Влияят ли екраните върху развитието на езика  в ранна детска възраст?

През последните 5-10 години технологичният свят се промени още повече с широкото  навлизане на смартфоните. Сега те са неизменна част от деня ни, те са компактни,  бързи и умни, събират се в джоба ни, можем да ги използваме докато пътуваме, докато  работим, готвим или спортуваме. Изкушението да разсеем за момент детето с телефона  става все по-силно. Много родители прибягват до това, за да успеят да свършат  домакинските задължения вкъщи, да сготвят, измият или изчистят на спокойствие, да  се чуят или видят с приятел/ка, без детето да ги безпокои, или просто за да го успокоят,  след като се е разстроило. На пръв поглед това изглежда напълно безобидно, забавно и  интересно за детето, а дори и обогатяващо и трупащо познания. Този наш „помощник“  обаче може да се превърне и във вредител.  

С нарастването на екранното време в този период на развитието се наблюдават  притеснителни състояния и ситуации на изоставане в речевото развитие. Ако  предположим, че електронните устройства наистина имат връзка с езиковото развитие,  то несъмнено тази връзка трябва да бъде изследвана. За тази цел обаче трябва да се  наблюдават различни фактори, които може би оказват влияние и да установим до каква  степен оказват влияние. Такива фактори може да са продължителността на времето, прекарано пред екрана, типа устройство, което се използва, съдържанието, което се  гледа, наличието или отсъствието на възрастен по време на гледането и други.  

Още през 2007 година, когато тепърва започва технологичната революция и  смартфоните все още не са неизменна част от ежедневието ни, група американски  изследователи откриват негативна връзка между гледането на детски филмчета и видеа  и развиването на речника при деца между 8 и 16 месеца (Zimmerman et al, 2007). Те  установяват забавяне в растежа на лексиката в началото на проговарянето и виждат, че  колкото повече време прекарва детето, гледайки подобни видеа, толкова по-ограничен е  речниковият запас.  

Всъщност изследователския интерес към връзката между електронните устройства и  развитието на езиковите умения започва още през 70-те години на 20-ти век. От тогава  досега тази тема още е център на внимание и набира все повече последователи, които  изследват различните ефекти на екраните върху възрастни и върху деца, както  положителните, така и негативните. Положителните ефекти могат да включват  образователна стойност, разширяване на речника, запознаване на децата с различни  преживявания и културно и езиково многообразие, както и безопасна заетост (Rideout  & Hamel, 2006). С рязкото навлизане на смартфоните в ежедневието ни през  последните няколко години се наблюдават, за съжаление, редица негативни влияния върху речта, езика, двигателното, когнитивното и социалното развитие. Всички те са  много важни за растежа на децата, но от основна тежест е развитието на езика.  

Важността на езиковите умения 

Езикът и способността ни да говорим и да комуникираме чрез него е основополагащ за  развитието на много други жизненоважни способности и умения. Всички знаем, че той  е основно средство за комуникация. Освен това езикът е важен за оформянето и  структурирането на мисълта, има силно влияние върху способността ни за учене, върху  вниманието, паметта и социалното взаимодействие. Дефицити или забавяне в  усвояването на езиковите умения води съответно до забавяне в цялостното развитие и  функциониране, до определени психопатологии, трудности в адаптирането, понижени  академични, а по-късно и професионални постижения.  

Какво е препоръчителното екранно време за детето ми?

В ранна детска възраст първите 3 години са съществени за развитието на езика, това е  най-интензивния период за придобиване на езикови умения и овладяване на речта. Този  процес се развива най-силно чрез живия контакт с други хора, обикновено родителите,  семейство, връстници. Живият контакт включва важни аспекти, които са ключови, като  очния контакт, интонацията, съчетаването между думи и изречения и жестове, мимики  и движения, диалога и връщането на обратна връзка. Те оказват влияние върху  лексиката, разбирането за граматиката, разпознаването, но и дори за изграждането на  емоционални и социални умения. Технологиите, за съжаление, не могат да ни  предоставят тези особености на комуникацията, те са по-скоро пасивни, имат  ограничен или липсващ диалог, кратки и понякога несвързани картинки и действия.  Боравейки с тях, ние не осъществяваме двупосочна връзка, от която да получим  отговор и всички изброени по-горе инструменти за комуникация. Децата учат чрез  активно взаимодействие.  

