Екипът на Офлайн КидсРанното детство е критична фаза за развитието на емоционалната регулация и компетентност. В този период децата започват да изпитват по-сложни емоции, да придобиват знание за тях, да се опитват да ги регулират и да им се налага да го правят. Социалният живот става все по-сложен, а приятелствата по-стабилни и за да намерят своето място в по-големи, по-организирани групи, децата трябва да се научат и да уважават правилата на тази сложна социална среда и съответно да регулират и задържат емоциите си и да ги изразяват по приемлив и допустим начин.
В този период децата са по-реактивни и имат слаб контрол върху импулсите си, затова често могат да изпитват по-силно раздразнение или напрежение, породени от силни емоции, неудовлетворение на желанията, дискомфорт, липса на достатъчно движение или прекомерна употреба на електронни устройства. Екраните и особено безцелното „скролване“ на кратки видеа допринасят за по-слаб контрол над емоциите, засилена реактивност и трудност в справянето с негативните преживявания. Това поражда нежелани спорове и допълнителен стрес, както на родителя, така и на детето.
Подобни конфликтни ситуации и неразбирателство между родителя и детето могат да бъдат избегнати по много лесни и дори забавни начини. Представяме ви 10 идеи, с които да намалите напрежението и да изградите ефективна емоционална регулация и компетентност у детето:
1. Движението е здраве!
Физическата активност е положително свързана с емоционалната регулация и управлението на импулсите. Неотдавнашно проучване в университета в Кеймбридж установи, че децата, които се занимават с повече физическа активност, са по-склонни да имат стабилни умения за саморегулация – особено емоционална регулация – и тези умения влияят също и върху това колко добре се справят в училище (Vasilopoulos, et al., 2021). Движението регулира нервната система, допринася за мозъчния химичен баланс и понижава нивата на кортизола- стресовия хормон.
При децата зоната в мозъка, която отговаря за емоциите, е по-реактивна и по-слабо контролирана. Физическата активност засилва притока на кръв и кислород към префронталната кора, която се води контролния център в нашия мозък, и допринася за потискането на импулсите и намаляването на емоционалната реактивност. Всяка игра, включваща движение или стимулация на сетивата, е подходяща за подсилване на емоционалната регулация.
2. Отключване на сетивата
За по-малките дечица особено ефективно е стимулацията на сетивата – допир, мирис, вкус, слух и зрение. Сетивната стимулация развива мозъка като изгражда повече и по-здрави невронни връзки, развива емоционалната регулация, вниманието и ученето. За целта могат да бъдат използвани всякакви активни стимули и подръчни материали като ориз, пясък, тесто, рисуване с пръсти, масажиране, наблюдаване на интересни движения, светлини или фигури.
3. Емоционални карти
С помощта на различни флаш или мемори карти можем да помогнем на детето да разпознава и назовава различните емоции, да ги свързва с определени лицеви изражения и действия и да изгражда дори цели истории със смислова връзка между ситуации и емоционални състояния. На българския пазар има голямо разнообразие от подобни комплекти, които са изцяло на български език. Можем свободно да ги използваме и с малки, и с големи.
Виж също: Влияние на екранното време върху способността за емоционална регулация
4. Рисуване и творчество
Рисуването е един от най-естествените и мощни начини за развитието на емоционалните, социалните и когнитивните функции при децата. То е по-достъпен и лесен начин за тях да се изразят вместо с думи. Самите движения на пръстите допринасят за успокояване на нервната система, а фокусирането в картината и процеса на рисуване намаляват тревожността и гнева. Чрез цветовете, линиите и фигурите детето може да изрази емоциите си, да „назове“ преживяванията си без думи, а чрез символи. Рисунката може да се превърне в мост между родителя и детето и да помогне и на двамата да разберат какво чувстват, защо изпитват тези чувства и защо реагират така. Дали с бои, моливи или пастели, рисуването, а и моделирането, си остават мощен инструмент за изразяване, разбиране, свързване и регулиране на емоционалните преживявания.
5. Ролеви игри
Чрез ролевите игри децата влизат в различни роли, разиграват реални ситуации от тяхното ежедневие, отработват вътрешни конфликти, могат да влязат в обувките на другия и да погледнат определен проблем или идея през различни гледни точки. Превръщайки се в любим свой герой и пренасяйки се в магичен свят, детето има възможност да изрази нуждите си, да се почувства удовлетворено и ефективно. Това помага на децата да изградят по-ефективни социални умения, да регулират поведението и импулсите, както и да осмислят на по-съзнателно ниво своите и чуждите емоции. Създателят на детската психодрама Алфонс Айхингер казва: „Играта е езикът на децата“.
Можем да си изберем герои, да се преобразим в тях чрез шалове, шапки и очила, да построим своите замъци, пиратски кораби или магически острови и да игрем!
