Александрина ГеоргиеваСподеляме ви историята на една майка за добрите последствия от премахването на екранното време и каква е тайната на многото гънки в мозъка.
„В първия месец от Пандемията, когато всички трябваше да се изолираме, децата ни бяха на възраст 2 и 5 годинки. Те не ходеха на детска градина, нямаше как да ги извеждам по площадки и разходки в този период и поради седенето вкъщи, забелязахме, че децата са се пристрастили към гледането на детско (става въпрос за телевизия, понеже устройства като таблети и телефони не им давахме така или иначе). Установихме това, че са пристрастени и по факта, че дори и да си играеха в другата стая, ако чуеха, че телевизорът е изключен започваха да се сърдят и искаха да е включен, дори и да не гледат.
Моят съпруг Дани, взе крайни мерки
…понеже се уплашихме от това, което виждахме и най-вече от мисълта за евентуалните последствия, които могат да дойдат след подобно пристрастяване. Още в същия ден, когато забелязахме, че децата имат проблем, Дани махна кабелите от телевизора и залепи с тиксо върху екрана на телевизора една картинка на която бяха нарисувани два мозъка – единият беше набръчкан и над него нарисувани книги, а другият мозък беше гладък с малко гънки като над него беше нарисуван телевизор.
Обяснихме на децата, които силно се разбунтуваха против решението ни, че за известно време няма да гледат телевизия, защото има опасност мозъчетата им да останат малки, без гънки (както на картинката), а ако вместо това четем повече книжки ще помогнем на мозъчетата ни да станат големи, с много гънки, което означава, че стават умни (както на картинката с книжките).
Дани попита децата какъв мозък искат да имат… Разбира се, че те не разбраха веднага това, което им обяснявахме, но в периода на три дни симптомите на “абстиненция” изчезнаха и децата приеха факта, че ние няма да сменим мнението си и да се “огънем” заради рев или сладки, детски манипулации от сорта “И, какво, вие сте купили телевизор, за да го не гледаме???”.
Периодът, в който те не гледаха никакви детски, било то на мобилни устройтсва или на телевизор беше половин година. В този период момченцето ни се научи да чете, заедно със сестричката си откриха нови занимания, вместо стоене пред телевизора, част от които беше да рисуват, да играят на измислени от тях герои, да танцуват и пеят или да ми “помагат” за готвене или чистенето на дома.
Прочети още истории на родители
Отделно им правеше впечетление, когато други хора (според тях) прекаляваха с телевизията. Като например след като видяха едни съседи, че са си изкарали телевизора на верандата, за да гледат и отвън телевизия, малкия ни син се провикна към тях и им каза “А пък мама и тати махнаха кабела на телевизора, за да не станем тъпи… А ВИЕ? ВИЕ ИМАТЕ ТЕЛЕВИЗОР И НА ДВОРА ЛИ???”
Тогава хем ни хвана срам от съседите ни, хем много се забавлявахме. Виждахме, че децата колкото и да са малки, те разсъждават и са започнали да осъзнават, че решението, което бяхме взели е за тяхно добро и за изграждане. Разбира се, бяхме оставили свобода, ако сме на гости да не им забраняваме да гледат, но семействата с които се събирахме, сами предпочитаха да не пускат телевизия на децата, когато сме заедно.
Сега, две години по-късно сме в различен период, в който нямаме чак такива стриктни ограничения, но определено се опитваме да има здравословен баланс в екранното време, за да може децата, които са в толкова специален период на креативност, да могат да учат и развиват въображението си чрез различни занимания“.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram, Facebook, YouTube и Spotify.