Александрина ГеоргиеваТези дни си говорих с деца между 9 и 13 години за родителския контрол на телефоните им. Някои от тях бяха окей с ограниченията, а други – веднага демонстрираха негодуванието си. Позадълбах в темата, търсейки причината защо някои деца приемат така добре грижата на родителите им, а други – не.
Както можете да се досетите, оказа се, че тези, на които беше обяснено защо са тези ограничения, бяха окей с тях. Те не показаха и никакво негативно отношение спрямо родителите си, за разлика от тези, на които ограниченията бяха наложени с нещо като „защото аз така казах“.
Исктено вярвам в поставянето на лимити. Ключов фактор играе как точно ги поставяме.
➡ Ние сме родителите – отговорността е наша, затова и последната дума е наша. Когато поставяме ограничения и граници, е важно да комуникираме с детето открито, споделяйки причини, а не с налагане на контрол.
➡ С по-малките деца можем да говорим за това, че има препоръчително за възрастта екранно време. Когато го превишаваме, започва да се отразява на настроението ни, съня, нещата, които научаваме. Няма нужда от повече подробности.
➡ С по-големите деца, освен с негативното влияние, което може да има прекомерното екранно време, можем да говорим за това, че имаме ограничено време през деня. Ако искаме нещо определено, е необходимо да му отделим фокусирано време. Ако искаме приятели, е необходимо да им отделим цялото си внимание. Ако искаме да сме добри музикалнти или спортисти, иска се да отделим време. Ако искаме да научим език, необходимо е да отделим време. Технологиите са много добри и полезни, но не и когато позволяваме да отнемат от времето ни за истински важните за нас неща.
➡ На по-големите деца можем да задаваме и въпроси, които да им помогнат сами да осъзнаят, че технологиите са добри, когато ги използваме по полезен и добър начин. Когато не сме съгласни с мнението им, можем да посочим конкретни причини. Понякога „Кое е по-забавно – да играем с или без телефони?“ може да бъде достатъчно. И тук важно е да дадем шанс на детето да сподели виждането си и да го изслушаме.
➡ Ако детето не може да води разговор по темата, то следва да се замислим дали изобщо има нужда от това време пред екран (:
➡ Можем и е важно да дадем личен пример как използваме технологиите активно, но не позволяваме да ни разсейват от други важни неща в ежедневието, като например времето за семейството.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.