Александрина ГеоргиеваЗа красотата на #офлайн общуването
Обичам разговорите с децата. И тези с възрастни де, но те не са на фокус в днешната история.
Излезли сме с малкия на дълга разходка. Той върви геройски много дълго, да си го похваля.
Минаваме по мост, а отдолу – жп гара. Малкият спира, заглежда се и пита: “Мамо, как се правят релсите?”
Клякам, поглеждам го в очите и започвам да отговарям.
“С усилия, постоянство и много търпение се сглобяват парче по парче.”
Замислям се върху собствения си отговор. Но мисълта ми не спира да тече.
“Много прилича на реденето на пъзел (имаме пъзел с 260 парчета, който му е трудно да дочака да нареди). Намираш мястото на някое парче, след това на друго и не трябва да се отказваш, защото докато се усетиш, виждаш цялата красива картина, сглобена в едно”.
Той гледа релсите и мълчи. Не знам дали отговора ми му даде нещо и какво.
Но осъзнах, че тези думи бяха послание директно за мен.
В период, в който се боря с колебания и обезсърчения, съвсем непринудено си напомних как понякога ми се струва, че нищо не правя, въпреки че не спирам да се трудя, а всъщност сглобявам картинка, която все още не виждам. И всяка малка крачка е важна и незаменима част от нещо цяло. Нещо голямо, нещо красиво, нещо стойностно.
Нещо, което все още не се вижда ясно.
Но един ден, ще се обърна назад и ще видя, че всяка малка крачка си е заслужавала. Знам го.
Споделям го и с теб, защото може би и ти имаш нужда да си го напомниш.
И защото понякога не отдаваме нужната важност на разговорите. Има нещо специално в живото общуване, което никоя технология не може да измести.
П.С. Колкото и да ми се иска да се похваля с направено от мен иглу, това на снимката е дело на някой непознат (:
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.