Влияние на екраните върху концентрацията - Offline Kids

В днешния забързан свят много родители използват екрани, за да забавляват или разсейват малките деца, докато те се опитват да се справят с ежедневните си задачи. Това работи. Екраните привличат вниманието на децата по начин, по който почти нищо друго не прави, позволявайки на родителите да си вземат дъх или да свършат нещо спешно необезпокоявани. Но какво е въздействието на екраните върху детския мозък и на колко време пред екрана трябва да бъде изложен?

Учените, изучаващи въздействието на екраните, все още нямат всички отговори, но това, което знаят, ще помогне на родителите да разберат колко е съществена връзката между времето прекарано пред екрани и нивото на социалните и когнитивните си умения и колко е важно да се осигуряват преживявания без екрани.

Какво са вниманието и концентрацията?

Вниманието е умствен процес на избиране и фокусиране върху определени стимули, като игнорираме други, които не са релевантни. То е способността на ума да се съсредоточи върху определен обект, задача или мисъл, като същевременно игнорира или отхвърля други въздействия. Вниманието е от съществено значение за изпълнението на ежедневните задачи, ученето и обработката на информация.

Вниманието може да бъде разделено на два основни вида:

Волевото внимание е съзнателно насочено върху определен обект или задача. Това изисква усилия и волева концентрация. Например, когато четем книга или решаваме математическа задача, използваме волево внимание.
Неволевото внимание е предизвикано от външни стимули. То се случва без наше съзнателно усилие. Например, ако чуем силен шум, автоматично обръщаме внимание към него, без да сме го планирали.

За да растат успешни и щастливи децата, те имат нужда да развиват своята концентрация и волево внимание. А това се случва още в самото начало на живота им. Проучванията на детския мозък показват, че най- активният период на развитие и растеж са първите три години от живота ни. Бебето не само развива умението да се концентрира , но и десетки други важни способности – да разчита лицата и емоциите на хората, да проявява емпатия, да запаметява, да възприема информация чрез всичките си сетива (докосване, обоняние, слух, зрение). Едва ли е изненада за някого, че доказано най-ефективен начин да развие тези умения е играта с възрастен и други деца.

Патриша Кул е една от водещите световни учени в областта на мозъка и провежда експерименти с повече от 4000 бебета всяка година. „Това, което открихме, е, че малките бебета, под една година, не се учат от машина“, казва тя, посочвайки няколко сканирания на мозъка на компютър. „Дори ако им покажете завладяващи видеоклипове, разликата в обучението е изключително голяма. Получавате гениално учене от жив човек и не получавате никакво учене от машина.“

Екраните и концентрацията

Какво се случва все пак, когато бебета и деца прекарват време пред телевизор или други електронни устройства?

Според д-р Хоровиц-Краус от Изреалския Технологичен Институт, проведените до момента изследвания изглежда подкрепят заключенията, че

Времето пред екрана е свързано с по-малко стимулиране на изпълнителните функции и по-малко използване на въображението
Четенето от екран може да е по-малко ефективно, отколкото от печат, тъй като стимулира различни мозъчни региони
Дори това, че смартфонът ви е в полезрението, може да окаже влияние върху когнитивните ви функции

Сега ще обясним това с по-прости думи. Научили сме от десетилетия проучвания, че твърде малкото стимули в ранна детска възраст влияят негативно на развитието на мозъка. Твърде малко стимули би значело да не пеем и да не пускаме музика на детето си или дори да не му говорим, да не го прегръщаме и докосваме достатъчно или да не му показваме околния свят и интересни образи. Така сетивата биват ощетени. Но какво се случва, когато стимулите са твърде много? Или когато даваме грешните стимули? Това е важен въпрос, защото всяка една част от живота на нашите деца е обвързана с технологиите по безпрецедентен начин.

Според американско проучване, средностатистическото петгодишно дете гледа телевизия около 4,5 часа на ден. Това са 40% от будното му време. Според Хипотезата за свръхстимулацията на д-р Димитри Христакис (педиатър) такова продължително излагане на “бърза информация” по време на критичния за развитието на мозъка период би научило ума да очаква постоянно тази скорост и това би довело до невнимание в по-късен етап. Малкото дете, израстнало с този вид свръхстимулация, често пъти се чувства некомфортно в нормалното “бавно” темпо на реалния живот, където се изисква внимание и търпение.

За да се развива и расте мозъкът, той се нуждае от основни стимули от външния свят. По-важното е, че му е необходимо време, за да обработи тези стимули. Докато четенето на книжки с приказки на глас дава на децата време да обработват думи, образи и гласове, постоянното поглъщане на изображения и съобщения от екрана влияе върху продължителността на вниманието и фокуса им.

Ние очакваме от мозъка на едно седемгодишно дете да действа с пълния капацитет на изпълнителните си функции. Същевременно, в забързаното си ежедневие ние го лишаваме от така важните за него “бавни стимули” и така неволно създаваме спънки по пътя му към успеха. Според изследването на Христакис колкото повече телевизия е гледало едно дете до тригодишна възраст, толкова по-голям е шансът да има проблеми с концентрацията в училищна възраст. Той изчислява, че всеки час телевизия има потенциала да отнеме на нашето дете 10% от концентрацията в дългосрочен план. Или с други думи: дете, което е гледало всеки ден по два часа на ден телевизия до навършване на седем годишна възраст, има 20% по-голям шанс за проблеми с концентрацията в сравнение с дете, което не е гледало никаква телевизия.

