Гейминг дизайн, който ни провокира да играем „още малко“

Един от най-популярните начини за забавление и прекарване на свободно време днес са видео игрите. Макар на пръв поглед да изглеждат безобидни, това далеч не е вярно. Противно на първото впечатление, което оставят, главната им цел не е да предлагат развлечение, а печалба. Стратегиите, които гейм компаниите развиват и прилагат, за да си подсигурят тази печалба са много и различни, като всеки човек би могъл да попадне в техния „капан“. 

Въпреки, че може и да не ни се вярва, в основата на едно от най-популярните хобита в света – гейминга – са заложени механизми и технологии, възползващи се от основни човешки психологически уязвимости. Всеки един елемент от гейминг преживяването (от цветовете и звуците до инструкциите и мисиите) е резултат от внимателно и предварително изработена стратегия, базирана на принципи от човешката поведенческа психология. Специално подбрани екипи от когнитивни психолози, учени по човешко поведение, специалисти по човешко възприятие и други подпомагат работата на по-добре познатите на аудиторията специалисти от бранша. Заедно те създават „куки“, които привличат и задържат играчи, които да изразходват средства в игрите, подсигурявайки по този начин търсената от компаниите печалба. Но как точно го постигат? 

Убеждаваща технология

Видео игрите са създавани по такъв начин, че да водят потребителя през един контролиран, структуриран процес. Пътят на играча е предварително предначертан. Играта започва с лесни указания, семпли основни функции и елементарни мисии, чието завършване е лесно като детска игра и винаги води до успех. С напредването на нивата освен сложността на задачите се забелязва и правопропорционално увеличаване на количествата визуални елементи и мозъчни стимули от различно естество. Как това подсилва, оформя или променя поведението на играча? 

За да опише как технологиите могат да постигнат тези неща Б. Дж. Фог (виден учен в областта на поведението) въвежда термина „убеждаваща технология“. Накратко, това е технология, използвана при разработването на игри, която се базира на насърчаването на определени поведения у играча, така че същият да се привърже към играта за възможно по-дълго или иначе казано да се създаде у него зависимост към продукта. Характеристики на този вид „убеждаваща технология“, свързани с дигиталната зависимост, могат да бъдат открити в едни от най-разпространените видео игри. Лесно качване на нивата, признаване на постижения, подкрепа от известни личности, специализирано продуктово позициониране, променливи възнаграждения, предизвикване на сензорна хиперстимулация са само някои от въпросните характеристики. 

„Кука, Навик, Хоби“

Разбира се, технологията за която говори Б. Дж. Фог не е единствената „хитрина“ използвана в бранша. „Кука, Навик, Хоби“, например, е един от многото модели за проектиране на игри, специално разработени в тази връзка. В основата си този модел се базира на механизъм, който подтиква човек да започне игра (Кука); дизайнерска функция, която го стимулира да продължи да инвестира ресурси (Навик) и последствие – изключването на всички други дейности от режима на играча (Хоби). Друг известен подобен модел е този на Трите принципа за награда (периодична променлива награда, незабавна награда за предприети действия, увеличаване трудността за получаване на намаляваща награда). Принципите на този конкретен модел се използват в комбинация и целят максимално увеличаване мотивацията на играча да продължи участието си.

Интересно е, че при създаването на видео игри се използват най-различни „триковете“ като повечето от тях „черпят вдъхновение“ от човешки психологически предубеждения и тенденции в поведението. Един добър пример може да бъде познанието, че хората имат тенденция да се сравняват с другите. Как би се използвало това от създателите на видео игри? Ами например като функция в играта информира играча, че приятелите му са похарчили средства в нея. Тази информация увеличава вероятността самият той да осъществи покупка. А може да бъде използвана тенденцията на хората да изразходват повече средства, за да се предпазят от евентуална загуба. В такъв случай играта би „подарила“ безплатен артикул на играча, а след известен период би изискала той да заплати, за не му бъде отнет. Понеже човек би предпочел да избегне лишаване от ценния предмет би бил готов да заплати дори по-висока стойност от тази, която би била реална и разумна. 

Характерно за мултиплейър игрите пък (отборните видео игри) е усещането за алтернативна вселена активна денонощно. Типично за този вид игри е внушението, че ако играчът не играе, значи изостава. Съществуват варианти, в които играта по презумпция разрешава играчът да търпи загуби, докато е офлайн (например да бъде атакуван от враг, докато е извън играта). Можем лесно да се досетим как и защо при такива обстоятелства необходимостта да бъде винаги онлайн за играча се превръща в задължителна. 

Социален натиск

Любопитен факт е, че опасността от социален натиск съществува не само в живия живот. Такъв може да бъде оказан и виртуално – от страна на съотборници в мултиплейър игри, например. Да бъдеш част от отбор в подобна игра може да създаде очаквания между играчите що се отнася до времето посветено на играта, за харченето на средства в нея и др. Проучвания показват, че особено податливи на такъв вид натиск са подрастващите, тъй като като ключов фактор се явява потребността им от идентичност и социална принадлежност в юношеския период. 

Нерядка практика в света на гейминга, за която си струва да знаем, е практиката данни за играчите да биват „извличани“ в рамките на игрите и/или чрез свързаните им акаунти в социалните мрежи. Събраната по този начин информация се използва за корекция на игровите механизми с цел изпълнение на зададените изначални цели. В този ред на мисли, когато играч получи артикул/награда в цветовете на любимия си спортен отбор, то това не е случайно съвпадение, а доказателство, че алгоритмите работят по план. Освен това съществува и така наречения лов на „китове“ при който алгоритмите търсят и идентифицират конкретни геймъри, разпознати като личности, чието поведение показва склонността им да похарчат хиляди и дори милиони долари дори само на една платформа. 

Използваме ги с удоволствие и мярка

Светът на гейминга е забавен и вълнуващ, но и пълен с подводни течения, за които трябва да сме нащрек, ако не искаме ние и/или близките ни да бъдем отнесени в нежелана посока. Как можем да го сторим? Как бихме могли да преодолеем лесно притесненията си?

  • Като не забравяме, че видео игрите са просто продукт като всеки друг и в този ред на мисли от степента и начина им на употреба зависи какъв ефект ще имат върху нас и/или нашите близки.
  • Като създадем навик да се забавляваме с радост, без да изпадаме в крайности.
  • Като се научим да ги ползваме информирано, с удоволствие и мярка.
  • Като подхождаме към тях с необходимата доза внимание, без да губим фокуса за важните неща, отворени към диалог и, преди всичко, заедно.

***

Ако те интересуват теми като родителство и здравословно и осъзнато използване на дигитални технологии, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram, Facebook, YouTube и Spotify.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *