Александрина ГеоргиеваМайчинство. Обикновена сутрин у дома. Налични – две малки деца. Телефона звъни, а аз толкова силно искам да вдигна. И да говоря спокойно. Защото вчера опитах, но ситуацията с малките не позволи.
Днес съм решена, ще говоря. Ще си позволя този каприз. Облягам се на кухненския плот и просто ги гледам.
Той, с хитър поглед, знаещ, че иде време за анархия.
Тя, малка и наивна, готова да повтаря всичко, което той й нареди.
Действие 1. Пренасят пред мен бяла кутия за играчки.
Действие 2. Вземат бутилките за вода и започват да изливат в кутията.
“Окей, до тук добре – водата е в кутията” си викам аз.
Действие 3. Той изчезва, а тя влиза в кутията с вода и… си посядва вътре. Явно мисли, че е вана.
Действие 4. Той носи чорап. Оп, не един, а цели два.
“Ох, така ми се говори… ”
Действие 5. Чорапите се “киснат”, изваждат, изтръскват на посоки и после той изчезва.
Връща се. Спирам да броя, а се фокусирам да слушам какво ми говорят и да осъзная какво се случва. Подгизналите чорапи ги няма, а на тяхно място има нови два. Те пък са сухи.
Хм.
И тук се завътра един цикъл. Безкраен. Или по-скоро, докато свършат сухите детски чорапи.
Не, няма да припадам. Няма и да се ядосвам. Сега ще се наслаждавам на мига. На разговора, на усмивките, на тяхното единство (срещу мен), а после….
После ще чистим… ❤
И това, скъпи хора, е истината за родителството…
***
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни и полезни неща за родители.