„Как ще се справиш цяла седмица без телефон?“

Представяш ли си тук и сега да останеш без телефон за една седмица? Точно от този момент нататък? Каква ще е първата ти мисъл?

Тази история беше планирана за днес, без да знам, че в този ден и аз самата ще остана без телефон за няколко дни. Интересно нещо е живота, нали така? И се чудя наистина ли сме толкова зависими от телефона, колкото често си мислим? Много скоро ще мога да споделя своя отговор на въпроса, а сега те оставям с този на Симона (Креативните майки).

Историята

„Лятото поради внезапен ремонт на дисплея (не бяха децата! 😄), ми се наложи да изкарам една седмица без апарат. Всички покрай мен цъкаха как ще се справя при положение, че той ми е дясната ръка. Освен ангажиментите ми в социалните мрежи, по цял ден говоря, търся занимания или слушаме музика. Буквално по цял ден ми помага за всичко!
Подготовката ми предния ден, преди да го занеса, беше лист със занимания за седмицата.
И резултатът ме изуми. Нямах никакъв проблем с липсата му. Всичко си вървя нормално.

Ето какво се случи

За съжаление не съм от най-сръчните и след поредното падане на телефона на плочките, на дисплея се появи мрежата на Спайдърмен! 😄
Имах две възможности: да го занеса в Telenor и да ми дадат резервен апарат или да го занеса в друг, по-евтин сервиз, и да остана за 4 дни без телефон. (тогава си мислех, че ще бъдат 4 🤭).

Без колебания избрах сервиза, официално заради цената, но вътрешно знаех какво искам – да изпитам себе си. Да проверя доколко съм зависима, защото често го проверявам дори и нощем, когато ставам да завивам децата…

Какво направих предния ден?

Обадих се и предупредих близките си и си харесах седмична програма със занимания за момчетата (беше карантина 🤷‍♀️). Прерисувах и преписах каквото ми трябваше и смело се разлогнах от всичките си приложения. Предадох го и си тръгнах съвсем нормално, всичко беше наред. След няколко дни ме уведомиха, че ще трябват още 3 дни и за моя изненада бях ОК с това, напълно. Сега като се замисля, беше супер, че се случи така и с удоволствие признах пред себе си, че беше съзнателно мое решение да остана без апарат. Нещо, покрай което се въртеше животът ми денонощно от години, не ми липсваше. (Тук е редно да отбележа, че съм по майчинство и не ми трябваше за работа. Бях ОК да изчакам седмица преди да подновя работата по страницата си).

Как усетих липсата?

Честно казано имаше моменти, когато просто посягах да го взема първия ден. Усетих самата му липса в ръката ми по навик.
Въпреки, че преписах и прерисувах каквото ми трябваше, ми се щеше пак да погледна и да го проверя. Преодолях го. И вместо това използвах мозъка си. На децата им липсваше любимата им компилация от детски песнички и помолих на 2 пъти, мъжът ми да се върже с колонката в стаята им, докато е вкъщи.

Липсваха ми дългите разговори с любимите ми приятелки, които 3/4 не живеят в моя град.

Какво научих за това време?

1. Едно клише: Ако си с близките си, се чувстваш добре, каквото и друго да ти липсва ❤
2. Устройството е изкушение и, когато ти е удобно под ръка, е много лесно да му се поддадеш. Едно изпискване и хоп 20 минути отлетяват…
3. Устройството не притежава теб, а ти него 👉

Не помня като го включих да бях пропуснала нещо жизненоважно 🙂

Сега се опитвам да бъда по-разумна и си ограничих нотификациите. Оправям си работата по Фейсбук страницата/ групата / Instagram наведнъж, един път дневно. А лятото откровено си дадох почивка.
Използвам го, за да следя Мамите, които ме вдъхновяват и учат. И за да предавам своето вдъхновение.“

***

За още лични и вдъхновяващи истории цъкни тук.