Мария. Тя е на 15 години. Върви по малка пътечка, с ръце в джобовете и се оглежда за своя татко, който идва да я посети на летния лагер.
И една подробност. В джобовете на Мария има много неща и липсват доста такива, но важно е едно – тя няма в себе си телефон, защото по една или друга причина родителите й са избрали за нея летен лагер с ограничен достъп до технологии.
С усмивка на ушите тя среща неговия поглед, затичва се, прегръща го и двамата отиват на вечеря с желанието да прекарат време заедно.
Докато се хранят заедно обаче, тя усеща, че нещо не върви както трябва. Не защото нямат взаимно желание да общуват. Не защото няма за какво да си говорят. А защото баща й несъзнателно и многократно избира да прекъсне разговора, за да се свърже със своя телефон.
“Ние водихме разговор, а аз не знаех отговора на нещо, например режисьора на филм, който бяхме гледали. Той автоматично посягаше към телефона, за да провери, а аз му казах, “Татко, спри да Гугълваш. Аз искам да говоря с теб. Не ме интересува кой е правилният отговор, просто искам да говоря с теб”.
Мария иска пълното внимание на баща си и фактът, че той често се разсейва от телефона, я разстройва.
Мария е напълно реално дете* и не е единствена.
И да, технологиите предлагат изобилие от улеснения и възможности, но нищо не може да замести живата комуникация с тези, които обичаме.
Какъв е всъщност проблемът?
Голяма част от родителите сме съгласни с това, че екранното време на децата трябва да се държи в здравословни граници, но забравяме, че малките по-често копират нашето поведение, вместо да слушат нашите думи.
И няма как да искаме те да използват технологиите здравословно и в добър баланс, ако ние не им дадем пример за това.
Знам, че повечето родители работим пред екран и се грижим за децата през това време. Но има начин да постигнем добър баланс.
И това е като отделим време и място без технологии, в което да покажем на децата, че семейството е наш приоритет и че нашето внимание е само за тях.
“Но аз мисля, че историята на Мария е по-скоро инцидентен случай…”
Всъщност проучване установява, че 32% от децата се чувстват пренебрегнати и маловажни, когато техните родители използват телефоните си в свободното си време със семейството, а 54% споделят, че родителите им прекарват твърде много време пред екрана.
Хубавата новина е обаче, че изключването на технологиите дори за кратка част от деня и фокусирането върху семейството ще помогне за постигането на добър баланс. Времето за вечеря е идеална възможност за това.
“Но аз не мога постоянно да измислям интересни офлайн занимания”
Окей, недей. Родителите често си мислим, че офлайн времето с децата изисква много усилия и подготовка. Да, добре е да бъде планирано нещо забавно (тук сме събрали много готини идеи), особено ако рядко се случва да сме далеч от екраните.
Но искам да те насърча с нещо, което чух наскоро и, ако се замислим, ще признаем, че в днешно време и точно така.
Да покажеш любов към децата изисква 2% усилие и 98% да си свалиш телефона.
(Колин Карчнър)
Говоря за една малка крачка, която може да доведе до голяма промяна.
Децата не искат много. Те искат нас. Нашето пълно и ангажирано към тях внимание. Да ги изслушаме и да им покажем, че са важни.
Затова те насърчаваме:
Включи се в нашето предизвикателство и отдели всяка събота вечер за семейна #вечербезекрани.
Промяната е напълно възможна и е дори много хубава. Изключването на екраните по време на вечеря може да ти придаде онази свежест и чувство на близост със семейството, за които всъщност всички копнеем. А аз съм убедена, че истински ще ти хареса.
*Мария е съвсем реално момиче, но съществуващо под друго име. Нейната история, заедно с тези на стотици други деца,които се чувстват пренебрегнати от родителите си, са разказани от Шери Търкъл в книгата й Reclaiming Conversation: The power of talk in a digital age
