Първият смартфон може да почака, и това е по-лесна задача, когато не сме сами

Колко пъти посягаме към телефона, без конкретна причина за това, почти автоматично?

Проверяваме едно съобщение и 10 минути по-късно още скролваме. Виждаме известие и почти автоматично отключваме екрана. 

Взимаме телефона, за да направим нещо конкретно, а 10 минути по-късно се питаме какво беше това конкретно нещо, защото сме потънали в десетките странични нотификации и информация, която се стреми да ни държи ангажирани онлайн.

И това се случва с нас, възрастните – хора с развити способности за самоконтрол, планиране и преценка на последствията. И щом се случва с нас, си струва да се замислим колко по-трудно може да бъде за едно дете, чиито умения за саморегулация все още не са развити.

Смартфонът не е просто още един екран. Той е постоянно с нас и събира на едно място игри, видеа, социални мрежи, съобщения, известия и почти безкраен поток от ново съдържание. Функции като безкрайното скролване, препоръчаното съдържание и постоянната обратна връзка допълнително затрудняват ограничаването на употребата му. В допълнение на това, по време на ранното юношество чувствителността към социално внимание и награда се увеличава, докато способностите за зрял самоконтрол все още не са достатъчно развити.

Това не означава, че смартфонът е нещо „лошо“ сам по себе си или нещо, от което децата трябва непременно да бъдат пазени. По-важно е кога и как той влиза в живота им, доколко са готови да го използват самостоятелно, какво съдържание достига до тях и какви граници има около употребата му.

И макар решението да отложим първия смартфон да е лично за всяко семейство, не е нужно да го взимаме и отстояваме сами. Когато около детето има и други деца от семейства със сходни правила, социалният натиск намалява и отлагането може да стане много по-лесно – и за децата, и за родителите.

Защо е по-добре да не бързаме?

Можем да купим смартфон на малкото дете и след това да сме в ежедневна битка за това да ограничаваме приложенията, известията, игрите, социалните мрежи и времето пред екрана. Но има и друга възможност – да отложим момента, в който всичко това става част от ежедневието на детето.

Отлагането на смартфона не означава детето никога да не използва технологии или да го отглеждаме изолирано, а да подбираме технологиите според възрастта и зрелостта му и да го правим поетапно и осъзнато, вместо да му предоставим наведнъж достъп до целия дигитален свят. 

Няма една установена „правилна“ възраст за първи смартфон. Някои специалисти и инициативи за дигитално благополучие препоръчват отлагането му поне до около 14-годишна възраст. Американската академия по педиатрия не поставя конкретна възрастова граница, а препоръчва родителите да преценят готовността на конкретното дете според неговата дигитална грамотност, отговорност, способност да се справя със социални ситуации и реалната необходимост от устройството.

Ако основната нужда е детето да може да се свърже с родителите си, смартфонът не е единственото решение. Телефон с копчета за базови разговори и съобщения, часовник с ограничени функции или устройство без свободен достъп до приложения могат да бъдат междинната стъпка.

„Но всички други вече имат“

За много родители това е един от най-трудните моменти – притеснението детето им да не се почувства изолирано, различно от връстниците си и да не получи подигравателно отношение и коментари от тях.
И тези притеснения са напълно разбираеми и валидни. Но за щастие не е нужно да се справяме сами, нито ние като родители, нито децата ни.

Можем да потърсим, а дори и създадем среда от други семейства, с възгледи за екранното време, близки до нашите. Можем и да поговорим с родителите на приятелите на детето или с други семейства от класа. Повече информираност по темата е ключът към по-здравословните граници по отношение на екраните.

Идеята не е всички да възпитаваме децата си по един и същи начин, а да намерим съмишленици в лицето на други родители, които също предпочитат да не бързат. Понякога едно общо решение между няколко семейства може значително да намали усещането за изолация и страха на детето, че е единственото.

Дигиталната грамотност не започва със смартфона

Живеем в свят, в който технологиите се развиват с нереална скорост и е наш дълг да подготвим децата си за него. В тази връзка, те имат нужда да се научат да използват технологиите, но за това не е необходимо да разполагат със собствен смартфон от ранна детска възраст.

Дигиталната грамотност започва с разговорите вкъщи, с нашия личен пример и със споделено използване на екраните.

Виж също: Влияят ли технологиите на взаимоотношенията ни тук и сега?

Също така можем постепенно да добавяме различни устройства и умения: фотоапарат, смарт гривна или часовник с ограничени функции, домашен компютър, лаптоп или таблет в общо помещение. Детето може да се учи да борави с образователни приложения, да тренира уменията си за създаване на презентации, обработване на снимки, търсене на информация, писане и програмиране. Ключово е да му помогнем да се научи да разпознава реклами и да разбира какво е безопасно да споделя и консумира онлайн.

Американската академия по педиатрия твърди, че няма нужда да бързаме с предоставянето на лично дигитално устройство. По отношение на таблетите AAP отбелязва, че изчакването до по-късна възраст може да помогне на семействата по-лесно да изградят и поддържат здравословни граници и че децата няма да пропуснат възможности за учене, ако получат собствен таблет по-късно.

Отлагането на смартфона не означава отказ от дигиталния свят

Целта не е детето никога да не получи смартфон, а да го получи, когато вече е изградило поне част от навиците, интересите и уменията, които ще му трябват, за да го използва, без устройството да започне да управлява ежедневието му. 

Преди да получи собствен смартфон е необходимо детето постепенно да развива няколко важни неща: 

• Да може да понася скуката.
• Да спазва договорени граници и да може да прекрати занимание, което му е приятно.
• Да развива критично мислене и да знае кога да потърси помощ, ако види нещо притеснително.
• Да разпознава рекламите и манипулативното съдържание.
• Да разбира, че не всяко известие изисква незабавна реакция.
• Да има живот, приятелства, интереси и навици, които вече съществуват извън екрана.

Ние като родители няма да можем винаги да стоим между децата си и дигиталния свят. А един от най-добрите начини да подготвим детето да използва смартфон разумно е просто да не бързаме да му дадем такъв.

 

Източници:

1. “No smartphones before high school Parents should delay children’s entry into round-the-clock internet access by giving only basic phones (phones with limited apps and no internet browser) before 9th grade (roughly age 14).” – The Four New Norms To Free the Anxious Generation
2. “Research does not point to a specific age for teen smartphone readiness, and it varies by teen” – Digital Ecosystems, Children, and Adolescents: Policy Statement
3. “Overall, research doesn’t point to one perfect age when kids are ready for a smart phone.” – Appropriate Age to Introduce a Mobile Device
4. “Children will not miss out on learning opportunities if families delay giving their children a tablet.” – Digital Ecosystems, Children, and Adolescents: Policy Statement