Защо и как се пристрастяваме към социалните мрежи?
Нашата нужда от свързаност
В предния материал обсъдихме как деца, които се чувстват по-изолирани от връстниците си и по-самотни като цяло, са по-привлечени към социалните мрежи. Тук ще си говорим за това защо и как в някои случаи се пристрастяваме към тях.
Какъв е бизнес моделът на приложенията, които използваме?
По-голямата част от нас използваме социалните мрежи напълно безплатно. Приложенията генерират приходи, които достигат милиарди долари всяка година. Как се случва това, щом ние ги използваме без такса?
Чрез РЕКЛАМИ. Рекламодателите, различни бизнеси, плащат на социалните мрежи, за да може ние да виждаме техните реклами.
За да могат да показват повече реклами и съответно да печелят повече приходи, създателите на приложения имат нужда от повече потребители, които прекарат голяма част от времето си в тях. Имат нужда от нашето внимание.
Бизнес моделът на тези приложения е една голяма битка за нашето внимание. Приложенията и алгоритмите, с които работят, замислят стратегии, с които да могат да го задържат за по-дълго време. Анализират всяко едно наше действие – колко време отделяме на различни профили, видове съдържание и кое ни кара да напуснем приложението. Самообучават се как да направят преживяването все по-приятно за всеки един от нас и да предвиждат все по-добре нашите действия, за да могат да спечелят повече от нашето внимание.
“Ако нещо онлайн изглежда безплатно, то цената е нашето време и внимание.”
Др Дейвид Грийнфийлд
Един от тези начини е като посрещат нуждата ни да се чувстваме свързани и харесвани – чрез нарастващия брой приятели/последователи, харесвания, положителни коментари и т.н. В реалния живот трудно бихме могли да задоволим тази ни необходимост с подобни метрики. В социалните мрежи можем да имаме стотици приятели, хиляди последователи и безброй сигнали, че изглеждаме добре и хората ни подражават, докато в реалния живот сме ограничени откъм броя хора, с които бихме могли да контактуваме или от които да получим обратна връзка, че сме харесвани.
Какво е ДОПАМИН?
Допамин е невротрансмитер, част от системата за възнаграждение на мозъка и е отговорен за чувството на удовлетворение, наслада и за мотивацията. Когато споделяме своя снимка в социалните мрежи, сме възнаградени чрез положителни реакции. Всеки положителен отговор повишава нивото на допамин в малка степен. Колкото повече положителни отговори, толкова по-удовлетворяващо е преживяването. Чувстваме се добре в тези моменти и комбинацията с непредсказуемостта ни кара да се връщаме отново и отново. Този процес се нарича цикъл на социално валидиране, където има повторяемост на изразяване (публикуване), последвано от отговори (харесвания, следвания)…
Всъщност самата мисъл да снимаме нещо интересно и да го споделим с последователите ни ще предизвика отделянето на малко допамин, което да ни мотивира да завършим процеса.
Мозъкът ни бързо свиква с високите нива на допамин и започва да си ги търси. Проблемът е, че когато затворим приложението и се обърнем към реалността, започваме да се оглеждаме за нещо също толкова възнаграждаващо. Често виждаме, че то не съществува или ни е по-трудно да го посрещнем в същата степен, както през екрана. Обратната връзка, която получаваме, е доста по-малко удовлетворителна, а понякога липсва или е негативна – чувстваме се отхвърлени, самочувствието ни е ниско, а намирането и задържането на приятели ни се струва като мисията невъзможна.
В тези моменти естественото ни желание е да се върнем към приложенията и да прекарваме повече и повече време там.
Естествено се пристрастяваме
Важно е да отбележим, че пристрастяването не се случва към технологиите или социалните мрежи, а към високите нива на допамин.
Не всички потребители се пристрастяват, а и има различни нива на тежест. В най-ниското ниво, отделяме твърде много време за това, което бихте могли да използвате по по-добър начин. В най-крайното – животът е силно засегнат и ограничен от използването на екрана.
Допамин се отделя, когато правим всякакви приятни неща – храним се, пием, спим, тренираме, слушаме музика и т.н. Той се отделя също, когато някои хора пушат цигари, пият алкохол или играят хазартни игри – има силно пристрастяващ ефект.
Високите нива на допамин ни карат да се чувстваме добре. При ниски нива на допамин човек изпитва биологичен дефицит под формата на психологически симптоми като скука, тревожност, раздразнителност, липса на мотивация или дори депресия. Всички тези чувства са неприятни за нас и ние целим да избягаме от тях, намирайки удоволствие в екрана.
Известията от различни приложения са основен инструмент за създаване на пристрастяващи навици. Всеки път, когато получаваме известие, мозъкът ни регистрира задействащ сигнал, че най-вероятно в телефона ни очаква нещо приятно и това очакване е понякога по-възнаграждаващо от самото съдържание.
Децата и юношите са по-податливи към пристрастяване, защото центровете за удоволствие и възнаграждение (в лимбичната система) започват да се задействат силно, преди мозъчните механизми, които да буферират това желание за удоволствие, да са напълно оформени. Все едно да натискаме педала на газта, но без комплект за спирачки. Желанието за удоволствие надвишава капацитета за самоконтрол и имаме идеална среда за развитие на зависимост.
Какво като родители можем да направим?
Важно е да споменем, че не всяка употреба на социални мрежи е вредна и не всеки се пристрастява към тях.
- Можем да говорим с детето за необходимостта да си поставяме граници на времето, което прекарваме в платформите. Ако ние не го направим, те ще успяват да ни задържат в тях повече, отколкото е здравословно за нас.
- Можем да му споделим нашите лични граници – колко време сме решили да прекарваме във всяко приложение, по кое време на деня и дали използваме приложения за лимит, които да ни напомнят за намерението ни.
- Важно е по какъв начин ги използваме. СМ са полезни, когато ги използваме като помощно средство в общуването, но не и когато се превръщат в единствено средство за комуникация.
- Можем да подкрепяме детето в опитите му да общува с връстници и да му предоставим колкото можем повече възможности за комуникация в реалността.
- Можем да ограничим известията на приложенията на минимум като оставим само тези, които са ни наистина полезни.
- Една от причините да влизаме толкова често в различни приложения, е защото е лесно – получаваме напомнящ сигнал и посягаме към устройството. Това се е превърнало в механичен процес, навик, който дори не обмисляме. Нещо, което можем да направим, е да създадем някакво затруднение между напомнящия стимул и действието. Например парола за отключване или физическо разстояние/бариера между нас и телефона, когато сме концентрирани върху друга задача. Ако изберем “трудност” под формата на App limit/ограничение на времето ни в приложението. Да, ние можем да преодолеем лесно тази бариера, но вече имаме някакъв тригер, който ни напомня да спрем и да помислим.
- Каним ви да гледате филма “Социална дилема” заедно със семейството си и да проведете дискусия. Попитайте детето за неговата гледна точка и го изслушайте с интерес.
- Проверете следващата дата на нашето събитие „Тийнейджъри и екрани – има ли надежда?„
Важно е да не забравяме, че Интернет не е лош. Просто всичко в него е създадено да задържи вниманието ни за по-дълго време. Важно е да имаме ясни цели и ценности и да живеем според тях, използвайки приложенията като помощно средство.
Източници:
- “The Social Dilemma” documentary movie
- Книгата “Преодоляване на зависимостта от Интернет”, др Дейвид Грийнфийлд, Издателство “АлексСофт”
- Книгата “Внимание. Как концентрацията управлява живота ни.”, Нир Еял, Издателство “Ракета”