Александрина ГеоргиеваНуждата от този пост дойде от осъзнаването, че понякога прекарвам много повече време на телефона, отколкото аз самата искам. От доста време работя вече върху това да използвам колкото се може по-малко технологии пред децата, но разбира се не винаги се получава на 100%, а тежестта на несвършените задачи понякога ми тежи, признавам си. Има толкова неща в телефона, които искам и трябва да направя.
Ето някои неща, които открих, че ми помагат да намаля излишното време пред екрана, когато съм с децата, и в същото време да успявам да свърша (реално) поставените си цели.
- Изключвам всички известия, които не са от изключителна важност, а само ме разсейват. Обикновено всяко едно малко позвъняване на телефона ни отвлича и повежда към следващи тапвания и никога не оставаме само с поглеждането на това известие.
- Започнах да следя средно колко време на ден прекарвам в социалните мрежи. Много често не осъзнаваме, че сме там повече от час на ден, което е доста голяма част от свободното ни време. А осъзнаването е наполовина спечелена битка, нали така?
- Използвам Digital balance на телефона, за да следя къде отива времето ми. Там поставих и времеви лимит за някои приложения. Това работи много добре, защото се фокусирам върху важните задачки преди да ми е свършило времето.
- За да намаля излишното време в социалните мрежи, спирам да следвам хора, чиито постове не ми носят някаква стойност. Следвам приятели и личности, които споделят полезни, градивни неща. Скролването на един пост отнема около секунда, но когато всеки втори пост е безсмислен, загубеното време става много.
- Научих се, когато имам да свърша някаква работа или искам да отделя специално време на някой, да оставям телефона настрани, за да не ме разсейва и да не нарушава качеството на работа/общуване. За един час без телефон ще свърша много повече работа, отколкото като си чатя с някой в същото време.
- Определила съм си време за работа и се старая вътрешно да поддържам нагласата, че това е единственото време, в което ще мога да свърша нещо. За мен това е сутрин преди децата да станат, през седмицата по обяд, когато Яни е на градина, а Бела спи, и понякога през деня, когато се разберем с Вики да поеме децата. През останалото време се старая да държа телефона на полезно разстояние.
- Имам определени моменти, в които си налагам изобщо да не поглеждам телефона – когато децата разчитат да играем (освен когато правим някоя друга снимка), по време на общите хранения, докато общувам със семейството и приятелите, не внасям вече телефон в спалнята, когато лягам да спя. В тези моменти ми идват идеи, които си записвам в хартиен органайзер, за да не забравя. Разбира се случва се някое друго изключение, но работя и върху това 🙂
- Времето ми за работа е и времето, в което отговарям на натрупалите се съобщения, вместо да гледам през 2 минути дали имам такива. Не си давам излишен стрес да отговарям на всичко веднага, първо защото с децата не мога да се фокусирам напълно върху това, което искам да напиша, и второ – очаквам, че ако е наистина спешно, човека отсреща ще ми се обади, вместо да пише.
- Kогато искам да кажа нещо дълго на някой чрез телефона и децата са наблизо, не пиша безкрайни съобщения, ами пращам гласови или се обаждам, защото това отнема доста по-малко време.
- Опитвам се колкото се може по-голяма част от работата да върша на компютър. Там винаги се справям със задачките доста по-бързо.
- Направих си чистка на приложенията на телефона. Оставих само тези, които наистина са ми полезни (игри не играя от години).
- Купих си часовник, за да не се налага постоянно да посягам към телефона, за да проверя колко е часа, защото когато това се наложи, съм обикновено отнесена от някое друго известие и, тап тук-тап там, изгубила съм вече връзка с реалността.
- Още една добре идея е телефона да е в grayscale (в черно-бяла гама). Това прави нещата по-малко интересни и грабващи вниманието – виждаш съобщения, дори социалните мрежи малко като вестник – прочиташ ги, но не стоиш толкова време на тях, колкото би иначе. Аз го бях изпробвала, работи добре, но някак не е моето нещо 🙂
Разбира се всички тези принципи, които следвам, си имат своите изключения. Някои дни са по-лесни, други – не толкова. Старая се да не изпадам и в крайности, а да поддържам един добър баланс.
Ще се радвам да споделиш твоя опит по темата или просто да изкажеш какво мислиш по въпроса.
***
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни неща за родители.