Емпирични изследвания 

Много изследвания показват негативна връзка между времето, прекарано пред екран, и  езиковото развитие при малките. Канадско проучване, направено през 2019 година,  показва, че деца до 3 годишна възраст, които прекарват повече от 1-2 часа пред екран,  имат по-бедна експресивна реч и нарушено разбиране за езика (Heuvel et al., 2019).  През последните години са проведени над 30 проучвания в различни части по света с  хиляди деца. Всички от тях показват и са категорични, че колкото повече е прекараното  време пред екран и колкото по-рано започва, толкова по-силно е изоставането в  усвояването на езика (Madigan et al., 2020). Деца, които са изложени на екрани преди  първия си рожден ден, показват по-слабо разбиране и владеене на граматиката и  лексиката и затруднения в комуникацията на 3, 4 и 5-годишна възраст. Някои  изследователи сигнализират и за негативни ефекти върху езиковите умения, когато  телевизорът е оставен включен на заден план (Masur et al., 2016). Изследвания показват  също и намалена концентрация, по-висока разсеяност и по-малък обем на работната  памет при деца и юноши, използващи често електронни устройства. Концентрацията и  паметта са важни за усвояването на езиковите особености и комуникацията. 

Съществуват и няколко медицински и невропсихологични изследвания с деца в  предучилищна и начална училищна възраст, които показват намалена функционална  свързаност между VMFA (зона, свързана с разбирането и формирането на думи) и  региони, отговорни за езика, четенето, вниманието, разбирането за граматика и други  когнитивни процеси. Други показват намален мозъчен обем и намалена мозъчна  активация във фронталния дял на мозъка, отговорна за основните мисловни процеси. 

Въпреки наличието на много медицински, психологични и логопедични изследвания,  повечето от тях са корелационни и не могат да заявят със сигурност, че електронните  устройства са единствената и основна причина за наличието на забавено развитие.  Изследването на деца на толкова малка възраст също е един от проблемите. Науката  тепърва ще открива и обяснява причините и факторите, които влияят на тези феномени,  и ще се опитва да отговаря по-точно на въпросите ни. Дотогава обаче е добре да се  вслушаме и вгледаме в това, което имаме до момента, а то не е никак малко.  Информацията, с която разполагаме, ни дава знак, че технологиите не са безвредни и е  добре да създадем превенция срещу негативните последици. По-добре да се доверим на  специалистите и да бъдем предпазливи, отколкото да съжаляваме по-късно.

Източници: 

• Jordan, A.B. (2005). Learning to use books and television: An exploratory study in the  ecological perspective. American Behavioral Scientist, 48(5), 523–538. • Rideout, V.J., & Hamel, E. (2006). The media family: Electronic media in the lives of  infants, toddlers, preschoolers and their parents. Henry J. Kaiser Family Foundation. • Zimmerman, F., Christakis, D., & Meltzoff, A. (2007). Associations between media  viewing and language development in children under age 2 years. JPediatr, 151: 364- 8. 

• Hamel, E., & Rideout, V. (2006). The Media Family: Electronic Media in the Lives of  Infants, Toddlers, Preschoolers, and Their Parents. The Henry J. Kaiser Family  Foundation.

• Madigan, Sh., McArthur, B., Anhorn, C., Eirich, R., & Christakis, D. (2020).  Associations Between Screen Use and Child Language Skills. A Systematic Review  and Meta-analysis. JAMA Pediatr, 174(): 665-675. 

• Heuvel, M., & Borkhoff , C., (2019). Mobile media device use is associated with  expressive language delay in 18-month-old children. J Dev Behav Pediatr, 40(2):99- 104. 

• Masur, E.F., Flynn, V., & Olson, J., (2016). Infants’ background television exposure  during play: negative relations to the quantity and quality of mothers’ speech and  infants’ vocabulary acquisition. First Lang, 36(2):109-123.

***

Ако темата ви е близка и искате да научите повече за осъзнатото използване на технологии у дома, разгледайте и нашите ресурси за родители и за учители. Не пропускайте да последвате Offline Kids в InstagramFacebookYoutube и Spotify.

Присъединете се към общността на Offline Kids – заедно градим свят, в който технологиите служат на децата, а не обратно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *