МЕТОДЪТ "НИКОГА НЕ КАЗВАЙ ДВА ПЪТИ"
Чрез който можем да намалим напрежението у дома и времето на детето пред екрана
Всеки родител мечтае за спокойно ежедневие и дете, което с готовност откликва на молбите ни. В реалността обаче често попадаме в капана на постоянно повтаряне, умоляване и дори повишаване на тон. А когато става въпрос за времето пред екрана – една от най-честите причини за напрежение у дома – тези моменти могат да прераснат в истински сблъсъци.
Методът „Никога не питай два пъти“ е лесен за прилагане подход, който учи детето да съдейства още от първия път, когато му дадем указание. Без викове, без конфликти, без излишни нерви, а с уважение към детето. Постепенно сътрудничеството се превръща в навик, а напрежението вкъщи намалява. Най-хубавото е, че така и времето пред екрана става не толкова награда, колкото просто част от един балансиран и спокоен ден.
Защо навикът на сътрудничество е важен?
Има някои деца, които са “естествено послушни” и са много по-склонни да сътрудничат, дори и това да не е нещото, което искат в конкретния момент. Те обаче със сигурност са малцинство и за повечете деца, сътрудничеството е навик, на който трябва да ги научим и да тренираме. Изграждането на този навик помага на детето да се чувства уверено, самостоятелно и способно. А когато то усеща, че успява, се намалява и нуждата да търси утеха и разсейване в екраните.
По този начин стресът у дома намалява, а родителите и децата прекарват повече качествено време заедно.
Важно: Никога не давайте на детето си инструкция за задача, докато то се наслаждава на екранното време. Децата се потапят, когато се взират в екрана и може дори да не осъзнават, че някой говори с тях. Затова, за да се подготвите за успех, всички екранни дейности трябва да се случват само след като сте получили сътрудничество и детето е изпълнило всичко, което сте поискали от него.
Стъпки на метода "Никога не питай два пъти"
Приближете се до детето. Оставете това, което правите, застанете до него и осъществете зрителен контакт – По този начин му показвате, че говорите сериозно, давате му цялото си внимание, а така е много по-вероятно да получите и неговото внимание в замяна.
Изчакайте детето да спре заниманието си и да ви погледне – Дайте му време да се откъсне мислено от играта или друго занимание. Това е ключово, за да ви чуе и разбере. С тази и предходната стъпка показваме на детето уважението си към него, както и към времето и заниманията му.
Дайте указанието – ясно, просто и само веднъж – Кажете какво очаквате с ясен, спокоен тон. Не повтаряйте. Повторенията учат детето, че може да отложи сътрудничеството си, може би дори до момента, в който започнете да се изнервяте. В тази стъпка дайте на детето 5 минутно обратно броене, в което детето да довърши дейността, която прави с удоволствие, и да привключи към изпълнението на това, което вие искате да направи. Ключът е да останете с него през тези последни пет минути и да проявите интерес към това, което то прави, като междувременно му говорите за това, което предстои да се случи след тези 5 минути.
Повечето деца са готови да сътрудничат още след тази стъпка. Ако се случи така и при вас, не пропускайте да покажете своята признателност с описателна похвала.
Но в случай, че детето все още не е подходило към изпълнение на дадената от вас задача, продължете към:
Помолете детето да повтори указанията, които сте му дали със свои думи – Така и вие и детето ще сте сигурни, че то е разбрало задачата си. Повтарянето превръща думите в ангажимент и е много по-вероятно детето да пристъпи към изпълнението на задачата, след като чуе себе си да изрича какво трябва да направи.
В повечето случай стъпките до тук са достатъчни да се постигне съдействие от страна на детето и тук отново е важно ако това се случи, да не пропускате да го похвалите! Ако все още и това не е достатъчно, може да подходите към следващата стъпка:
Стойте и чакайте – Бъдете до детето, без да натискате. Вашето присъствие придава авторитет и показва, че сте сериозни и стоите зад това, което сте казали. На този етап детето вероятно ще се изправи и ще започне да прави това, което сте му казали. Дори ако се чувствате ядосани, че е трябвало да изчакате, хвалете го за това, че вече сътрудничи.
