Защо съдържанието е толкова важно?

Анди Мелцоф провежда изследвания в желанието си да разкрие до каква степен новородените имат вродено умение да учат и колко са чувствителни по отношение на външните въздействия в процеса на учене. Той конструира дървена кутия с оранжев капак, който светва при докосване.

Мелцоф показал на 12 бебета напълно неочакван начин да използват този нов за тях предмет – допирал челото си до капака. Малките гледали с удивление как кутията светвала, но били извеждани от стаята преди да получат шанса да я докоснат.

Една седмица по-късно кърмачетата били отново в същата стая. Този път ученият просто им давал кутията. Повечето бебета, станали свидетели на неговата демонстрация 7 дни по-рано, незабавно повторили дойствието – допирали своите чела до капака на кутията и тя светвала. Те помнели!

Още 24 бебета получили възможността да докоснат кутията, но на нито едно от тях не му хрумнало да го направи с челото си.

Умението да повторим нещо, което сме наблюдавали, се нарича отложена имитация и се развива с времето. На година и половина едно дете може да имитира дадена случка четири месеца след като я е видяло. Колко ли могат да запомнят децата, които прекарват часове пред екрана?

Каним ви внимателно да подбирате на какво позволявате децата ви да бъдат свидетели – не всяко предаване, което се рекламира като подходящо за деца, е наистина такова. Избирайте съдържание, което отговаря на възрастта на детето и моралните ценности на семейството.

Линк към изследването: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4137879/

Източник: Джон Медина, „Правилата на бебешкия мозък“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *