#бъдисмел за това, което вярваш…

Миналата седмица се събудих с мисли, които не ми даваха мир. Бях започнала да осъзнавам, че екранното време в яслата на Бела е извън всякакви разумни граници и препоръки. Не съм конфликтна личност и бях решила, че детското заведение е просто място, където нямам контрол и трябва да свикна с идеята, че там Бела гледа… „Ну погоди“…

Миинах през вътрешна битка дали да предприема нещо. Осъзнах, че не мога да не опитам да направя това, за което знам, че е най-добро за децата ми. Подготвих файл с материали, включващи официална молба и статии на Др Везенков (@екранни деца) и логопед Ива Александрова (@), в които специалистите потвърждават, че екраните нямат място в живота на деца под 3 години. Добавих и всички ваши истории, в които ми споделяте как премахването на екранното време на децата ви ги прави всъщност много по-лесни за гледане.

Събрах всичката си смелост, защото за някой това може да е нещо обикновено, но за мен е дискомфорт и истинска битка за спасението на децата ни, в която исках да се включа по правилния начин. Една стена, която трябваше да прескоча. Чудех се как ли ще се отрази това на отношението към децата ми, ще бъда ли изгонена и критикувана (както се е случвало с мои познати) и други подобни.

Проведох разговора първо в молитва, а след това почуках на вратата на директорката. Смирено. Споделих си притесненията. Без осъждане и обвиняване.

Не мога да ви опиша колко неочаквана беше реакцията на директорката. Шокира се и ми разказа как лично е подписала заповед телевизорът да се включва максимум сутрин за половин час и вечер, точно преди края на работното време. Сподели ми личните си наблюдения за негативното влияние на екраните върху децата и много личен опит с нейните внуци и деца.

Уникална дама, благодаря за нея <3

В момента, в който ме изпрати, се завтече към яслената група. Още същата вечер видях промяната.

Та, бъдете смели. Някои неща са трудни (за нас), но си заслужават дискомфорта…