му казвате или питате нещо. Най-дългият отговор, който получавате е сумтене.
- Детето има няколко екрана пред себе си – отговаря на съобщение на телефона, докато гледа клип в Youtube на лаптопа, а по телевизора върви сериал за фон.
- Изпитва тревога, когато телефонът му не е в него или в полезрението му.
- Детето има притеснение, че не може да има гости без да им пусне телвизия или без да използват компютър, защото тогава няма да изглежда достатъчно “готино”.
- Непрекъснато получава нотификации за съобщения, които прекъсват храненето, ученето, общуването със семейството.
- Детето гледа тайно през нощта екран.
Сигнали за тежки проблеми
- Детето изпитва силен гняв, свързан с наложените правила за използването на технологии. Използва изрази като “Съсипваш ми живота”, когато му ограничите екранното време. Отрича или изопачава потребността си да бъде онлайн.
- Детето е склонно дори да прояви агресия (например да ви изблъска от пътя си на излизане от стаята), за да покаже колко е ядосано от ограниченията.
- Убедило ви е да използва екрани в стаята си и често ги използва след полунощ.
- Нарушава всички правила, които сте определили без никакво притеснение
- Цялото си свободно време прекарва извън дома или затворено в стаята си, без никакво общуване със семейството.
- Почти цялото му общуване с връстници е онлайн. Твърди, че “всички са в интернет”
Имате съмнения или сте потвърдили, че детето участва в хазартни игри или изпраща и получава снимки и съобщения със сексуален подтекст.
Как можем да противодействаме?
Дори ако нашият тийнейджър проявява най-трудните от изброените поведения, има как да помогнем. Най-добре е да изберем поне един или два метода за регулиране на технологиите, за които сме сигурни, че можем стриктно и методично да поддържаме. Например може като начало да изберем да направим детската стая зона свободна от екрани и чак когато това правило трайно се установи и всички свикнат с него, да се добави ново такова. Друг пример е първоначално да изясним какви са ежедневните задачи на младежа, след които се “отключва” употребата на екран, а след като той свикне с това, да се наложат и по сериозни ограничения на времето за гледане.
Най-добрата практика е насърчаване на ангажиращи алтернативи на времето пред екрана, като например физически упражнения, четене, настолни игри или прекарване на време с приятели и семейство
Поговорете със спокоен тон за здравословните последици от продължителното използване на екран. Уверете се, че младежът е наясно как начинът ни на живот се отразявана нашето тяло. Сподолете примери за хора, които имат висок диоптър, проблеми с теглото или двигателни проблеми в следствие на застояване. Обърнете внимание на детето, че то може да избере как да живее живота си и как да се грижи за тялото си, а гледането дълго време на екран е един от тези избори.
Заключение
Прекомерното време пред екрана е свързано с по-висок риск от депресия, тревожност и самота, особено при младите хора, поради намален сън, социална изолация и въздействие върху вниманието и когнитивното развитие. Прекомерната употреба на екрани може да наруши съня, да претовари сетивата и да създаде цикъл на бездействие и лоша концентрация. За да се смекчат тези ефекти, е важно да се определят здравословни ограничения за времето пред екрана, да се гарантира, че екраните не пречат на съня и физическата активност, и да се участва във взаимодействия лице в лице и други обогатяващи дейности.
Източници:
- Calmer Easier Happier Screen Time: For parents of toddlers to teens: A guide to getting back in charge of technology, by Noel Janis-Norton
- Screen Time and Children.
- Parental Control, Nurturance, Self-Efficacy, and Screen Viewing among 5- to 6-Year-Old Children: A Cross-Sectional Mediation Analysis To Inform Potential Behavior Change Strategies – PMC