Aко все още не е започнало:
Докато стоите и чакате, не спирайте да хвалите всяка крачка в правилната посока – Положителното насърчаване работи най-добре и е изключително важно. То изпраща послание на детето, че все още го харесвате и че сте уверени, че то ще сътрудничи. Дори да е направило само първата крачка – похвалете това. А в моментите, в които детето показва недоволство, изпълнявайки задачата, е важно, да валидираме това недоволство. Така му показваме, че се интересуваме и зачитаме неговите емоции, а това помага на детето се чувства разбрано. Например: „Виждам, че си ядосан, че започваш да събираш играчките си – справяш се чудесно!“
Постепенно детето ще свикне да откликва от първия път. Ще усетите как напрежението у дома намалява, а времето пред екраните става просто част от деня, без да е причина за конфликти.
Знаем, че промяната не става за ден. Ще има моменти, когато ще ви е трудно. Но всяко малко усилие е инвестиция в по-спокойно ежедневие и по-здрава връзка с детето ви.
Може би се питате:
Какво да правя, ако детето не съдейства след Стъпка 3 или 4?
Останете спокойни и последователни. Обикновено случаите, в които децата негодуват и се съпротивляват да кооперират, причината е, че родителят е изнервен, ядосан и критикуващ. Ако усещате, че настроението на детето не е подходящо за сътрудничество, отделете няколко минути, за да го накарате да се чувства по-склонно да сътрудничи. Уверете се, че имате време да преминете през всички шест стъпки, ако се наложи. С времето детето ви ще види, че вие наистина следвате това, което сте казали, докато то не започне да сътрудничи, и ще започне да сътрудничи все по-бързо – повечето пъти! В началото използването на метода „Не питай два пъти“ може да доведе, до това детето да закъснее за училище или да нямате време да приготвите вечеря или да отложите някакво задължение. Всички тези ситуации никак не са приятни, но те са много по-малко важни в дългосрочен план, отколкото да помогнете на детето си да изгради навика за сътрудничество.
Какво да правя, ако детето ми избяга от стаята, след като му казах да направи нещо, което не иска да направи?
Ако детето излезе ядосано от стаята, не го следвайте, така бихте му позволили то да “води играта”. Изчакайте го да се върне при вас, (то все някога ще го направи и обикновено това се случва скоро), и му напомнете, че с радост ще откликнете на неговите нужди, когато то изпълни задачата, която сте му дали.
Винаги ли работи методът?
Да, ако го прилагате последователно. Не се отказвайте. Децата усещат, когато ние сме сериозни и настоятелни и в повечето случаи искат да кооперират на родителите си, стига да срещнат в тях уважение и спокойствие. Методът „Не питай два пъти“ трябва да се използва само когато сте сигурни, че детето ви знае какво трябва да направи. Ако искате детето да направи нещо, което не може да направи или смята, че не може да направи, то ще има нужда от вашата помощ. Този подход е предназначен за проблеми със сътрудничеството, а не за липса на умения.
Как да хваля, когато детето не съдейства напълно?
Това е може би най-трудната стъпка за родителя, тъй като дискриптивното хвалене и то без да има особена причина за хвалене, никак не е нещо, с което сме свикнали. Особено в началото е истинско предизвикателство, докато се закодира като естествен подход. В тези ситуации хвалете всяка малка крачка – дори само това, че е станало от стола. Пример: „Харесва ми, че се подготви да започнеш.“ Когато няма дори и начални крачки към изпълнение на задачата, може да похвалите липсата на лошо поведение или дори да похвалите вече минало добро поведение. Пример: “Вчера направи всичко, което ти казах, без да се съпротивляваш”; “Въпреки, че не искаш да си измиеш ръцете, не показваш недоволството си с грубо поведение”
Какво, ако детето вече знае какво трябва да направи?
Вместо да давате указание, попитайте: „Какво трябва да направиш сега?“. Ако каже, че не знае, помолете го да направи предположение. Това допълнително насърчава самостоятелността у детето.
Източник: “Calmer, easier, happier screen time”, Noel Janis-Norton, 2016
Превод: Камелия Димова-Атанасова