Как намалихме екранното време 

Когато станах майка, бях убедена в едно – моето дете няма да докосва телефон и ще стои далеч от телевизора. Бях сигурна, че ще успея да го предпазя от екрани, че ще намирам винаги по-смислени занимания и че ще имам достатъчно търпение и енергия.

Но реалността на майчинството постепенно ме приземи.

Стресът, умората и постоянната нужда, всичко да е перфектно, започнаха неусетно да влияят на решенията ми. Така малко по малко започнах сама да прекрачвам правилата, които бях поставила.

Първо „само за малко“, после „само докато свърша нещо“.

Тогава направих първия компромис:

„Нека пуснем малко детски песнички в YouTube, докато яде – поне да хапне нещо.“

Не закъсня и вторият компромис:

Понякога просто исках да седна спокойно на кафе с приятелка или да вечеряме спокойно в ресторант. Но с едно много активно и щуро дете това невинаги е лесно.

И тогава идваше „решението“:

В онзи момент ми се струваше безобидно. Само няколко минути спокойствие.

Но много скоро започнах да забелязвам нещо тревожно:

След екранно време, детето ми ставаше по-раздразнително, по-нервно и понякога по-агресивно. Когато решавахме да спрем видеото, следваха силни протести и сълзи. 

Тогава започнах да си давам сметка за нещо важно:

В опит да си дам няколко минути спокойствие или насладя на вечеря в ресторант – всъщност създавах още по-голямо напрежение за детето си.

Екранът не я успокояваше. Той я свръхстимулираше.

И вместо да ми “помага”, започна да създава проблем.

Това беше моментът, в който реших, че трябва да направим промяна и да ограничим екранното време. Ще ви споделя стъпките които ни помогнаха:

• Имаме ясни правила – без екрани по време на хранене, сутрин след събуждане и преди сън.
• Предупреждавам –„след 5 минути изключваме “, за да се подготви детето психически.
• Предлагам алтернатива – разходка в парка или ако времето е лошо игри свързани с творчество (рисуване, моделиране, строене)
• Личният пример – промяната започва първо от нас. Децата учат най-добре чрез личния пример, на хората които участват в отглеждането им.

Имаше период на адаптация, протести и много емоции. Но с постоянство постепенно започнахме да виждаме промяната.

Най-важният урок за мен като родител беше:

Понякога малките компромиси, които правим за наше удобство, могат да се превърнат в навици, които не влияят добре на децата ни. Но винаги можем да направим крачка назад и да променим посоката.