6. Сиджей
„Сиджей“ е игра, която децата в начална училищна възраст особено много обичат. Сиджей помага на детето да се разсея от внезапно раздразнение или емоционално напрежение, като активира отново мисловните процеси. Подобна игра ще намали активността на онази част от мозъка, отговаряща за емоционалните реакции, и ще я пренесе към челния дял, отговорен за различни когнитивни процеси като концентрация, разсъждение и вземане на решения. Така емоционалното напрежение у детето ще спадне и неговото внимание ще е насочено към играта.
Как точно се играе? Играчите се разпределят в редица, а срещу тях застава човек, който хвърля топка към избран от него играч. В момента на хвърляне той казва нещо за човека, когото цели (например „Ти ще се казваш Петрунка“). Ако целеният играч хареса името си, хваща топката, а ако я отблъсне продължава изреждането на имена. Ако целещият хвърли топката и каже „сиджей“ има два изхода – при хващане на топката играчът сам определя името си, а при отблъскване на топката остава последното казано име. Целта на играта е да се получи забавна комбинация от въображаеми факти, като категориите може да са всякакви- местоживеене, професия, цвят на косата, брой деца и други.
7. Споделено разказване на история
Споделеното разказване се осъществява като едно от децата или възрастен започне история с вълнуващо начало. След това спира и някое от децата продължава историята. Така всички трябва да се изредят и да добавят нещо към нея – нов герой, интересен обрат в историята или важен детайл. Последният по ред завършва историята. Споделеното разказване би помогнало на детето да се научи да изразява емоциите си, да взаимодейства по-благоприятно с другите и да изгражда приятелства. То развива въображението и спонтанността на децата, подсилва самочувствието им в себеизразяването и развива контрола върху саморегулацията.
8. Red light, Green light, Feelings
Червено/Зелено или за други може би позната като Старт/Стоп е игра, подходяща за трениране на импулсивността, превключването от едно правило към друго и саморегулацията. Вкарвайки и елемент, свързан с емоциите, вече може да бъде използвана и за трениране на емоционалната интелигентност. Така с една лесна, практична, забавна и жива игра можем да тренираме няколко умения накуп ☺
Как точно се играе? Вместо просто да спират при команда „Стоп!“ и да тръгват при команда „Старт!“, добавяме „щастлив“, което ще обозначава бързо бягане, „спокоен“/“тъжен“ отговаря за бавно движение, “ядосан“ – за тропане.
Можем да бъдем много креативни в тази игра и да включим различни движения и емоции, да добавим и мимики, дори звуци. Връзката не е само с разпознаването на емоциите, но е включена и физическа активност, за която, както разбрахме по-нагоре, е много важна за саморегулацията.
9. Семейни бордови игри
Едно от най-популярните занимания за семейството е играенето на настолни игри. През последните години редица научни изследвания показват връзка между бордовите игри и емоционалната компетентност и предимствата, които носят за развиването на емоционални и социални умения (Duflos, et al., 2024). Много от тях съобщават за позитивен ефект върху тревожност, депресивни състояния, социална компетентност, комуникация, благоприятно действие върху проблемно поведение и развитието на емоционалната регулация. Това може да са всякакъв вид настолни игри- стратегически, отборни, структурирани, като например „Не се сърди човече“, „Монополи“ „Катан“, „Активити“, „Dobble”,”Uno” и много други. Настолните игри предоставят голямо разнообразие и са достъпни за всяка възраст. Могат да тренират емоционалното изразяване, контрола над гнева и реактивността. По време на играта децата наблюдават емоциите на другите и ги сравняват със своите, преценяват кое е приемливо и кое не, опитват различни роли и преговарят.
10. Замръзванка
Може би повечето от вас са запознати с тази игра и са я играли като малки. При замръзванката има един или няколко гонещи, които се опитват да докоснат другите деца и по този начин да ги „замразят“. За да придадем емоционален елемент на играта, при всяко докосване гонещият назовава дадена емоция и замразеното дете трябва да застане в позиция и физиономия, която изразява тази емоция. За да бъде размразено детето и отново да влезе в играта, друго от децата трябва да го докосне и да назове емоцията правилно.
БОНУС идея: Технологиите в помощ на емоциите
Екранните устройства вече са съществена и неизменна част от нашето ежедневие и добрата новина е, че те могат да бъдат използвани по много полезен и продуктивен начин. В интернет пространството и най-вече в Ютуб можем да намерим видеа за детска медитация и упражнения за дишане, т.нар. mindfulness техники, както и приложения със същата насоченост. Повечето материали са на английски език и са достъпни за по-големите дечица, но съществуват и не малко клипчета и песнички на български език. Приказките, които са преведени и направени като анимационни филмчета, също са добър инструмент за развитие на речника, мисленето и емоционалната компетентност, те развиват въображението и изискват вниманието на детето, което успокоява реактивното поведение.
Бихме могли да се обърнем към тези възможности заедно и да ги използваме като полезен инструмент!
***
Ако темата ви е близка и искате да научите повече за осъзнатото използване на технологии у дома, разгледайте и нашите ресурси за родители иза учители. Не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram, Facebook, Youtube и Spotify.
Присъединете се към общността на Offline Kids – заедно градим свят, в който технологиите служат на децата, а не обратно.