Видео игрите и децата - какво можем да направим?

Свържете се с детето през неговия интерес

Вместо да изключваме насилствено играта, можем да се свържем с детето през нея като се интересуваме искрено кои са любимите му видео игри, както и какво харесва в тях. Добре е да се въздържаме от това да споделяме нашето мнение, а да вникнем в това, което казва, за да разберем какви са неговите цели, какво го мотивира и привлича. В най-добрият случай можем да разберем каква е първопричината детето да прекарва прекомерно време във видео игрите. Това може да бъде изцяло търсене на забавление, начин геймърът да се чувства свързан с връстниците си, бягство от вътрешния дискомфорт от писането на трудно домашно или просто липса на алтернативно занимание. Нашият искрен интерес може да помогне дори на по-затворено дете да се отвори за комуникация.

Установете ясни правила и граници за времето във видео игрите

Когато сме в роля на родител:

  • Важно е да посочим на детето много ясно и недвусмислено колко дълго позволяваме на детето да играе видео игри, по кое време на деня и в кое помещение.
    Примерни правила са:
      • Екранното време за забавление да не надвишава два часа на ден;
      • Да има период от поне 1 час между времето за технологии и това за лягане.
      • Устройствата да нощуват извън спалнята на детето.
  • Добре е по-големите деца да бъдат включени в семейна дискусия относно правилата, защото включването им в решението е единственият начин да не се бунтуват срещу поставените граници.
  • Децата имат нужда да им бъде обяснено защо ограниченията са необходими, както и да бъдат уверени, че това е за тяхно добро, независимо дали смятат така в този момент или не.
  • Можем да посочим също какъв тип съдържание допускаме и какъв не одобрявате – колкото по-конкретно, толкова по-добре. Добре е да проверим дали съдържанието, което достига до детето, е подходящо за неговата възраст и дали отговаря на моралните ни ценности като семейство.

Когато сме в ролята на учител:

  • Да поставим ясни и недвусмислени граници дали позволяваме внасянето на собствен телефон в класната ни стая или в конкретен час.
  • Можем да подсигурим кутия или отделения за телефоните на учениците, където да ги оставят по време на занаятията, освен ако не са наистина необходими за учебния процес. Можем да поставим изображение, напомнящо за правилото, на видно място, както и да посочим в кой определен момент искаме децата да изпълнят това си задължение – когато влязат в класната стая или при втория звънец.
  • Добре е да споделим с родителите правилото, за да се обединим в процеса.

Да говорим често по темата, но с фокус върху нашите ценности

Вместо да разчитаме на един “голям разговор”, с който да променим положението, можем да опитаме с чести, по-малки дискусии при всяка удобна възможност. Например, когато станем свидетели на технологична употреба, която не е приемлива за нас, независимо дали сред наши познати или случайни минувачи в метрото, можем да попитаме подрастващия за мнението му за тази ситуация, а след това да изразим нашето мнение. 

В дългосрочен план можем да говорим с детето за нашите ценности и защо е толкова важно да се грижим за здравето и съня си, да отделяме време на образованието и домашните си, както и да изграждаме и ценим реалните си приятели. Да дискутираме с него кои конкретни дейности на телефона ни помагат за важните за нас неща и кои ни отдалечават от тях.