Негативни последици от проблеми с концентрацията

Как можем да разпознаем, че нашето дете има нужда от помощ, за да подобри своята концентрация? За най-малките това може да се изразява в нарушения в съня и храненето, трудно изразяване на емоциите и често изпадане във фрустрация. За деца в училищна възраст е добре да наблюдаваме отново за нарушения в съня, но също и за повишена тревожност, резки промени в настроението, трудно задържане на вниманието по време на учебните часове или при четене и и разговори у дома, липса на заинтересованост към учебния материал или към доскорошни хобита, нежелание да бъде завършвана вече започната дейност.

Добрата новина е, че можем да противодействаме на тези процеси.

Съвети за бебета и деца в предучилищна възраст

Д-р Христакис открива в своето проучване на екраните и детския мозък, че деца, които са гледали често телевизия биха могли да компенсират негативния ефект и най-добрият начин за това е да предлагаме подходящи когнитивни (умствени) стимули.

Ето някои конкретни идеи:

Физически дейности
Това е може би фактор номер едно за добро умствено развитие. Редовното движение допринася за здравето и растежа за децата. А също и за справяне с “големи” емоции. За най-малките това може да е игра на детската площадка или групова гимастика, йога с мама или весела игра с кучето в парка.
Интерактивно четене на приказки
Четете заедно, опитайте се да си преправяте гласовете, да обсъждате поведението или външния вид на героите. Това ще подпомогне способностите на вашето дете да водят диалог, критичното им мислене, социалните умения и ще подсили връзката ви.
Посещения в музеи
Дори и за най-малките има интересни опции – Природо-научни музеи, къщи-музеи на бита на хората, Зоокътове и Зоологически градини.
Куклен театър и концерти за деца
Те имат доказано по-добър ефект, когато ги гледаме на живо, отколкото на екран.
Планирайте заедно интересни разходки, които детето да очаква с нетърпение.
Когато нямаме време за дълъг излет в планината, можем да го заменим с разходка до кварталната библиотека или проучвателна разходка, за да открием нова площадка в квартала, на която не сме играли до сега.
Избягвайте време пред електронните устройства без надзор
Ако все пак предлагате телевизия или таблет, добре е детето ви да има възможност да обсъди с вас това, което вижда. Това е съществено не само от гледна точка на разбиране и учене, а и често пъти от гледна точка на безопасност. Избирайте заедно това, което ще бъде гледано, като насочвате детето към съдържание с по-малко свръхстимули, и съдържание, където образите се доближават повече до реалното темпо на заобикалящия ни свят.

Съвети за деца в училищна възраст

По-големите деца имат по-различни нужди, но те определно могат да се възползват от идеите по-горе. А също и от:

Да осигурим добра среда
Детето в училищна възраст и тийнеджърът имат нужда от спокоен кът за учене, където разсейването да е сведено до минимум. Най-добре би било всичко необходимо за дейността (моливи, линии, калкулатор, учебници) да им е на една ръка разстояние, за да не стават да търсят нещо по средата на дадена задача.
Приоритизиране на съня и храненето
Често пъти след като сме били толкова стриктни с графика и захранването на малкото дете, забравяме, че и голямото има нужда от съответната за възрастта рутина и здравословна диета.
Mindfulness или осъзнатост
Можем заедно да упражняваме лесни дихателни техники за успокоение и концентрация, да назоваваме чувствата си, да изпробваме кратки медитативни практики
Без телефони и телевизия един час преди лягане
Най-често семейството гледа телевизия вечер. Това понякога се случва, за да може мама да измие чиниите след вечеря на спокойствие. Друг път се случва, за да могат мама и татко да проведат важен разговор необезпокоявани. Поставете си за цел това да се случва с дълъг интервал преди самото заспиване.
Готвене

То изисква предварителна подготовка, изготвяне на списък, планиране на стъпките и правилното им изпълнение. Отличен урок по концентрация!

Стъпка по стъпка
Учениците често се демотивират от дълги и времеемки задачи. Заедно разделете задачата на по-малки стъпки и си поставете ясни времеви граници. Така не само ще отметнете домашната работа, но и ще дадете на детето си урок по планиране.

Заключение

Децата, включително децата в предучилищна възраст, са широко изложени на екрани в ежедневието си. Проучвания, проведени през последните пет години, показват, че в развитите страни всяко домакинство притежава средно седем устройства с екран. Мобилността на цифровите медии прави тяхното присъствие повсеместно. Клиничните проучвания по темата са категорични, че има връзка между екранното време и затрудненията на децата да се концентрират и насочват вниманието си. Ние можем да противодействаме на негативните ефекти с малки и постепенни промени в ежедневието си. Нашите деца заслужават това, за да растат щастливи, здрави и успешни.

Полезни материали:

Проучване на тема “Влиянието на излагането на екрани върху способността за внимание при малките деца: Систематичен преглед”: https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S088789942300005X#:~:text=Five%20cross%2Dsectional%20studies%20were,suggested%20the%20relationship%20is%20bidirectional.
Документален филм за развитието на детския мозък: https://www.youtube.com/watch?v=Rw_aVnlp0JY
Кратка статия с най-важните открития от документалния филм: https://www.unicef.org/parenting/child-development/babies-screen-time
Статия от специалисти и учени на тема “Вниманието, медиите и децата” https://www.childrenandscreens.org/learn-explore/research/attention-media-use-and-children/
Видео на тема “Медиите и децата”: https://www.youtube.com/watch?v=BoT7qH_uVNo
Проучаване на Д. Христакис на тема “Ранно гледане на телевизия и последващи проблеми с вниманието при децата”: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15060216/
Текст от проведен уебинар на тема “Склонност към разсейване: употреба на медии, внимание и познание” https://www.childrenandscreens.org/learn-explore/research/driven-to-distraction-media-use-attention-and-cognition/